Димитър К.Попов е роден в Калофер през 1855г.Учи в родния си град,,а после в Роберт колеж и Лицея в Цариград,който завършва през 1876г.с отличен успех и награда по математика.Неговите оригинални математически решения са публикувани в "Journal des Mathematiques" и "English Mechanics".
Първите му публикации са в цариградски вестници и списание"Читалище".
Сътрудничи на в-к "Ден" и в-к"Цариград".
Като главен редактор на в-к"Сутрин",отпечатва през юли 1877г. "Прокламация на император АлександърII към българите",за което е преследван от турските власти и успява да се укрие в Гърция.
Оттам заминава за Букурещ и заедно с Христо Бъчваров издава в-к"Българин",който излиза в продължение на две години под негова редакция.
През 1881г.се връща в България.
Установява се в София и пише във в-к"Независимост"с псевдоним Правов.Неговите хумористични фейлетони будят възхищението на Иван Вазов.
След преврата от 1881г.заминава за Пловдив и сътрудничи на вестниците-"Независимост","Народний глас"и"Наука".Той подкрепя Румелийската театрална трупа,неговата артистична натура,винаги е била отзивчива за проблемите на българската култура и изкуство.Д.К.Попов пише стихотворение по повод откриването на Славянския събор в София.Владее английски,френски,руски и румънски,той се занимава с преводаческа дейност.
През 1883г. започва да издава в-к"Ред",а през 1886г. взема участие в редактирането на в-к"Съединение".
След събитията от Девети август емигрира в Румъния.
В Браила сътрудничи на в-к"Деветий август".
Димитър Попов и Светослав Миларов редактират съвместно в-к"19 Февруари" в румънския град Турно Северин.
Издава сборник стихове със заглавие"Преведени разкази".
В политическата си кариера е участвал в различни партии -съединист,каравелист,народняк.
Като член на Прогресивно либералната партия е избран за народен депутат и заместник председател на Народното събрание.
В правителството на д-р Стоян Данев през 1902г.е министър на Обществените сгради.Заема същия пост и в кабинета на Рачо Петров
Димитър К. Попов-Централния е женен за пианистката Мара Черен,една от основателките на софийското Музикално училище.
Умира 30.11. 1908г.в София,само на 53 години.
Коментар:
Едно чудесно историческо предаване обяви конкурс за избор на българска двойка на века.Бяха забравени много български звездни двойки-Д.К.Попов и Мара Черен,Симеон Радев и Бистра Винарова и много други.
петък, 3 декември 2010 г.
Д-р Константин Помянов-юрист,политик,дипломат
Д-р Константин Помянов е български политик роден в Прилеп през 1850г.Учи в родния си град,а в Пловдив е ученик на Йоаким Груев.
В Прага завършва гимназия ,а правни науки във Виена през 1877г.,с финансовата подкрепа на Евлоги Георгиев.
В Учредителното събрание(1879г.) е представител на българската общност във Виена.
През 1881г.защитава докторат по правни науки в Хайделберг.
След завръщането си в София е назначен за член на Апелативния съд.
Основава в-к"Светлина"Участва в няколко български правителства-министър на правосъдието в правителството на Драган Цанков(1884-1886)и през май 1894-септември 1894 отново е правосъден министър.
По време на управлението на д-р Стоян Данев е назначен за дипломатически агент във Виена(1902-1904).
Автор на"Основи на българското право"
Той е баща на Светослав Помянов-български дипломат,убит на 2 февруари 1945г.от комунистите.
Умира в София през 1913г.
четвъртък, 2 декември 2010 г.
Стара Банкя и трагедията на граф Кастел
Старите собственици на вили, и техните наследници разказват историята за смъртта на красивия немски граф, във Военната болница в Банкя.
През миналия век Банкя е красиво курортно градче,известно с лековитата минерална вода.
През 1886г.майор Коста Паница и д-р Асен Шишманов,брат на видния столичен юрист д-р Милан Шишманов,закупуват земя и построяват малък хотел и вила.
Богати софиянци започват да купуват имоти и да строят вили.Банкя става елитен курорт.Появяват се луксозни хотели-"България","Париж"на семейство Русевич ,"Булевард"и"Люлин"на Пенчо Димитров.
През 1907г. започва строежа на Минералната баня, по прект на немския архитект Карл Хохедер.
Кооперациите-хотели излизат на мода.Димитър и Марушка Провадалиеви закупуват апартамент в кооперация "Царевец".Плаща се годишна такса за комплексно обслужване-почистване,пране,приготвяне на храна и прислуга.Други кооперации са "Трапезица","Хисаря","Цар Борис III","Борислава"и др.
През 1932г.на местото на съществуващ в миналото манастир, е построена църквата"Св.Св.Кирик и Юлита".Големи дарители са директорът на БНБ Михаил Тенев и съпругата му Домна,както и Елена и Христо Трънкарови.
Построени са Военно инвалиден санаториум(1928)и Военен санаториум, с концертна зала и южна тераса(1927).
Преди началото на Втората световна война, вилите са около стотина.Някои от тях имат имена-"Роза","Милка","Диана","Преспа","Хортензия"и др.Собственици на вили са известни столични лекари,адвокати,архитекти,търговци,фабриканти и др.Сред тях са-големият хирург проф.д-р Александър Станишев,кардиолога д-р Никола Василев и съпругата му Божана,дъщеря на ген.Георги Попов,Наследникови,Провадалиеви,инж.Георги Генев,дипломата Богдан Кесяков,Коста Балабанов,Чапрашиков и др.
Трагичната съдба на граф Кастел(Luitpold Alfred Freidrich Karl Castell- Castell.представител на висшата немска аристокрация, вълнува обитателите на вилите.Дамите палят свещи в църквата"Св.Св.Кирик и Юлита" за здравето на красивия немски граф,който е само на 36 години.
Немски офицер,член на Датското кралско семейство, той умира от раните си,получени при самолетна катастрофа, на 6 ноември 1941г.Негова съпруга е принцеса Александрин Луиз от Дания,две деца остават сираци.Графът е кремиран в Банкя и погребан в семейната гробница в Hochburg.
сряда, 1 декември 2010 г.
Списание"Светлина"и Юрдан Михайлов
Юрдан Михайлов е български белетрист и публицист,редактор на списание "Светлина".
Той е роден в Сливен през 1860г.Завършва гимназия в родния си град,а юридически науки в Париж -1883г.
Работи като инспектор на железопътната линия Бургас-Ямбол,служител в Пощенско-телеграфното ведомство,от 1895г.в Източните железници в Пловдив.
През 1891г е редактор на илюстрованото списание"Светлина".Пише под псевдонимите Бродар и Мориц.
В родния си град Сливен публикува във в-к"Съветник"първите музикални критики в българския печат.
"Смарайда"-балада в проза е публикувана в списание"Знание"-Стара Загора.
В списание"Светлина"е напечатана неговата трагедия в три действия"Драга"с исторически сюжет.
Той е роден в Сливен през 1860г.Завършва гимназия в родния си град,а юридически науки в Париж -1883г.
Работи като инспектор на железопътната линия Бургас-Ямбол,служител в Пощенско-телеграфното ведомство,от 1895г.в Източните железници в Пловдив.
През 1891г е редактор на илюстрованото списание"Светлина".Пише под псевдонимите Бродар и Мориц.
В родния си град Сливен публикува във в-к"Съветник"първите музикални критики в българския печат.
"Смарайда"-балада в проза е публикувана в списание"Знание"-Стара Загора.
В списание"Светлина"е напечатана неговата трагедия в три действия"Драга"с исторически сюжет.
петък, 26 ноември 2010 г.
Драган В. Манчов -книжовник
Драган Манчов е сред първите български книгоиздатели.Той е роден в Батак през 1834г. в заможно семейство.Учи в родния си град при прочутия Даскал Найден,после при други учители в баташкото училище.
Тези учители са обучавали са обучавали учениците си по Църковно-славянската граматика на Аврам Мразович.
Едва шестнадесет годишен Драган Манчов става учител(помощник даскал)в Татар Пазарджик,където учил децат по метода на англичаните Андрей Бел и Джон Ланкастер,популярен като Ланкастерски метод.Младият учител се самообразова като взема уроци при известния главен учител Юрдан Ненов.По цели нощи той чете в богатата училищната библиотека.Започва работа като самостоятелен учител в село Радилово,Пазарджик,Батак, Перущица и Пловдив.
Издава първата си книга"Церковно песнопение(псалтикия),когато е само на двадесет години.Учителският му опит подсказва,че са необходими реформи в образувателните методи.Драган Манчов създава първия буквар по гласния метод,наричан още звучен метод.Скоро след та издава и читанки-"Бащин език".
През 1862г открива втората книжарница в Пловдив.Първите книги са печатани в Цариград.Една година той закъснява да пригови книгите си за прочутия Узунджовски панаир и бил принуден да вземе книгите недовършени на коли и сам да ги подвързва по пътя.Пътят на българина към просвета и напредък е много труден.
Книжарницата в Пловдив процъфтява и той отваря друга в Свищов.Негово дело е първата българска книжарница в Солун.Тя изиграва важна роля за просвещението в Македония.Надписът на нея:"Книжарница Д.В.Манчов в Пловдив,Свищов и Солун"е изработен във Виена със златни букви.Този внушителен надпис повдига самочувствието на българите в Солун,а и на тези,които го посещават по работа.Надписът бил трън в очите на гърците,които всякак гледали да спъват българския напредък.Този период се бележи с жажда на българите за свои книги,учебници,географски карти и др.
През 1865г. Драган Манчов започва да печата книгите си в Браила и Виена.В австрийската столица той се запознава с известния славист Франц Миклошич,който му повлиява и той започва да използва нов правопис в книгите си.
Манчев е ревностен привърженик на българщината в Пловдив и гръкоманите го наклеветяват пред турските власти като участник в Заарското възстание през 1875г.Той е арестуван и изпратен,окован във вериги,в Стара Загора.Там е разпитван от изпратената от Цариград комисия,която да разследва възстанието.Изпратен е в Одрин под стража,където лежи два месеца в затвора.Тежките условия и влагата в затворническата килия се отразяват зле на здравето му.
След освобождаването си заминава за Пловдив,а оттам за Букурещ.
В Букурещ се свързва с българската емиграция и под псевдонима Д.Веселинов започва да издава в-к"Стара планина".
По време на Сръбско-турската война той подпомага заминаването на българските доброволци,участвали на страната на сърбите против турците.По това време издава книгата"Пряпорец и гусла" със стихотворения на Иван Вазов.
Когато руските войски преминават р.Дунав, той се завръща в България.Установява се в Пловдив и започва да издава в-к"Народен глас".Програмата на вестника поддържа стремежа на българския народ към обединение.През 1880г.главен редактор на вестника е Стоян Михайловски.Той се издава в продължение на седем години до Съединението.
Големи са заслугите на Драган Манчов за развитието на българското книгоиздаване-много книги,някои преведени от него,през 1894 издава "Учебен исторически атлас","Речник на старо-български език" и много др.
Участва в политическия живот на България.По време на преврата,чиято цел е детрониране на княз Александър Батенберг, той е репресиран.
Драган Манчов има щастието, в лицето на съпругата си Злата, да намери най верния помощник.Тя винаги е била до него,дори по време на тежкия емигрантски живот в Румъния.
Драган и Злата Манчови построяват една от най красивите къщи в Пловдив през 1881г.,по проект на арх.Йозеф Шнитер. Тя е известна като Манчовия дворец.
В тази къща се е намирала редакцията на списание "Наука",издавано от Иван Вазов.Редакционният комитет на списанието включва:председател Ив.Вазов,членове:Иван Ев.Гешев,Стефан Бобчев,д-р Георги Янколов,Иван Салабашев,Константин Величков и др.
През 1901г.Драган Манчов е избран за кмет на Пловдив.Умира на 16 май 1908г. в мизерия,принуден да продаде къщата си.
Сведения за живота и делото на големия книжовник и патриот са взети от"Енциклопедически речник" на Лука Касъров,издаден през 1905г в печатницата на Драган В.Манчов в Пловдив.
Коментар:Колко стари книги изгниват по мазета и тавани,изхвърлят се като ненужни в уличните кофи за боклук.Това се случва,защото няма каталози(дали някой се е сетил да направи каталог на изданията на Д. Манчов),няма пазар и ценители на стари издания(има,но малко).В други страни е престижно да отвориш книжарница за антикварна литература,а в България се отварят молове.Купуваме лъскави коли и парцали и си въобразяваме,че сме европейци,а духовната пропаст между българските и европейските интелектуалци е голяма.
Тези учители са обучавали са обучавали учениците си по Църковно-славянската граматика на Аврам Мразович.
Едва шестнадесет годишен Драган Манчов става учител(помощник даскал)в Татар Пазарджик,където учил децат по метода на англичаните Андрей Бел и Джон Ланкастер,популярен като Ланкастерски метод.Младият учител се самообразова като взема уроци при известния главен учител Юрдан Ненов.По цели нощи той чете в богатата училищната библиотека.Започва работа като самостоятелен учител в село Радилово,Пазарджик,Батак, Перущица и Пловдив.
Издава първата си книга"Церковно песнопение(псалтикия),когато е само на двадесет години.Учителският му опит подсказва,че са необходими реформи в образувателните методи.Драган Манчов създава първия буквар по гласния метод,наричан още звучен метод.Скоро след та издава и читанки-"Бащин език".
През 1862г открива втората книжарница в Пловдив.Първите книги са печатани в Цариград.Една година той закъснява да пригови книгите си за прочутия Узунджовски панаир и бил принуден да вземе книгите недовършени на коли и сам да ги подвързва по пътя.Пътят на българина към просвета и напредък е много труден.
Книжарницата в Пловдив процъфтява и той отваря друга в Свищов.Негово дело е първата българска книжарница в Солун.Тя изиграва важна роля за просвещението в Македония.Надписът на нея:"Книжарница Д.В.Манчов в Пловдив,Свищов и Солун"е изработен във Виена със златни букви.Този внушителен надпис повдига самочувствието на българите в Солун,а и на тези,които го посещават по работа.Надписът бил трън в очите на гърците,които всякак гледали да спъват българския напредък.Този период се бележи с жажда на българите за свои книги,учебници,географски карти и др.
През 1865г. Драган Манчов започва да печата книгите си в Браила и Виена.В австрийската столица той се запознава с известния славист Франц Миклошич,който му повлиява и той започва да използва нов правопис в книгите си.
Манчев е ревностен привърженик на българщината в Пловдив и гръкоманите го наклеветяват пред турските власти като участник в Заарското възстание през 1875г.Той е арестуван и изпратен,окован във вериги,в Стара Загора.Там е разпитван от изпратената от Цариград комисия,която да разследва възстанието.Изпратен е в Одрин под стража,където лежи два месеца в затвора.Тежките условия и влагата в затворническата килия се отразяват зле на здравето му.
След освобождаването си заминава за Пловдив,а оттам за Букурещ.
В Букурещ се свързва с българската емиграция и под псевдонима Д.Веселинов започва да издава в-к"Стара планина".
По време на Сръбско-турската война той подпомага заминаването на българските доброволци,участвали на страната на сърбите против турците.По това време издава книгата"Пряпорец и гусла" със стихотворения на Иван Вазов.
Когато руските войски преминават р.Дунав, той се завръща в България.Установява се в Пловдив и започва да издава в-к"Народен глас".Програмата на вестника поддържа стремежа на българския народ към обединение.През 1880г.главен редактор на вестника е Стоян Михайловски.Той се издава в продължение на седем години до Съединението.
Големи са заслугите на Драган Манчов за развитието на българското книгоиздаване-много книги,някои преведени от него,през 1894 издава "Учебен исторически атлас","Речник на старо-български език" и много др.
Участва в политическия живот на България.По време на преврата,чиято цел е детрониране на княз Александър Батенберг, той е репресиран.
Драган Манчов има щастието, в лицето на съпругата си Злата, да намери най верния помощник.Тя винаги е била до него,дори по време на тежкия емигрантски живот в Румъния.
Драган и Злата Манчови построяват една от най красивите къщи в Пловдив през 1881г.,по проект на арх.Йозеф Шнитер. Тя е известна като Манчовия дворец.
В тази къща се е намирала редакцията на списание "Наука",издавано от Иван Вазов.Редакционният комитет на списанието включва:председател Ив.Вазов,членове:Иван Ев.Гешев,Стефан Бобчев,д-р Георги Янколов,Иван Салабашев,Константин Величков и др.
През 1901г.Драган Манчов е избран за кмет на Пловдив.Умира на 16 май 1908г. в мизерия,принуден да продаде къщата си.
Сведения за живота и делото на големия книжовник и патриот са взети от"Енциклопедически речник" на Лука Касъров,издаден през 1905г в печатницата на Драган В.Манчов в Пловдив.
Коментар:Колко стари книги изгниват по мазета и тавани,изхвърлят се като ненужни в уличните кофи за боклук.Това се случва,защото няма каталози(дали някой се е сетил да направи каталог на изданията на Д. Манчов),няма пазар и ценители на стари издания(има,но малко).В други страни е престижно да отвориш книжарница за антикварна литература,а в България се отварят молове.Купуваме лъскави коли и парцали и си въобразяваме,че сме европейци,а духовната пропаст между българските и европейските интелектуалци е голяма.
четвъртък, 25 ноември 2010 г.
Д-р Паул Леверкюн-немско-български орнитолог
Д-р Паул Леверкюн е световно известен учен орнитолог живял и работил в България в периода 1892-1905г.
Д-р Паул Леверкюн(Paul Leverkuhn)е роден в Хановер,Германия на 12.01.1867г.и умира в София,България от пневмония,само на 39г.
Той е изключителна личност-учен,дипломат,литератор и музикант(така е определен в известието за неговата преждевременна смърт, в публикация на Австралийското орнитологично дружество)
Пристига в България през 1892г.,като частен секретар на българския княз Фердинанд.
През 1893г.е назначен за директор на първата Зоологическа градина в Княжество България.По късно е назначен за директор на Княжеския музей за естествени науки.
Неговите книги и научни публикации в областта на орнитологиятя са много и известни в цял свят-"Fremde Eier in Nest"(Another Birds Eggs in the Nest).Неговите трудове съвместно с Hans von Berlepsch са публикувани през 1890г.Той е близък приятел и колега с Емил Вернер(Emil Werner) и Густав Хартлауб(Gustav Hartlaub).
Неговата научна кореспонденция с известни орнитолози е голяма,тя се намира в различни музеи и архиви-държавни и частни и има историческа и научна стойност.
Д-р Паул Леверкюн умира в България,но къде е погребан и дали неговият гроб се намира в София?Каква част от неговата кореспонденция е в България и къде се намира?Възможно ли е български и немски учени да направят съвместен европейски проект за научното наследство на немско -българския учен д-р Паул Леверкюн?
сряда, 24 ноември 2010 г.
Проф. д-р Алберт Нойсер-придворен лекар на Фердинанд Български
Новоизбраният български княз, принц Фердинанд Сакс Кобургота пристига в Княжество България със свита,включваща и лекар.Придворният лекар е млад мъж -д-р Алберт Нойсер(Albert Ludwig Sigismund Neisser).
Той остава около година в България.
Д-р Алберт Нойсер е роден в малко градче до Бреслау(Вроцлав)на 22.01.1855г.,вероятно затова той е познат в България като "поляка".Баща му,Мориц Нойсер е известен еврейски лекар с голяма практика.
Алберт завършва училището"Св.Мария Магдалена"в Бреслау.През 1872г.е студент в известния Медицински университет в същия град.В университета той се увлича от бактериология и имунология,на 24г.публикува няколко научни статии.
В периода 1880-1882 работи в Лайпциг.Година по късно се жени за Тони Кауфман,очарователно момиче от богато еврейско семейство.
През 1907г. е избран за редовен професор в Медицинския университет в Бреслау.Той е един от създателите на Немското дерматологично дружество,Дружеството по венерични болести,в чието ръководство остава до края на живота си.
Автор на редица открития в областта на медицината,известен учен,познат в световната медицина.Неговите открития за венерическите заболявания имат фундаментален характер и не случайно неговия приятел и колега Васерман го счита за един от най големите немски медици.Той е добре известен в България, като откривател на причинителя на гонореята(1879г)под името Алберт Найсер.
Проф. д-р Алберт Нойсер умира в Бреслау през 1916г.
Живота и професионалната му работа са изследвани,но престоят му в България продължава да е почти непознат,надявам се,че българските историци,а защо не и медици,ще дадат своя принос в тази насока.
В българския държавен архив вероятно има достатъчно информация,още повече в този период княз Фердинанд е назначил и унгареца Липай за придворен фотограф,би трябвало да има и снимки.
Той остава около година в България.
Д-р Алберт Нойсер е роден в малко градче до Бреслау(Вроцлав)на 22.01.1855г.,вероятно затова той е познат в България като "поляка".Баща му,Мориц Нойсер е известен еврейски лекар с голяма практика.
Алберт завършва училището"Св.Мария Магдалена"в Бреслау.През 1872г.е студент в известния Медицински университет в същия град.В университета той се увлича от бактериология и имунология,на 24г.публикува няколко научни статии.
В периода 1880-1882 работи в Лайпциг.Година по късно се жени за Тони Кауфман,очарователно момиче от богато еврейско семейство.
През 1907г. е избран за редовен професор в Медицинския университет в Бреслау.Той е един от създателите на Немското дерматологично дружество,Дружеството по венерични болести,в чието ръководство остава до края на живота си.
Автор на редица открития в областта на медицината,известен учен,познат в световната медицина.Неговите открития за венерическите заболявания имат фундаментален характер и не случайно неговия приятел и колега Васерман го счита за един от най големите немски медици.Той е добре известен в България, като откривател на причинителя на гонореята(1879г)под името Алберт Найсер.
Проф. д-р Алберт Нойсер умира в Бреслау през 1916г.
Живота и професионалната му работа са изследвани,но престоят му в България продължава да е почти непознат,надявам се,че българските историци,а защо не и медици,ще дадат своя принос в тази насока.
В българския държавен архив вероятно има достатъчно информация,още повече в този период княз Фердинанд е назначил и унгареца Липай за придворен фотограф,би трябвало да има и снимки.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
