Социалното инженерство в България по време на комунистическото управление

Социалното инженерство в България по време на комунистическото управлениe е тема ,която тепърва трябва да се изследва.
Проф.Пепка Бояджиева постави началото с чудесната си книга.Има Институт за близкото минало,който би трябвало да работи за изясняване на развитието на част от българите и пречките,които са поставяни пред други-"бивши хора".
Арх.Борис Костов е класически пример.Любимият български студент на проф.Адолф Мусман,отказва предложението на професора да остане като негов асистент в Берлинската политехника и се връща в Родината.
Той придружава,превежда и консултира Мусман по преме на работата му, по градоустройствения план на София.Авторът на този план е спокоен за неговото изпълнение,тъй като в София остава един от най способните му студенти.
Каква е съдбата на арх.Борис Костов след 1944г.,може да видите в биографичната справка,дадена му по повод ,негово желание да пътува в Холандия по покана на негов състудент.Получава отказ.Подписите на характеристиката на арх.Б.Костов са на арх.Я.Стоянева и на личния състав Акманова.Какво са имали предвид,пишейки:Преди 9.09.1944г.нямаме данни дали е членувал във фашистки организации.Дружал с непрогресивни хора."
Арх.Борис Костов ,произхода от стар възрожденски род-дядо му Павел Костов е председател на революционния комитет в Станимака,първия български кмет на града след Освобождението,прадядо му Саво Петров,ботев четник ,убит на Милин камък,само на 29г.и оставил едно момиченце сираче,бабата на архитекта.
Възпитан в родолюбие и почтенност,естествено се влива в редовете на "Млада България".Той дружи с Живко и Невена Крапчеви,Ирина Станишева- Талева(в бащината му къща става годежа на Ирина с писателя Димитър Талев),арх-Цветана(Цеца)Беловеждова.Тези млади хора,след комунистическия преврат 1944г., стават "неосъщественото трето поколение на България",според думите на един от тях-писателя Стефан Попов.
Кръгът на неговите приятели и познати включва хора,които той обича и уважава,но според "другарките"те са непрогресивни хора.
"Непрогресивни",така новата комунистическа върхушка-шивачи,обущари(добри професии,но техни представители да управляват страната,без да имат нужното образование и подготовка,ясно виждаме,какво се случи 45г.по късно) и други завършили РАБФАК(работнически факултети,в които влизат верни на новата власт хора,обучението се провежда по съкратен курс от 2г.,целта е да получат диплома за висше образование и да заемат ръководни длъжности),нарича всеки,който има образование и произход,различен от техния.Някои хора плачат за българската армия,но забравят,че тя беше унищожена още през 1945г.,когато бяха изгонени царските офицери и в нейните редове се вляха полуграмотни хора,които получиха чинове и звания,привилегии за тях и семействата им.
Съдбата-професионална и лична,на Б.Костов е нерадостна.Той работи като архитект,но никога не получава въжможност да развие творческия си потенциал.Прогнозите на проф.Адолф Мусман:"Ти ще си сред водещите архитекти на България и ще реализираш моя план"не се сбъдват.Умира през 1982г.в София.
Миналото трябва да се знае,за да не се повтарят старите грешки-да бъдат преследвани хора заради политически,религиозни и други различия.