Д-р Алекси Христов

Д-р Алекси Христов е една от най-светлите личности в историята на българската медицина. Неговият живот е посветен на медицината и пациентите - от мига в който произнася Хипократова клетва в Медицинския факултет на Московския университет до смъртта му, когато умира от петнист тиф, заразен от пациенти,при потушаване на епидемия.
Алекси Христов е роден в Габрово през 1849г. в семейството на Христо и Иванка Петрова Палаузова, представителка на знатния габровски род Палаузови.
През 1859г. заминава с вуйчо си, Николай Петров Палаузов, в Одеса. Учи във Втора одеска гимназия в периода 1863г-1869г. Продължава образованието си в Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, а после се прехвърля да следва медицина в Москва. През 1872г. се дипломира като лекар в Медицинския факултет на Московския университет. Декан на университета е прочутият проф. Алексей Иванович Полунин. Сред възпитаниците на университета са водещи лекари  и университетски преподаватели   в Русия.
Д-р Алекси Христов се завръща в поробеното Отечество и започва работа като лекар в родния си град.
 През Руско-турската война, през 1877г.-1878г. активно се включва в лечението на ранени офицери, войници и опълченци. По сведения на руски офицери, медицинската подкрепа на българите по време на тази война достига своята кулминация в Габрово, спасен е животът на хиляди руснаци, опълченци, четници от горските чети, бежанци от южнобългарските области.
На 16.07.1877г. по предложение и организация на българина, д-р Алекси Христов, в Априловската гимназия в Габрово се открива болница с 250 легла, обзаведена изцяло със средства на габровската община. Организаторският талант на българския лекар се проявява и в откриването на друг лазарет в Девическия манастир в Габрово. Девическият манастир "Свето Благовещение", намиращ се в центъра на Габрово, за съжаление разрушен по време на тоталитарния режим, е превърнат в болница за ранени руски офицери. Домът на д-р Алекси Христов е оборуден в лазарет за руски войници и български опълченци.
През зимата на 1877г.-1878г. в болниците, лазарета и десетки габровски къщи са постъпили повече от 20 000 ранени и премръзнали. Всеки ден от връх Шипка са докарвани на каруци по 200 ранени и премръзнали от Шипченския отряд.
Д-р Алекси Христов работи съвместно с руския си колега Павел Яковлевич Пясецки(1849-1919г.)-лекар и писател. Спомените му "Два месеца в Габрово" отразяват периода на войната и са издадени през 1878г.
Княз Александър Алексеевич Наришкин(1839-1916),председател на Московския славянски комитет пише в доклада си-"Благодарение на  настойчивото добро желание на д-р Христов,на моя неуморен помощник,студента Губаров,а също така живото участие на няколко габровски госпожи,особено г-жа Зюмбюли и Тота Венкова,болницата започна да работи"
След Освобождението д-р Алекси Христов е назначен за главен лекар-управител на Търновската държавна болница, където остава до 1899година.. Там той се проявява като първия мениджър в българското здравеопазване-организира базата и лечението в болницата, подбира лекарския екип.Проф.д-р Стоян Белинов пише-"След Освобождението на България е назначен за управител лекар на Търновската първокласна болница,която организирал и  й създал онзи авторитет,който нямала ни една от първокласните болници в България"
През Сръбско българската война,д-р Алекси Христов е командирован с целия си персонал в Александровска болница,София.Помощтта,която дава на ранените войници е голяма,спасява живота на стотици ранени.
Д-р Алекси Христов е избран за депутат в Учредителното народно събрание.
На 11.07. 1901г. е назначен за управител на Александровска болница в София, която управлява до 17.01.1904г. В Александровска болница, по време на неговото управление, за първи път се прилага рентгенова диагностика, само няколко години след откриването на рентгеновите лъчи. През 1902г. д-р Алекси Христов поръчва рентгенов апарат от фирмата "Кох и Щерцел" и посочва да бъде изпратен за специализация по рентгенология ординатора от Вътрешното отделение, д-р Васил Моллов в Берлин за два месеца .Построява ограда ,с която отделя болницата и двора й.Специални грижи полага за създаване на овощна градина за Психиатричното отделение,за която се грижат болните.
През 1908г.е назначен за член на Върховния медицински съвет,която почетна длъжност изпълнява до 1912г.
По сведения от проф. Васил Моллов, министър-председателя Стефан Стамболов  се е съветвал с д-р Христов и при нужда го е викал от Търново в София за консултации.
Убийството на Стамболов на 18.07.1895г. се отразява на кариерата на д-р Христов и той е пенсиониран преждевременно през 1904г. След пенсионирането си работи като лекар на частна практика.
В личния си живот д-р Алекси Христов е добър съпруг и грижовен баща. Женен е за Радка Добрева Цанкова от Габрово. Те имат пет деца - доц. д-р Никола Алексиев(1877-1912), един от основателите на психологията като наука в България, проф. д-р Владимир Алексиев(1879-1948), колос в българската медицина, Ивана(1880-1960), женена за големия финансист и банкер Иван Буров, Мара, женена за д-р Никола Златин и Васил Алексиев, предприемач.
Къщата и кабинета на д-р Алекси Христов в София се намира на бул. "Патриарх Евтимий" №21. През 40те години на миналия век неговите наследници построяват жилищна кооперация.
Д-р Алекси Христов участва като доброволец лекар в Балканската война. На 04.11.1912г. той получава трагична вест - неговия първороден син Никола Алексиев е убит в сражението на Чаталжданската позиция при укреплението Кестеник, Турция. Когато в Пазарджишко пламва епидемия от петнист тиф сред турските военнопленници, д-р Алекси Христов е този, който ги лекува и заразен от  пациенти умира на 08.03.1913г.