По следите на българския елит

Вдовиците на България

Днес,1 февруари почитаме жертвите на комунизма!Почитаме убитите от т.н.народен съд,но почти никога не споменаваме вдовиците,които останаха след решенията му.Техните сълзи и страдания потъват в забрава,за тях си спомнят само най близките,а това е трагедия,която обръща живота на милиони българи. Снимката представя четири жени,съпруги и потомки на политическия,финансов и културен елит на България преди 9.9.1944г.-Милка Хрелопанова,Кортеза/Теска/Драганова,Радка Липованска и Василка Станчева.Те не подозират,че десетина години по късно три от тях ще останат вдовици,мъжете им ще бъдат убити-Първан Драганов,Георги Липовански и Сирко Станчев. Милка Димитрова Смилова от Търново е съпруга на депутата Иван Хрелопанов. Василка Николова Шавкулова е съпруга на полк.Сирко Станчев и дъщеря на банкера Никола Шавкулов.След смъртта на мъжа си остава вдовица с две деца-син Никола на 19г.и дъщеря на 12г. Радка Стефанова Славчева е съпруга на Георги Константинов Липовански,депутат,адвокат,дъщеря на ген.Стефан Славчев и Елиза Андре Тюрио.Радка е внучка на Андре Тюрио-предприемач,строител на съвременна България,който строи в Русе най красивите сгради и затова наричаме града Малката Виена.Радка Липованска остава вдовица със син Константин на 20г.и дъщеря Елиза на 13г. Кортеза Радослав Радева е съпруга на Първан Драганов-офицер,дипломат,министър на външните работи.Тя остава вдовица с дъщеря Цветана на 19г.и син Радослав на 14г.Кортеза се намира в Мадрид,заедно с децата си,където е било последното назначение на мъжа й,като пълномощен министър,преди да оглави Външно министерство.Тя прекарва живота си в емиграция.Нейният син Радослав Драганов става блестящ авиоинженер,известен в цял свят,но не в България.

Der Flugversuchsingenieur Dipl.-Ing. Radoslav Draganow wurde 1930 in Sofia geboren und hatte von 1948 bis 1952 an der ETH in Zürich Maschinenbau studiert. Nach einem einjährigen Praktikum in Madrid und anschließender Tätigkeit als Konstrukteur bei den Schweizer Firmen Supramar und Brown-Boveri war Draganow fünf Jahre lang Versuchsingenieur bei Siemens-Schuckert in Mülheim/Ruhr. Seiner Neigung folgend, bewarb er sich dann bei Dornier, wo er zum 1. September 1962 für eine Tätigkeit in der Versuchsabteilung in Friedrichshafen eingestellt wurde. Nach einem halben Jahr Einarbeitung mit Vorversuchen zur Nicksteuerung der Do 31 nach Bau eines eigenen Prüfstands folgte dann die Versetzung zum Flugversuch nach Oberpfaffenhofen. Dort wurde Draganow zunächst die verantwortliche versuchstechnische Betreuung der beiden Schwebegestelle übertragen und anschließend auch des senkrechtstartfähigen Flugzeugs Do 31 E-3. Нека почетем паметта на тези дъщери на България и техните съпрузи,да се замислим,да помълчим,да станем по мъдри и добри!

Д-р Александър Куртович-Зоирос паша

Zoiros pasha-д-р Александър Павлов Куртович/1841 Бейрут-1917 Цариград / Роден в семейството на пловдивския възрожденец Павел Вълков х.Вълков Чалъков/Куртович/ и гъркинята Катибе от Сирия,дъщеря на православен свещеник.Баща му е търговец,учител,културен и просветен деец,дарител,епитроп на църквата „Свети Стефан“в Цариград.Поставя началото на българското музикално книгоиздаване през 1846.Открива първото Девическо училище в Пловдив заедно с братовчед си Георги Ст.Чалъков и Салчо Чомаков.Родителите му се разделят и той остава да живее с майка си.Учи в гръцко училище,следва философия и медицина в Пиза,завършва Военното медициско училище в Цариград.През 1865 година става Главен инспектор на общественото здраве в Отоманската империя.Д-р Зоирос паша е лекар на султан Абдулазис,както и на племениците му,Мурад и Хамид,по късно султани.През 1886г.е изпратен от отоманското правителство в Париж ,в лабораторията на Луи Пастьор.Завърнал се в Цариград оглавява новоткрития през 1893г.Отомански бактереологичен институт.Има големи заслуги в изолирането на противобясната ваксина и подготвя редица специалисти в областта на бактереологията.Посещава редица световни медицински конгреси по специалността си,напр.в Рим през 1911г.,заедно с проф.Аристидис бей. Д-р Александрос Зоирос паша е известен по света,в Турция и в Гърция.Биографията му се пише от турски и гръцки историци.Турците го считат с основание за техен лекар,гърците го изтъкват като грък с принос в медицината на Отоманската империя,а ние българите?Прочетох тук там по нещо,но все критично,не знаел български,гърчеел се ..........!!!Гърчее се ,защото майка му е гъркиня.Прави дарение на гръцката църква в Пера.Българее се защото баща му е българин,споделя с френския археолог Алберт Дюмон/1842-1889/,че по бащина линия произхожда от Филипополис и би могъл да го препоръча на роднини при пътуването му по българските земи,както да помогне с някои преводи.Вероятно е владеел български език. Мисля,че отмина времето тоталитарните методи да определят кой е българин и кой е“ родоотстъпник“!!!Нека вземем примера на гръцките историци,които пишат за приноса на гърците-учени,търговци,банкери,лекари......в развитието на Отоманската империя.Княз Стефан Богориди,Алеко Богориди,Теодораки и Стефанаки бей,Иванчо Хаджипенчович,д-р Зоирос паша са заемали висши длъжности в Отоманската империя,подобно на много французи,германци,поляци,англичани. Александър Павлов Куртович-Зоирос паша е турски лекар с български произход,първи братовчед на д-р Александър Вълкович и д-р Георги Вълкович.

Българската връзка на Джеймс Джойс

Джеймс Джойс е световно известен ирландски поет и писател.Той живее и работи известно време в Триест.Духовна връзка го свързва с италианския писател и бизнесмен Итало Звево-Арон Хектор Шмиц.През 1896г.Еторе се жени за Ливия Венециани,представителка на голяма и стара еврейска фамилия.Фабриканти и меценати Венециани са оставили трайни следи в италианската културна история.Ливия има сестра Нела,която е съпруга на българския инженер Марко Близнаков.Той е български консул в Триест.Марко и Еторе ръководят семейната фабрика в Триест,разкриват клонове в Мурано и Лондон.В десетките биографични книги написани за Джойс и Звево има данни за Марко Близнаков и дъщерите му Олга и Вела,ученички на Джеймс Джойс.Момичетата имат близки контакти с писателя и жена му Нора.Сестрите Ливия и Нела Венециани живеят във фамилна къща в Триест,заедно със съпрузите си ,Марко и Еторе-Звево и децата си.Чест гост в тази къща е Джейс Джойс.Случки и събития от живота на българина Марко и семейството му ,споделени с Джойс са претворени в неговите произведения.Кой е Марко Близнаков?Българските"джойсоведи"не дават отговор!Марко Близнаков е българин,инженер,син на свещеник-Никола Славов Близнаков/1833Змеево--1909 Стара Загора/,съпруг на Нела Венециани,баща на Олга,Вела и Борис,както пише Звево и други автори на биографични книги за Джойс.Бащата на Марко участва в подготовката на Старозагорското въстание от 1875г.,дълги години председател на настоятелството на църквата "Свети Никола"в Стара Загора и един от най активните дейци при възстановяването й,след опожарряването й от турците.В книга за Йови Воденичаров,бургаски кмет и политик, на Иван Карайотов се споменава за Марко Близнаков.Йови Воденичаров има сестра Василка,която се оженила за техен съселянин от Змеево,на име Близнаков.Те имали три деца-Марко,Слава и Злата.Според Карайотов, Марко е търговец,който живее в Триет с жена си Неда.Често си задавам въпроса,защо българите неглижират толкова сериозна наука като генеалогията?Най вероятно става дума за същия Марко Близнаков.Има съвпадение по време ,място и име.И тук идва на помощ биографичната книга на Nadia Bliznakoff ,в която тя разказва за баща си Нико Близнаков и неговите роднини от Стара Загора-чичо Димитър,леля Марика,леля Слава,Радка и Васил.Нико Близнаков и Елза Даниели се женят през 1922г.Нико е роден 1898г. и умира 1984г.Завършва химия в Цюрих и работи във фабриката на Венециани,заедно с роднината си Марко,наричан от Надя Мирко Близнаков.Книгата е публикуван в Интернет и дава информация за рода Близнакови,за България и българите през Втората световна война.Тя е написана на италиански език,който аз не владея достатъчно добре,за да мога да опиша родствените връзки,емоциите,които вълнуват Надя в тази книга.Българската връзка Джойс-Звево се подсилва от още един персонаж-Christo Tchaperoff/1869-1941/,инженер приятел на Марко Близнаков.Вероятно също работи във фабрикатав Триест,после във фабриката в Лондон,където се ражда синът му ,Иван през 1903.След 1915 той заминава за Британска Колумбия,потомците му живеят в Канада и САЩ.През 1918г.Марко наема къща в България.Каква е неговата роля в икономическия,а може би и политическия живот на България?Неговият син се казва Борис,същото име носят и внуците му от Борис и Олга.Каква е съдбата на Олга и Вела?В едно интервю в Ню Йорк от 1954 година тя вече се казва Vela Pulitzer и дали има нещо общо с основателя на наградата Пулицър?Олга се жени за Mario Acquaroni Adani,те имат синове Борис и Алберто.Борис е фигура в италианското кино.Колко български гени има пръснати по широкия свят и те присъстват в изкуство,наука,икономика и политика,а не само в криминалните хроники,както ни внушават напоследък!Публикувах тази информация ваканционно,после ще я допълня и обработя,ще сложа снимков материал,вкл.на Марко Близнаков.Ще се радвам на всеки който посегне и развие тази тема,защото все пак става дума за Джеймс Джойс и Звево,който е прототип на Леополд Блум в "Одисей".В България е преведена и издадена книгата на Итало Звево"Съвестта на Дзено".Все пак имаме културни представителства както в Рим,така и в Лондон,може някой да да се разходи виртуално в музея на Джейс Джойс в Триест?

Преписването-национално бедствие!

Зрелостници преписват,студенти преписват,научни работници преписват,журналисти преписват,писатели преписват............!Има огромна заплаха да се превърнем в нация от преписвачи!Засега са доста и застрашават да дискредитират усилията и труда на всички учещи,работещи сериозно хора и творци.А те преписвачите са арогантни и агресивни,те винаги избутват с лакти почтения човек.Проблемът е голям,всички трябва да знаят,че това преписване не е безообидно,а носи сериозни последици-морални и физически.Защото и студенти медици преписват и там преподавателите се борят за бройка!ПОНЯКОГА ПРЕПИСВАЧИТЕ ПРЕПИСВАТ ОТ ПРЕПИСВАЧИ и настава голямо объркване и дезинформация .Йосиф Хербст е български журналист,историческа личност,пример за младите журналисти.Предполага се журналисти ,историци,писатели да са го изследвали основно от 1925,когато изчезва безследно ,та до ден днешен 2015г.Аз се занимавах няколко дена с неговия тъст"банкер" и установих някои неточности ,които искам да предоставя на читателите.Йосиф Хербст се жени за Elvira Ella Ida Engel/1875-1932/.Тя произхожда от известно еврейско семейство във Виена.Баща й,Мориц Паул Енгел/1844-1897/ е журналист,основател на известния вестник Wiener Salonblatt, съвместно с Viktor Silbere/1846-1921/.Брат й Tassilo Engel също е журналист.Сестрата на баща й,Katinka Rosa Charlotte Gitel Engel, чието име носи Елвира е известна артистка в Бургтеатър,където се запознава с мъжа си ,Dr. Ludwig Albert Ganghofer.Неин първи братовчед е Dr.Alfred Hermann Fried/1864-1921/ ,носител на Нобелова награда за мир през 1911г,съвместно с Tobias Asser.Семейството на Елвира играе роля в културния,социалния и политически живот на Европа в онези години.Бащата на Елвира не е банкер,както се тиражира от години наред,тя не е умряла 1919г.и Йосиф Хербст не вдовец,когато се жени за Виола Каравелова през 1921г.Когато издигаш една личност на пиедестал,когато искаш да символизира българската журналистка е нормално да си направиш труда да изследваш живота й-личен и професионален.Стотици въпроси остават открити около личността на Йосиф Хербст.Те чакат своите изследователи,а не преписвачи!Успех,защото той заслужава това!Надявам се да не пропуснете да ме цитирате,защото за първи път изнасям този факт за българските читетели или пак някой ще пропусне и просто ще препише?

Елвира Ян,родена в Русчук,на брега на река Дунав

Елиас Канети,Майкъл Арлен,Елвира Ян родени в Русчук,на брега на река Дунав,така са известни по широкия свят,където са оставили трайни следи в литературата и изобразителното изкуство.Елвира Куюмджиян е родена на 1.05.1904г.в Русчук,в арменско семейство на индустриалци и търговци.Тя е роднина на Майкъл Арлен,псевдоним на Дикран Куюмджиян.Номинираният за Нобелова награда за литература русенец и художничката са първи братовчеди.Братята Куюмджиян,пристигат с Русчук след Освобождението и търгуват с платове,а по късно откриват текстилна фабрика.Производството и търговията процъфтява и те откриват клонове в София,Пловдив и Варна.През 1899г.откриват филиал в Манчестър,където по късно част от семейството се преселва.Елвира прекарва детството си в Русе и София.През 1911г.родителите й я изпращат да учи в колеж в Лозана,Швейцария.Връщайки се в София през 1919г.тя съобщава своето желание да следва изобразително изкуство.Година по късно пътува с параход от Русе до Виена с майка си,за да посетят прочутите психоаналититци Карл Густав Юнг и Алфред Адлер.Обичайна практика за заможните русчуклии да ползват медицинските услуги на виенските специалисти.Следва престой в английския курорт Истбърн,където тя изучава усилено английски,немски и италиански.През есента на 1923 година Елвира е студентка на големия български художник,професор Цено Тодоров/1877-1953/.Две години по късно посещава чичо си в САЩ,градчето Ню Рошел.В Ню Йорк посещава курсовете в Art Students League при Макс Вебер,един от първите американски кубисти.По препоръка на проф.Цено Тодоров е приета в Академията Жулиен в Париж.Академията е основана от Родолф Жулиен.Цено Тодоров е въпитаник на същата академия в периода 1901-1907г.Елвира посещава курсовете на Пол Албер Лорен,син на известния френски художник Жан Пол Лорен.От тези години датира приятелството й с художника Жан Базен.Три години по късно е студентка в Скандинавската академия/Academie Scandinave/ в Париж,където са Отон Фриз и Шарл Дюфрен, професор Henry de Waroquier.През 1931 участва в колективна изложба,а 1932 в “Salondes independants".Елвира Ян участва в изложба с учениците на Стенли Уилям Хейтър,защото тя изучава гравюра в "Atelier 17".Там учат студенти от цял свят,бъдещи гравьори,добили популярност и станали световно известни.През 2009г.във Вашингтон,в Националната галерия беше открита изложба на Стенли Хейтър ,а директорът на галерията,Ърл А .Пауъл III,го представи като един от най влиятелните графици на ХХ век.Елвира Ян е свързана професионално с френските художници-Жан Бертол,Люсиен Лотрек,Жан Льо Мол,Алфред Манесие, и др.Завръща се в България през 1939г.През 1943 тя среща писателя Камий Бурникел,който става свидетел на нейния живот и работа през следващите петдесет години.Последното и посещение в България е през 1947г.Желязната завеса пада!Елвира Ян е част от културния елит на Париж.Талантлив творец,полиглот,жена с голяма култура и харизма.Нейните витражи в много църкви на Франция ни пленяват с красота и изящество.Гравюри,витражи,акварел,тя спада към поколението френски художници,известни като non figuratif.Светлината струи от нейните витражи,художник на светлината,както я оприличават много художествени критици.Духовния кръг от парижки приятели на художничката влючва един младеж,известният поет и автор на театрални пиеси Серж Матюрин Тeбо.През 1984г.с нейна графюра е илюстрирана книгата му "Le Pain Descret". Нейни творби се намират в държавни и частни музеи по цял свят-Париж,Колбер,Дижон,Лион,Дъблин,Люксембург,Лисабон,Берген/Норвегия/,Лунд/Швеция/,Сион/Швейцария/.Елвира Ян умира в Париж на 19.01.1996г.Така позната по света и така неизвестна в България и Русе,родния й град.101години от рождението на една русенка,френска художничка,но родена в България и открита за изкуството от българина професор Цено Тодоров.Светът се радва на нейните творения,интервюта,биографични статии и книги са написани за нея.Нека и ние,българите и русенците,нейните съграждани преоткрием големия творец Елвира Ян.

Георги Вернаца

Георги Вернаца,Жорж Вернаца е български дипломат.Georges Stephane Andre Vernazza е роден на 8.12.1855г.в Одрин в левантинско семейство.Семество Вернаца играе важна роля в политическия и икономически живот на Османската империя.Левантинци,приели католицизма и заселили се в Одрин ок.1800г.Баща му,Антоан Вернаца е роден в Одрин 1821г.През 1860г.е вице консул на Франция в Одрин.Известно е писмо с автограф на френския генерал Joseph Charles Cassaignolles,учасник в Кримската война до Антоан Вернаца.От брака на Антоан с Emilie Cocchino се раждат 5 деца-три момчета и две момичета.Момчетата-Георги,Жан и Еторе правят кариера в дипломацията и банковото дело.Георги Вернаца замимава за град Ним,Франция, за да учи в College Assomption,от 1871 до 1875г.По препоръка на френския консул в Пловдив,Еме Адриен Лангле/Aime Adriene Langlais-1840-1883/постъпва на работа във Външно министерство на Княжество България.Ето как италианският журналист Вико Мантегаца го представя през 1886г"В Министерството на Външните работи,чиновниците освен министъра,главния секретар и директора на политическото отделение,г-н Вернаца,не са повече от 15.Вернаца е,личи си от името му от италианско потекло,макар и по поданство,френец.Той е един вид вице министър и дължи това положение особено на обстоятелството,дето владее отлично няколко езика,включително и нашия.И заради това министрите дохождат и си отиват,г-н Вернаца си остая."Определено г-н Мантегаца греши,защото качествата и познанията,както и контактите на Георги Вернага са много по големи от знанието на няколко езика.Неговата дейност във Външното министерство на Княжество,а по късно и Царство България не е изследвана от българските историци.Откъслечни данни получаваме от Симеон Радев,Петър Нейков и др.Известни са преговорите му с американския пратеник Дикинсон по опвод аферата Стоун.През 1901г.Вернаца получава"Grand Croixde Ste Anna"от руския император.През 1909г.е награден с Възпоменателен кръст за независимиостта от българския цар Фердинанд.Георги Вернаца прехвърля 40 години,когато се жени за Аделаид Бадетти/1873-1953/,потомка на друга влиятелна левантинска фамилия от Одрин.Свидетели са сестата на булката и съпругът й,Anton Elder von Winter,австроунгарски консул в Одрин.Уинтер е дипломат от кариерата,по късно директор на Австрийската дипломатическа академия.Братът на Георги Вернаца е френски консул в Солун,а другият подуправител на клона на Отоманска банка в София.Други членове на фамилия Вернаца работят в банковия сектор на добри позиции.Интересна е родствената връзка на Георги Вернаца с френския консул и археолог Шарл Шампоазо.Той е женен за Виржиния Филомена,която е па баща Бадетти,а по майка Вернаца.Георги Вернаца умира в София на 25.02.1914г.Оставя вдовица и три дъщери.Те живеят в София.През 1924 година Мария Луиза Вернаца се жени в София за Емануел Пол Фаланга.Няма информация кога вдовицата и най малката му дъщеря Клементина се устанавяват в Истанбул,където живеят до края на живота си-Адел умира 1953,а Клементина през 1973.Клементина Вернаца Сюркуф/Clementine Elisabeth Vernazza- Surcouf/ е кавалер на Почетния легион.Левантинската фамилия Вернаца е представена в България от Георги Вернаца-дипломат,Еторе Емилио Нектор Вернаца-банкер,арх.Вернаца,Едуард Вернаца и др.Днес техни потомци са пръснати по целия свят.