Една забравена родолюбка-Мели Шишманова

Мелания Миланова Шишманова,родена в София,6.03. 1896г,в семейството на Милан Страцимиров Шишманов(р.1855 Темешвар-поч.1915 Виена) и Даринка.Баща й е изтъкнат български юрист от Шишмановия род.Този клон на рода се изселва в Темешвар.Мели има брат Константин,р.1893г.,дипломат и сестра Олга.Проф.Мария Орукина изследва Шишмановия род и прави родословно дърво.Семейството се премества да живее във Виена,където Мели получава образование.Мели Шишманова е писател,преводач и пламенен пропагандатор на българската литература в чужбина.Тя е роднина на проф.Иван Шишманов и сина му,българския писател и дипломат,Димитър Шишманов,близко приятелство я свързва с Фани Попова -Мутафова,Ангел Каралийчев,Елин Пелин и други български писатели и поети.Тя превежда техни произведения на немски език.Повече от 40 преведени български произведения,като най популярни са "Български новели" и "Der Letzte Assenows"на Фани Попова-Мутафова.Мели Шишманова е сред основателите на Българско -австрийското дружество във Виена.През 1958г.получава награда за литература от WIENER KUNSTFONDS.Пише под псевдонимите-GRETE MACHER,PAUL MARIA MAHR,MESCH,JANI RIGO.Тя умира на 17.02. 1962г.в австрийската столица.Можете да срещнете името й в различни варианти-MELI M.SCHISCHMANOW,MELI M.SISMANOVA и др.

Гастроли на "Славянска капела"в България

Хорът на Дмитрий Александрович Агренев,с псевдоним Славянский (Dmitri Slaviansky)покорява света с прекрасните изпълнения на славянски песни-руски,български,сръбски,хърватски и чешки,както и православни църковни песни. Дмитрий Агренев е роден на 7.12.1833г.в Москва.Произхожда от древен дворянски род,тверските князе Вагреневи.По време на Кримската война постъпва в армията.След края на войната подава оставка с чин поручик и започва да учи пеене в Москва и Петербург при Федерико Ричи,а после в Милано и Флоренция,при Пиетро Романо.През 1862 се появява на оперните сцени в Италия и Франция,през същата година е дебюта на младия тенор в Русия. Дмитрий Агренев заминава през 1865г.за Русе(Русчук)заедно с младата си съпруга Олга.Тяхната цел е да събират български народни и църковни песни.Те обаче не отчИтат факта,че България е в рамките на Османската империя и те могат да бъдат обвинени в шпионаж.С помощта на местни хора от Русе напускат България.Две години по късно те вече са в Прага.Агренев организира мъжки октет,който изпълнява славянски песни.През 1867,хорът вече наброява 25 хористи,мъже,жени и деца,като достига до 300 при някои концерти."Славянска капела"за 40години изнася повече от 15 000 концерта в Русия,Балканите,Централна и Западна Европа,Америка,Африка.Забележителен концерт изнасят в Англия,в Кентърберийското абатство.Пеят църковни песни на английски.Приети са от кралица Виктория.Дмитрий Агренев посещава многократно България и изнася концерти.През 1884г.княз Александър Батенберг дава официален обяд на Агренев и солистите на капелата,присъства дипломатическия корпус в България.През лятото на 1908г.световно известният музикант отново е в Русе.Смята да изнесе концерт и да се оттегли в Ялта,където има вила.Тук се случва непоправимото,Агренев умира,въпреки опитите да бъде спасен в Русенската болница.Руският император изпраща параход,който да отнесе тялото на Агренев,за да бъде погребан с почести в Ялта.

Райна фон Геминген

Улица "Райна"!

Има такава улица в Германия,в провинция Баден Вюртемберг,в градчето Геминген,в чест на българката Райна Георгиева Герова.Тя е родена в Русе(Roustschuk)през 1876г.Баща й,Георги П.Геров (р.1839)е политик и търговец.Той е член на Либералната партия на Драган Цанков,депутат в II ОНС(1880-1881),ВНС(1886-1887)и 1911г.,член на УС на първото застрахователно дружество "България"(1891),основано в Русе,собственик заедно с Георги Губиделников на тухларната фабрика"Труд".Г.П.Геров дарява 40 000 златни лева за построяване на читалище в родния му град1Пирдоп.Благодарните пирдопчани назовават улица негово име.

Райна получава добро образование за времето,тя е популярна в родния си град,както с модните тоалети,езда,така и с участието си в благотворителни дела.Омъжва се за адвоката Константин Милчев,който умира 1914г.Райна остава вдовица с едно дете,Мара,според други източници(доц.Васил Дойков и Марияна Димитрова) има четири деца.Тя се запознава с Фриц в Русе.Friedrich Pleikardt August Ludwig(Fritz)von Gemmingen е потомък на стар благороднически род.Той е роден 1863г.в Карлсруе и има успешна военна кариера,която е прекъсната от злополука,падане от кон.Фриц е изпратен в Русе,като комендант на пристанището по време на Първата световна война.Райна и Фриц се женят в Русе на 24 юни 1918г.След войната заминават за Германия и живеят в замъка Геминген.Фриц има реноме на студен и затворен човек,а Райна е общителна и активно участва в обществения живот на града.След смъртта му през 1934г.,тя го наследява.Продава парка на замъка и гората на общината и на местни жители.Райна умира през 1955г.,наследява я дъщеря й Мара.Тя също продава голяма част от имота.Мара умира(14 юли 1962) при пожар в замъка,възникнал вероятно от неизгасена цигара.Останалата част от имуществото е наследена от неин племеник от България.Той продава всичко и така приключва българската следа в замъка Геминген.Оскъдните данни за Райна фон Геминген са публикувани в пътеводителите за историята на замъка Schloss Gemmingen и не става ясно защо и за какви заслуги,има улица на нейно име,споменава се като факт.Ще чакаме нейните роднини да проговорят или някой любознателен българин в Германия да проучи фактите около улица"Райна"В спомените на Жана Бъчварова-Жекова , Райна е описана,като жена с благородно и добро сърце.Двете са приятелски от младежките години в Русе.Бащите им,съответно Христо Бъчваров,печатар и издател и Георги Геров също са приятели.Жана/Иванка/Бъчварова се жени за ген.Никола Жеков.След първата световна война генералът си прави операция в Германия.Тогава Райна Герова приема съпругът на приятелката си в дома си и полага грижи за неговото оздравяване и възстановяване.Много пъти Райна помага на свои съграждани,като морално,така и финансово.

Завещанието на Сароглу

"На 10 срещу 11 месец март 1887г.през нощта в столицата на гръцкото кралство,Атина умря внезапно,ако и в зряла възраст,един известен там гражданин,българин по произхождение,на име Зафир Сароглу.Скоро след смъртта на този старец се възбуди пред атинските съдилища един процес,който има двоен характер,углавен най напред,граждански по после.Противниците в този процес се явиха,от една страна България,от друга семейството на покойния......За процеса Сароглу,малцина у нас може да са чули или да са чели..Между другото той беше добил у нас до нейде народен характер,поради участието на българското правителство....Наистина това беше едно значително богатство от което България можеше да се възползва две третини,т.е.най малко два и половина милиона лева.С тези изгубени пари България нямаше да се ощастливи или обогати,нито да злопати или осиромашее...Въпросът беше главно не за това наследство,а за признанието и уважението на последната воля,последните за Отечеството разпореждания на един неин син,починал и живял далече от нея,но предан ней по сърце и душа." Книгата на Марко Балабанов,излиза през 1893г.тя третира казуса с наследството на Зафир Николаевич Сароглу. В главата "Зафир Сароглу и неговите роднини"има описание за родословието му от град Русе,България-"Покойния Зафир Сараоглу беше родом българин от г.Руссе,гдето името Сароглу,представлява фамилия известна там отколе.Отхранен и възпитан в Москва при заселените му там по търговия родители и при други близки сродници....От родителите си и роднините Зафир наследил любовта към Отечеството си,която сгрявала сърцата им в странство."В далечната 1788г.в Русчук в семейството на търговеца Никола Хаджиоглу се ражда син Ангел.Той има братя-Андрей,Георги,Гаврил,Никола и една сестра Мария.Ангел Хаджиоглу става богат търговец в Москва.Завещава част от имуществото си на родния град.Неговата сестра Мария се жени в Русе за Петър Сароглу,раждат се трима сина-Зафир,Христо(Христофор)и Александър.Вуйчовците на Зафир. умират неженени.Вуйчо му,Ангел Хаджиоглу го прави главен наследник и изпълнител на завещанието си.Зафир Сароглу изпълнява волята му и превежда на Русенската община парите от завещанието. Зафир Сароглу се жени за гъркинята Анна,те имат три деца-Петър,Мария и Олга.През 1879г.семейството се преселва от Русия в Гърция,Атина.Купува голяма къща на площад Омония,имити в Пирея,притежава акции в гръцки,турски и руски банки и търговски дружества.Зафир Сароглу живее нашироко-прислуга,частен учител за децата,коне за езда,той е сред богатите граждани на Атина.След Освобождението на България той посещава родния град Русе,там става близък приятел са митрополит Григорий.Водят оживена кореспонденция.Зафир има намерение да се установи в Родината,дори в завещанието си поставя условие на децата си да се заселят в България.Мария умира на 18г.през 1884г.Наследници остават Петър и Олга.Петрос Сароглос оставя следи в гръцката история.Той не само потъпква последната воля на баща си,но работи срещу българите,макар да е половин българин.Петрос Сароглос(Petros Z.Saroglos)е роден 1864г.и умира 1920.Завършва Военната академия,стига до чин майор.Голям колекционер през 1909г.той завещава на гръцката държава ценната си колекция от картини,оръжия,монети,бижута и огромна сума за построяване на Военен клуб,в центъра на Атина,наречен в негова памет Двореца Сароглио.Съветската енциклопедия го споменава като гръцки офицер,син на молдовски грък,100 години след смъртта на Зафир Сароглу се греши националността му.Как да знаят,като няма Алманах за родословията на исторически български родове? Колко различно се развиват събитията около завещанието на бащата и сина?Завещанието на българина Зафир Сароглу,родом от Русе е оспорено от сина му,Петрос З.Сароглос,грък по майка,а завещанието на сина е изпълнено от гръцката държава.Има паметник на Петрос,днес можете да видите прекрасната сграда на Военния клуб в Атина,колекциите му в музеите,името му не е забравено от благодарните гърци,без значение,че това в голямата си част са български пари,според волята на бащата.Зафир Сароглу дарява чрез русенския митрополит Григорий ,40 000 лева за построяване на два параклиса към русенската църква"Света Троица".Името му е почти неизвестно в България.Тънат в забрава имената на още двама русенци,които даряват богатството на родния си град-Димитър хаджи Руссет и Андрей Генович.Техните пари също не стигат до българите,поради запрещение от австрийските власти,тъй като са австрийски поданици.През 1870г.русенската община води борба за изпълнение на завещанията им,но безуспешно.Волята на дарителя е свещена,нали така гласи римското право?

Мидхат паша-губернатор на Дунавския вилает 1864-1867

Вестник "Ню Йорк Таймс4

дигитализира голяма част от вестниците си.Те са ценен източник на информация за исторически събития и личности,както от световната история,така и от България.Мидхат паша,като политик и държавник в Османската империя е свързан с българската история.Статията е публикувана в Ню Йорк Таймс на 13.08.1877г.Оригиналът може да бъде видян он лайн на сайта на вестника.Жаржът на Митхад паша е публикуван през 1877г.в"Vanity Fair". Живота на Мидхат Паша Един знаменит водач на млада Турция- Синът на български евреин-Как той се разви в света- Държавническите качества, който той развива на млада възраст- Неговото вероятно завръщане на власт. От Нашия кореспондент. Букурещ, понеделник, 13 август, 1877. Мидхат Паша, знаменитият водач на партията Млада Турция, сега е във Виена по неотложни задачи, които ако преминат успешно ще потвърдят името му, дадено от неговите привърженици, като най-великия турски държавник на 19ти век. Той е роден през 1822г. и всъщност е син на български евреин, който приема исляма за да се издигне в живота. След като става известен, неговите последователи твърдят че баща му е от турско благородническо потекло, а майка му дъщеря на албански кланов главатар. Тя била със синя кръв и извънредно красива и интелигентна и че Мидхат наследява всички тези качества и недостатъци на тази непокорна, но галантна нация от воини. От ранно детство Мидхат е прилежен ученик. На 12 годишна възраст, той е чиновник в магазина на баща си, където се продават дрехи, питиета и стоки от обща потреба. На 19 години Фаик Ефенди, член на Cour des Comptes, го наема като негов личен секретар. Три години по-късно той е изпратен в провинциите, за да подготви доклад за финансовото състояние на една от местните администрации. Този доклад така удовлетворява Великия Везир Рашид, че Мидхат е назначен за шеф на отдел във Вътрешното министерство. След мисия в Сирия е назначен за втори секретар в правителството. На 35 години той е пратен да умиротворява България, което постига по такъв радикален начин, че безспорно показва, че милостта не е главна част от неговия характер. Това му дава титлата Везир и Паша и осигурява неговото повишение в Ниш. Неговата администрация там е много ефективна и въпреки безмилостното отношение към местната рая, успява да подобри инфраструктурата и строи нови пътища. От Ниш той е пратен в Русчук ,като губернатор на Дунавския Вилает. Следите останали след неговото управление там само потвърждават по-ранното сведение за неговия характер, че никой не е толкова загрижен за възстановяването на Османската империя и не е толкова остър враг на християнското население. Той е призован в Константинопол през 1866 и му е поверена организацията на Държавния съвет, което той смята като преходна стъпка към установяването на конституционен режим. Багдад е следващата му задача за реформи, където той отново показва прозорливост в решаването на проблемите. Той освобождава държавните имоти и земи от някои задължения , въвежда наборна военна служба, потушава буйните номадски племена, открива индустриален колеж, голяма фабрика за платове и параходи по река Тигър до Персийския залив и Ефрат и построява травмай за връзка между Багдад и Казарниех. Назначен е за Велик Везир през 1871, той е свален след три месеца от интрига в харема, благодарение на омразата на неговия голям враг Махмуд, лидера на партия Стара Турция. От тогава той тайно заговорничи за свалянето на Султан Абдул Азиз, частично поради отмъщение, но по-скоро заради омраза към Русия, чието влияние върху крехкия суверен става доминиращо. Като министър без портфейл, по време на Мурад, той едвам успява да се спаси от убийство,поръчано от Хасан Бей, който той обвинява че подтиква към убийството на неговия колега, но враг, Сараскира Хусеин Авни през 1876. Миналия декември той за втори път е назначен за Велик везир и успява да осъществи мечтата на живота си – обнародването на Конституция. Отново интригите на опозицията надделяват и неговия отказ да се подаде на исканията на Великите сили, по време на конференцията дадоха достатъчен повод за неговото сваляне и премахване. Респекта, който дори неговите врагове имат, заради неговите доказани качества и силата на неговата партия го спасяват от обичайната съдба на ориенталските политици, изхвърлени от политиката. Физически Мидхат Паша е нисък и дебел, с типична еврейска физиономия, гъста, черна, прошарена брада и ярки тъмни очи – въпреки че никой не го е виждал без очила. Той се облича като европеец, с изключение на феса и неговия начин на поведение, когато се вълнува, той има типичното оживление на западно европеец или на човек от неговата раса (етнос, народност). Той е пътувал много, изучавайки традициите на различни държави, особено от финансова и административна гледна точка с намерението да ги приложи някой ден в собствената си държава, но той не знае други чужди езици освен френски, който не говори перфектно. Грешките на неговите опоненти при тяхното управление показаха на султана, че неговото завръщане на власт скоро ще бъде крайно необходимо, но Мидхат паша осъзнава своята важност и поставя своите условия, между които аз съм уверен че е абсолютната забрана за намеса на външни сили във вътрешните работи на Османската империя; той иска да получи уверение директно от своя суверен, че неговата програма ще бъде приета и неговото присъствие във Виена е свързано с получаването на сътрудничеството на Австроунгарския кабинет и кабинета на Сейнт Джеймс. Той предлага категорично да се установи, че окупацията на която и да е част от Османската империя, от Австрия или Англия или каквото и да е друго нарушение на договора от 1856, освен по силата на нов договор, който да е в интерес на Турция трябва да се счита за casus belli. Той ще се постарае да сключи офанзивен и дефанзивен съюз с Англия и ако е успешен ще продължи войната, докато спечели достоен мир или докато всички ресурси на Турция приключат. ‚‘‘Смятайки че Англия ще предотврати обявяването на свещенна война, което ще бъда нашето унищожение‘‘ Ако неговите увертюри за съюз останат неуспешни, той ще поиска посредничеството на Англия и Австрия за сключването на мир, базиран на Парижкия договор, или поне на конвенцията последвала след договора. Макар с неудоволствие, той би се съгласил да позволи гаранция за изпълнението на реформите във формата на частична окупация на територията, по време на предварителните преговори, на принципа utipossidetis винаги е взиман като база за преговорите за всяко примирие, като условие за частичната окупация на България от руски войски сама по себе си е достатъчна гаранция без да накърнява националното чувство и достойнство. До колко тези аспирации на турския държавник ще бъдат осъществени предстои да видим, но неговата политическа вяра може да бъде обобщена в неговите собствени думи: ‚‘‘Аз не съм привърженик на война’loutrance, и въпреки че съм готов да продължа с борбата съм също и готов, ако се върна на власт да подпиша примирие с чест, за да запазя цялата си енергия за мирната реформа на Османската империя и смятам, че трябва да имам налични хората и ресурсите, нужни за да постигна моята задача ‘. Въпреки това, като други дипломати Мидхат паша не казва всичко, което има предвид и неговото завръщане в Истанбул ще бъде единствения видим външен знак, че шанса за мир се отдалечава много, защото той е най-острия враг на руската политика и неговото назначаване за Главен Везир ще означава, „Война до смърт срещу Русия!‘‘

Русе-малката Виена

Русе,Русчук,най европейския град в България,наричан в миналото малката Виена.Много от сградите са реплики на известни виенски сгради.Връзката между Русе и Виена се осъществява по река Дунав.През 1848г.отваря врати консулство на Австро-Унгария.Русенци по често са пътували с параход до Виена,отколкото до София.Заможните граждани са пращали децата си да учат в Австрия-Виена,Грац и други градове,много често те се връщат с невести от там.Немският език е популярен в града.Отворено е първото Дойче шуле в България.Търговските връзки по Дунав процъфтяват-мебели,музикални инструменти,тоалети и шапки пристигат в Русе,а богатите отиват да пазаруват във Виена.Посещават известните виенски клиники за лечение.През 1892г.във Виена откриват хотел Бристол,а през 1907г.в Русе отваря врати хотел Бристол на ул.Александровска."Русе някога и сега"публикува снимки на град Русе.Дали се приближаваме, или се отдалечаваме от Европа?Отговора ще намерите ,ако видите хотел Бристол в Русе днес-БИТПАЗАР!След 1944г.хотел Бристол е национализиран и преименуван на Москва,по късно пак сменя името си на Балкан.днес се стопанисва от Мюфтийството,което по неведоми за русенци, пътища го реституира.Би трябвало да е паметник на културата ,но институциите в Русе нехаят!А хотел Бристол във Виена продължава да бъде архитектурно бижу и да приема туристи от цял свят.

Княз Сергей Максимилианович Романовский

Руското императорско семейство дава свидна жертва по време на Руско турската война 1877-1878г.На българска земя,в Иваново,до Русчук(Русе)загива от турска граната, Светлейшия княз Сергей Максимилианович Романовски,херцог Лайхтенберг,член на руския императорски дом с титла Императорско височество,генерал майор. Сергей е трето дете в семейството на Великата княгиня Мария Николаевна и херцог Максимилиан Лайхтенберг Боарне.Той е внук на император НиколайI и правнук на френската императрица Жозефина. Князът получава домашно възпитание,бил увлечен по живопис и музика.През 1867г.с неговото възпитание се заема Владимир Николаевич Зубов,старши адютант на Генералния щаб на руската империя.Във възпитанието на синовете си,Великата княгиня Мария Николаевна се придържа към принципите на своя баща,император НиколайI-сурово,спартански. След завършването на образованието си,княз Сергей е назначен на служба в Министерство на вътрешните работи.Почувствал влечение към военна служба,по негова молба е зачислен в конен полк на лейб гвардията.На 12.04.1873 е произведен в чин поручик,на 30.08.1873 гвардейски щабротмистър,30.08.1875 гвардейски ротмистър.,а през 1876 флигел адютант. В начало на войната с Турция княз Сергей е зачислен към лейбгвардейски полк,който не се намира в разгара на военните действия.По негово настояване е изпратен на предна линия и участва в боевете за освобождението на България.Воюва редом до престолонаследника Александър Александрович.След боевете за Търново е произведен в чин,генерал майор,получил Златно оръжие,с надпис"За храброст"-15.09.1877г.На 12(24)октомври 1877г.по време на разузнаване на Русчушкия отряд в местността Иваново близо до град Русчук,княза е улучен смъртоносно в главата от турска граната.Смъртно раненият княз Сергей умира в ръцете на генерал Андрей Иванович Косич,началник на щаба на 12 армейски корпус.Сергей Петрович Боткин,хирург,изважда парчето от турската граната от главата на княза и го предава на брат му ,княз Евгений Романовски.Княз Сергей Максимилианович Романовски става първия член на императорското семейство,убит по време на война,в руската история.Тялото му е балсамирано от д-р Боткин и изпратено в Русия.Погребан в Петропавловския манастир,а после препогребан в Великокняжевската гробница.Трима от правнуците на френската императрица Жозефина,съпруга на Наполеон Бонапарт,участват в Руско турската война 1877-1878-князете Романовски-Сергей,Николай,Евгений.Последният е женен за Зинаида Дмитриевна Скобелева,сестра на пълководеца Михаил Дмитриевич Скобелев,друг герой от тази война.Много улици в България носят неговото име,а княз Сергей тъне в забрава,в Русе няма дори една улица на негово име,защо? След Освобождението тържествено е открит паметник на лобното място на княз Сергей М.Романовски , в село Иваново ,до Русе.Паметникът е изработен камък с двуглав орел. Надписи: на южната страна на паметника - "На сей месте пал геройской смертью в бою за свободу Болгарии незабвенный племяник Великого Царя Освободителя"; на западната страна - "Его Высочеству Сергею Максимилиановичу Князю Романовскому Герцогу Лейхтенбергскому" Каква е съдбата на паметника по време на тоталитарния режим?Най вероятно паметника е изграден по поръчка на императорското семейство и архитекта изработил проекта е много известен.Бащата и майката на княза са сред най големите меценати на изобразителното изкуство.Великата княгиня Мария Николаевна е първата обитателка на Мариинския дворец,наречен на нея,в Санкт Петербург. Студент от Русе прави анкета и 50 русенци отговарят,че за първи път чуват за княз Сергей Романовский и за паметника.А можеше да бъде туристически обект,включен в пътеводители и да привлича туристи и всички желаещи да положат цветя на лобното място на един млад мъж ,герой.Все пак в Интернет открих,че през 2008г.паметника е възстановен,но няма негова снимка,дори в сайта на Иваново няма информация за княза и паметника ,а да,веднъж го споменават но името му е сгрешено-Сергей Александрович.Снимка на паметника е направил русенеца Сирманов.Картичка на паметника,направена от известния русенски фотограф Рудолф Либих,след откриването му.