Биография на Петър Парчевич,публикувана в "Енциклопедически речник"на Лука Касъров,издаден през 1905г.в Пловдив,издателството на Драган Манчов.
"Петър Парчевич е велик български родолюбец и неуморим поборник за свободата на България.Константин Иречек го определя като най великия българин на XVII век.
П.Парчевич е роден в гр.Чипровец(Чипровци)около 1612г.В този период градът държи първенството по търговски връзки със западно европейските държави.Населението е предимно католическо.След покоряването на България от турците,в чипровската планинска област се укрили някои български болярски родове,които изгубили земите си,както и няколко хиляди българи католици,които били под митрополията на чипровската църква.Това население било най събудено в България.От Чипровец са произлезли много личности,синове на български боляри,които кроили планове за Освобождението на българския народ от турците,между тях е Петър Парчевич.
Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в Италия,град Лорето.
В Рим се дипломира като доктор по богословие и канонично право.Той владеел превъзходно следните езици-гръцки,латински,италиански,влашки и арменски.След завръщането си в България,е ръкоположен за свещеник от Сердийския(Седика) архиепископ Петър Деодат,също голям родолюбец.
През 1644г. Марцианополския архиепископ(Молдова,град Баково)пристига в Чипровец,за да разреши някои местни препирни.Архиепископа се запознава с младия свещеник Петър, и го кани на работа в Молдова.
По време на престоя на П.Парчевич в Баково,сред българите се надига сериозно движение срещу султана.Надеждите им се съживили(през 1630 била пратетена българска делегация да преговаря с германския император и с полския крал,но неуспешно),когато през 1644г.султан Ибрахим започва война с Венецианската република.
П.Парчевич взема живо участие в българското съзаклятие,с дипломатически мисии. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV,победителя на турците.Мисията му се увенчава с успех,но скоро кралят умира.
Възстанието в България набирало сила и софийския архиепископ Петър Деодат с големи усилия успял да предотврати ранното му избухване.
В края на 1649г.в гр.Търговище ,българските главатари отново преговарят с Матей Бесараба.Парчевич е изпратен с мисия в Полша,Германия и Венеция.В посланията,българските главатари заявявали на европейските владетели,че българският лъв не е загинал,той не спи,само дреме и не трябва да се изпуска сгодния час за съвместно нападение срещу турците.Парчевич приели съчувствено навсякъде,особено във Венеция.Европейските държави,изтощени от 30год.война не подкрепят плана за освобождаването на България.
През 1655г.е сключен таен договор между българи,сърби,албанци и гърци и П.Парчевич е натоварен с дипломатическа мисия.Той трябва да посети император ФердинандIII,а сръбския патриарх Гавраил ,руския цар.
Императорът оказал големи почести на българския пратеник,направил го Марцианополски архиепископ и го изпратил при казашкия хетман Богдан Хмелницки,за да участва във война срещу турците.Хетманът умира скоро и тези планове пропадат.
ФердинандIII започва война с турците през 1661г,която трае няколко години,но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.
Парчевич се заврърнал в Молдова,за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите през 1668г.Там той останал до 1673г.,когато вече болен и изтощен от борбата,предприема своето последно пътуване за свободата на Родината.
Снабден с писма от молдовския господар Стефан Питрашка,архиепископ Петър Деодат,високопоставени представители на българския и сръбския народ,той посещава Полша,Виена Венеция и Рим.
Полският крал Ян Собиески обявил война на турците и ги разбил при Хотин,а Парчевич настоявал в Рим, да подпомогнат с войска и пари делото на краля.
Смъртта на Петър Парчевич,сполетяла го на 23 юли 1674г., слага край на един живот,отдаден на една мечта, свободата на България.
Всичките му писма и документи взема Мусини.
Литература -Константин Иречек,граф Юлиан Пеячевич,от същия род.Граф Пеячевич и семейството му живее в Австроунгария.Той издава във Виена през 1880г.книгата"Петър фон Парчевич,марцианополски архиепископ,апостолски викарий и администратор в Молдова,български интернунций(посланик)при Императорския двор и императорски пратеник до Богдан Хмелницки,хетман на казаците."Книгата е издадена на немски език,преведени са откъси на български от Д-р Христо Кесяков през 1888г.Важни документи на Петър Парчевич,представляващи изключителен интерес се намират в архивите на Виена ,Будапеща и Венеция.
