Годината е 1893г.,месец април,русенското военно и цивилно гражданство очаква пристигането на поручик Ст.Салабащев,предприел конен пробег на разстоянието София-Букурещ.Очакват го бойните му другари,подп.Христо Драндаревски и подп.Васил Черепов,кмета Петър Винаров,първенците на града,граждани и ученици.Огромна арка от цветя са направили русенските госпожи и госпожици.Старите русенци се вълнуват,особено,защото поручика язди жребеца Любодеец,от Държавния конен завод Кабиюк,на 18км от Шумен.
Той е създаден през 1864г.от русенския валия Митхад паша,за развъждане на расови коне за турската армия.Известен е извън границите на Отоманската империя с превъзходните си екземпляри.След Освобождението българите продължават тези традиции.
Княз Александър Батенберг,превъзходен ездач,построява лятна редиденция в близост до завода,станала историческа с факта,че там е подписан Указа за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Младият офицер си поставя амбициозната задача да популяризира пред света,качеството на конете,които се отглеждат в Българския държавен конен завод,както и уменията на българската кавалерия.
Стефан Петров Салабашев е роден на 1.01.1865г.в Стара Загора.Произхожда от известен род в града.Дядо му Хаджи Начо е сред старозагорските първенци,защитник на българското население срещу турските издевателства.През 1845г.един арнаутин,подкупен от турците го засрелва посред бял ден ,през прозореца на кафенето,където пиел кафе в компанията на съграждани.Цяла Стара Загора скърби за тази загуба.Стефан Салабашев е брат на министър Иван Салабашев.
Стефан Салабашев получава началното си образование в родния си град.След изгарянето на Стара Загора от Сюлеймановите войски е изпратен да учи в Болградската гимназия,върнал се след 2 години и продължил в Пловдивската гимназия,която завършил с отличен успех. Заминава да следва в чужбина,но научавайки,че се готви Съединението,се връща незабавно и се записва като доброволец в 6 та Старозагорска дружина.
По време на Сръбската война участва в сраженията при Пирот,където се проявява като храбър войник.
След войната постъпва в Софийското военно училище,след завършването е назначен като офицер в 2 Конен полк в Шумен.Като млад кавалерист той овладява до съвършенство ездата.Две години по късно е преместен в 1ви Конен полк на Н.Ц.В.
През 1890г.,след конкурс във Военното министерство,заминава да следва в Австрийската кралска кавалерийска школа ,във Виена за две години.
Назначен е за адютант на Кавалерийската дивизия в София.Тогава решава да извърши конния пробег София-Букурещ.
Конят Любодеец е на 6 години от Българския държавен завод,черен,здрав и пъргав.Характеристика,:едро тяло,глава и шия средна големина,гръб равен,силна задница,широк и мускулест гръден кош,крака отвесни и чисти,глезени добре развити,копита широки и правилни,зрение много добро,слух добър,широки ноздри,бял дроб добре развит,храносмилане добро,коня никога не е боледувал.
Конят е трениран за изминаване на дълги разстояния за кратко време,при равни и умерени алюри.
Поручик Салабашев тренира коня по изработена от него програма.Прави два пробни пробега-София-Сливница и обратно ,като изминава 58 км за 7 часа и София-Русе(отиване за 4 дни и връщане за 7 дни).
На 20 април,1893г.в 11ч.58 мин.тръгва от София за Букурещ,където го чака специална комисия от Военното министерство на Румъния.
Багаж-медикаменти за него и коня,закуски и питиета,дрехи за преобличане,две подкови-предна и задна,клинче,чукче,щипци,мушама за него и коня.Товар-120 кг.
Пътуването до Орхание(Ботевград)преминава безпрепятствено,по пътя към Осиковец се вали дъжд.Пороен дъжд,гръмотевици и светкавици го застигат на 2 км.от Бяла,той се принуждава да слезе от коня и да върви до село Манастирци,цели 8 км.,които преминава за два часа.
Маршрута София-Орхание-Ябланица-Луковит-Плевен-Бяла-Русе е застлан с нетрамбован чакъл.
Тържествено посрещане на поручик Стефан Салабашев в Русе-цветя,шампанско и духова музика,тържествена реч от кмета.
Преминава река Дунав с яхта,придружен от подп.Дръндаревски,подп.Черепов и други офицери.
В Гюргево го чакат румънски офицери от гарнизона,гърми шампанско,вдигат се наздравици, с пожелания за добър път.
Придружен от двама румънски офицери,пристига в Букурещ,където е посрещнат от полковник Градищяно и офицери от специална комисия,назначена от Военното министерство на Румъния,за да установи точния час на пристигане.Улиците на Букурещ са пълни с хора и цветя,всички искат да видят българския герой.Военният министър на Румъния дава тържествен обяд в х-л Континентал,в чест на българския офицер.
Вечерта,поручик Салабашев е поканен на прием от военния министър ,даден в чест на френския генерал Боне,който е на посещение в Букурещ.Там той е представен на ген.Боне,на министъра на правосъдието Александру Лиховари и на други видни личности.Въпреки умората,поручика се проявява на дансинга,като съвършен светски кавалер с красивите румънски дами.
На другия ден поручик Салабашев е поканен на обяд от офицерите на Букурещкия гарнизон,който продължил до 12 ч.през нощта.
През втория ден в румънската столица,поручик Салабашев получава официален документ от румънското военно министерство за часа и състоянието на коня и ездача ,при пристигането им в Букурещ.
Това е триумф за българската кавалерия,за коня Людодеец,както и за поручик Стефан Салабашев.Така той влиза в хрониката на световните новини.
Няколко години по късно поручик Салабашев ръководи 9ти конен полк в Русе.Той се жени за Венка,дъщеря на търновския фабрикант и филантроп Стефан Н.Карагьозов.През 1912г.,дъщеря му Смарайда Салабашева се жени за банкера Ананас Буров,така семейството остава тясно свързано с историята на града.
Полковник Стефан Салабашев умира на 4.10.1920г.
