Bulgarian Connection

Рекламата в България и фабрика Матей Недков

2012-01-16T12:24:00.004+02:00

Историята на рекламата в България,отбелязва фабриката на Матей Недков, с една от най оригиналниhttp://www.blogger.com/img/blank.gifте реклами.
Матей Недков е типичен представител на проспериращ търговец,фабрикант и новатор,след Освобождението.Почтенност,трудолюбие,любознателност и спестовност,качествата,отличаващи българската буржоазия в тази епоха.
Роден през 1872г.,в село Угърчин,Ловешко,младият мъж се заселва във Варна.Открива малък магазин за кинкалерия и парфюмерия.Бързо открива нишата в пазара и започва да продава бои за вълна.
Жени се за Надежда Екимова(1882-1960) от Габрово.
Връзките с габровските текстилни фабриканти допринасят до разширяване на търговската му дейност-боядисване на прежди и дрехи.Племеникът на жена му,Еким Н.Екимов(1897-1986)е привлечен на работа.Младежът е завършил Търговската гимназия в Свищов,владее немски и френски.Има стаж в габровските фабрики на Тотю Пантев и братовчеда Пенчо Гатев,собственик на фабрика"Александър".
Така създадената през 1908г.еднолична фирма на Матей Недков,се преобразува в събирателно дружество.
Синът на Матей Недков,д-р Недко Недков се връща с докторат по финансии и статистика от университета във Франкфурт на Майн.Дейността на фирмата се държи от семейството.Тя непрекъснато се разширява след смъртта на стария Недков.Фабриката е обурудена с модерни немски машини,боите и хикалите се внасат от Германия.Разкрити са представителства и магазини в почече от 40 български града.
Магазина и кантората в София, се намира срущу Руската църква,на бул.Цар Освободител.
Д-р Недко Недков открива кантора в Букурещ,където търгува с дървен материал,нефтопродукти и захар.
Дейността на фабриката и магазините е поета от Еким Екимов.Услугите -химическо чистене,пране,гладене и боядисване, стават все по популярни в България.Клиентелата расте,приходите също.В цялата страна става известно прочутото "мазно петно",рекламата на фирмата.Тя е изключително авангардна и оригинална,днес след 80г.,тя може да бъде използвана с голям успех.
Конкуренцията на братя Ландау,другите играчи на пазара за химическо чистене е преодоляна.Водят се преговори за купуване на тяхната фабрика, за 6000000 лв.
През 1944г.тези планове рухват.
През 1947г.фабриката на Матей Недков във Варна е национализирана,заедно с всички активи.Директор на фабриката става работника-комунист, Христо Хълчев.Собствениците трябва да напуснат фабриката за 2 часа.Така завършва делото на Матей Недков ,бедно момче,успяло да забогатее,а неговите наследници да създадат търговска империя в областта на химическото чистене в България.

Фаталната графиня Тарновска в България

2011-09-04T13:21:00.005+03:00

Графиня Мария Николаевна Тарновска(Тарновская)става световно известна след убийството на любовника й,граф Павел Комаровски,във Венеция през 1907г.
Съдебния процес,известен в Италия,като "Руската афера",започва на 14.03.1910г. и завършва на 20.05.същата година,с осъдителна присъда от 8г.,за графинята.
Красивата Мария О Рурк,произхожда от дворянско семейство,което се гордее с родствени връзки със Стюардите.Баща й ,Николай Морисович е на руска служба.Тя се ражда в родовото имение, в Украйна на 9.06.1877г.
Жени се на 17г.за граф Василий Тарновски.Младата двойка има две деца-Василий(р.1895)и Татяна(1895-1992).
Финансовите проблеми на Василий карат Мария да намери други източници за охолния живот,който харесва.
Българската връзка разкрива ,че тя се занимава с шпионаж в полза на Руската империя.
Няколко години преди сензационното убийство във Венеция тя посещава България и това е отразено в разказите на известния български карикатурист Иван Славов(1877-1932).Той разказва:
"Стоян Шангов(собственик и гл.редактор на в-к"Вечерна поща")беше мил човек,но често сприхав.
Един ден в редакцията дойде елегантна дама,да даде обя
вление."Имам сестра в Кайро,която ще се ожени за английски офицер и желая да й се обадя.Имам и други съобщения да правя,за които ще заплатя добре",каза тя.
И понеже в разговора тя употреби английски думи,на които аз отговорих(Иван Славов е завършил Американския колеж в Самоков и говори много добре английски),това я заинтригува и ме покани да я посетя.
Разговорите ни се водеха на обикновени теми.Каза ми,че ходела в Двореца и ми показа фотография с подписа на княз Фердинанд.
Един ден госпожата - графиня Тарновска - ме покани на разходка до Борисовата градина. След два дена Шангов ме завари рано в редакцията, извика ме в кабинета си, извади револвер и ми рече много сърдито:
- Знаеш ли с каква жена дружиш? Тя е същата, за която писахме във вестника, че е вършила шпионаж в нашата легация в Петербург, а сега е изпратена тук като фаворитка на руския пълномощен министър Юрий Бахметиев. Ще те застрелям, ако продължаваш да дружиш с нея.
Ние се разделхиме. След няколко години в-к "Дневник" съобщи, че Тарновска е била хваната във Венеция заради убийството и ограбването на едни руски офицер в Париж. Отпосле се разбра, че Тарновска е дирила и други познанства в редакцията, за да може да повлия, да не се пише против Бахматиев, когото сетне руското правителство премести в Токия(Япония)".
Венецианското дело има сензационен характер,години наред световната преса отразява подробности около него-има красива аристократка,пари,убийство.Граф Павел Комаровски е убит от Николай Наумов,с револвер,във Венеция.Няколко дена по късно виенската полиция арестува московския адвокат Донат Прилуков.Той разкрива интересни подробности.Убийството е замислено от графиня Мария Тарковска с цел,присвояване на наследството и застраховката на графа.Тя е арестувана във Виена ,в дома й са открити писма и документи,които потвърждават версията на нейния съучастник Прилуков.
Сина на губернатора на руския град Орел,Николай Наумов е оръжие в ръцете на двама авантюристи.
По време на процеса са призовани много свидетели и експерти,вкл. и италиянския проф.Босси,гинеколог,който твърде.че графинята страда от рядко женско заболяване,което развива манията й за унищожение на своите любовници.
Писателят Габриел Д Анунцио с интерес следи процеса и получава поръчка за пиеса от известни италиянски театри.Самият съдебен процес е истински спектакъл,присъстват европейски аристократи и богаташи(херцог Д Аоста) и обикновени хора,жадни за сензации.Княз Трубецкой пристига от Русия,за да свидетелства.Красивата графиня, облечена в елегантни черни тоалети,се защитава изключително умело и аргументирано.
Години по късно излизат романи,като тези на Ханс Хабе и Ани Виванти.
Режисьорите Лукино Висконти и Микеланджело Антониони искат да филмират живота на Мария Тарновска.
Сенцационния процес и фаталната графиня продължават да разпалват въображението на някои автори и днес.Италиянският писател Енрико Гропали(Enrico Groppali)написа "Дяволът е жена"(Il Diavolo e femmina),в основата на който е съдбата на руската аристократка.
Никъде не се споменава нейната българска връзка,а тя дава друга нишка(шпионаж) в историята на тази фатална жена.Нейната биография би била по пълна,ако се разследва и тази следа.
Била ли е графиня Тарновска агент за специални поръки на руските царски тайни служби?
Последните години от живота си графиня Мария Тарновска преживява в Аржентина ,с френския аристократ Алфред дьо Вилмер(Alfred de Villemer).Тя умира в Санта Фе ,през 1947г.Останките й са пренесени в семейната гробница в Украйна.

Петър Дънов

2011-08-28T09:55:00.014+03:00

Петър Константинов Дънов е основател на философско учение,придобило популярност в цял свят.Той е роден на 11.06.1864г.в България и починал на 27.12.1944г.
През 1888г.е студент в Методистко теологическата семинария на университета Дрю,град Медисън,Ню Джърси,САЩ.Днес този университет е сред най елитните в САЩ.Има изключителна библиотека ,съдържаща ценен архив от основането му.Вероятно разполага с данни за българския студент Петър Дънов.
Традиция в университета е при откриване на учебната година да бъдат издигани знамената на държавите,чиито представители учат в него.
През 2002г.,след 114г.,българското знаме е развято ,за да покаже присъствието на български студент-Пламен Коларов,получил най престижната стипендия(президентската стипендия), в учебното заведение.Младежът е завършил с отличие Първа частна английска гимназия"Уилям Шекспир"в София ,а на изпитите SAT се представя блестящо,той е сред двата процента кандидати от цял свят ,с най висок успех.Когато Пламен,постъпва в университета,негов президент е Томас Кийн
(Thomas Kean),изключителна личност в обществения и политически живот на САЩ-председател на Комисията за разследване на 11 септемри 2001,два пъти губернатор на щата Ню Джърси,президент на Дрю Юнивърсити,в продължение на 15 години.По време на неговото управление университета има големи успехи и се нарежда след университета Принстън, в щата Ню Джърси.След четири години българина се дипломира с почести ,завършвайки политически науки, в светския департамент на Дрю Юнивърсити.
През 2005г.в университета постъпва друг българин,брата на Пламен,Виктор Коларов,който оставя трайни следи в спортния живот на Дрю.Бивш състезател по тенис на корт в дружество "Левски",Виктор става известен като"The Bulgarian bomber"сред спортната университетска общност по Източното крайбрежие.Неговите успехи на тенис корта помагат за изкачването на отбора по тенис в Дрю, в по висока дивизия в студентските шампионати.
Днес няколко българчета учат в престижния университет,но едва ли знаят за именития си сънародник Петър Дънов,който пръв е прекрачил прага му,през 1888г.

Д-р Христо Йорданов

2011-08-23T18:22:00.006+03:00

Д-р Христо Йорданов е роден през 1861 г. във Враца,в семейството на Йордан(Йордаки) и Ценка Павлови.
Завършва Априловската гимназия с отличие.Учителства в Кюстендил.
Заминава да следва в чужбина със стипендия"Козма Тричков".
Завършва химия в Технологичния институт в Щутгарт, а докторат - в университета в Аахен,Германия. Специализира копринарство в Падуа, Италия.
Владее писмено и говоримо немски, руски, френски и италиански език. След приключване на образованието си е назначен в Министерството на търговията и земеделието, като инспектор по бубарство.
Има съществен принос за създаването на Опитната станция във Враца, спомага за развитие на копринената индустрия в града, създава база за бубарство и в Харманли, изобретява "Квачка" - инкубатор за люпене на бубено семе.
През 1896г.е сред учредителите на Българско икономическо дружество.
В периода 1902-1908г.е директор на Свищовската търговска гимазия.
В София става управител на Централна земеделска банка.
Той е депутат в Народното събрание.Умира през 1929г.
Д-р Христо Йорданов е баща на световно известния авиоконструктор Асен Йорданов,известен като Jerry Jordanoff.

Австрийското католическо училище"Санта Мария"в София

2011-07-29T15:02:00.006+03:00

Австрийското католическо училище "Санта Мария" в София е създадено в началото на миналия век от Францисканския католически орден.
То се помещава в голяма и красива сграда на ул."Гургулят"1.След затварянето му през 1947г.в сградата се настаняват различни държавни учреждения,години наред до ден днешен, приютява Националната спортна академия.
Учебната програма на "Санта Мария"включва детска градина,основно и средно образование,съгласувано с Министерство на народното просвещение.
Училището е смесено-мъжко и женско и наброява около 1000,ученика,предимно деца от средната класа,съществуват и стипендии за бедни,но способни деца.Обучението е на немски език,съобразено с българската образователна система.Изучават се френски и английски език,като преподавателите са от Френския и Американския колеж в София.В двора на училището се помещават две сгради-стара и нова.
През Втората световна война,по време на бомбардировките през 1944г.старата сграда е разрушена,ценни книги и архив е унищожен,дадени са и човешки жертви. Възпитаничка на "Санта Мария"е българската майка Тереза-г-жа Донка Паприкова.

Олга Симеонова-Сирачката

2011-07-05T10:32:00.010+03:00

Сирак Скитник е феномен в българската култура през миналия век-художник,поет,литературен критик,първия директор на Националното радио.
В последните години се появивиха много професионални статии,изследвания и признания за този изключителен човек.
В България има тенденция да се игнорира личния живот на известните хора-произход,роднински връзки,съпруга ,деца,все неща изключително важни за развитието на личността.В биографиите на известни личности от Европа и САЩ,тези фактори се разглеждат много подробно,ние все още робуваме на комунистическите критерии.
Сирак Скитник(Панайот Тодоров Христов) е роден в семейството на Тодор Христов и Радка Панайотова Гюлеметова от Сливен.Семейството има три деца-Панайот р.1883г.,Зочка р.1889г.и Христо р.1892г.Майката умира,когато Панайот е на 12г.,през 1895г.Децата са отгледани от сестрата на майката.Вероятно тази загуба и сирашкото детство е причина Панайот да приеме псевдонима Сирак Скитник.
Олга Стефанова Симеонова,съпруга на Сирак Скитник, е родена в Русе,през 1880г.,в семейството на Стефан(1856-1908) и Лукса Симеонови.Тя е потомка на два известни български рода-Симеоновия и Шишмановия.
Двамата братя,Стефан и Иван(Иваница) Симеонови са сред първите български банкери след Освобождението.Те играят важна роля в развитието на икономическия и политически живот в България в тези години.
Братята построяват едни от най красивите сгради в Русе-сградата на "Банка Братя Симеонови(днес ДСК),в бароков стил с релефни колони,статуи на женски глави,тежки каменни балкони,покрит покрив с медни пластини,къщите в които са живели-на Стефан,наречена днес незнайно защо Семизова къща,в която е израстнала Олга и Симеоновата къща на Иван(днес Католическа епархия).Братя Симеонови даряват 50 000 златни лева за построяване на "Статуя на Свободата"в Русе,по проект на италианския скулптор Арнолдо Цоки.
Лукса,майката на Олга е братовчедка на Алеко Константинов и проф.Иван Шишманов.
Олга завършва френски колиж в Букурещ.Владее френски,немски и румънски езици,пише стихове и рисува,свири на пиано и пее,язди кон,играе тенис и добре познава протокола във висшето общество.Жени се за военен, има син,чака я спокоен и охолен живот.
Срещата със Сирак Скитник и любовта,пламнала между тях, я карат да напусне семейството си.Магията на любовта свързва Панайот-беден,със скромен произход и Олга,дъщеря на богат и влиятелен банкер.
Бракът им продължава 21г.,до смъртта на художника.Влиянието на Олга върху неговата кариера е голямо,но тя винаги остава в сянка.
Олга и Сирак Скитник се венчават в "Света Неделя"през 1922г.
Четири години по късно се сдобиват с дом в Журналистическия квартал,на ул.Борова гора 28,,построен по проект на известния арх.Георги Овчаров.Тази къща става едно от средищата на културния живот в столицата,гости са-Петко Стайнов и Анна Каменова,Елисавета Багряна,Дора Габе,Елин Пелин и много други писатели,артисти,журналисти и художници.
Картини,книги и цветя има,както в ателието на втория етаж,така и в "кабарето"-приемната на първия етаж.
През летния сезон посрещат гости в красивата градина зад къщата,а децата от квартала често надничат,за да видят някоя известна личност.
Семеен лекар и близък приятел ,по комшийски, е д-р Дилянов,син на известния земеделец, адвокат Минчо Дилянов.
Когато Олга заминава за Атина,на гости на сестра си ,Милка Бисерова,съпруга на дипломата Стефан Бисеров(син на д-р Паскал Бисеров,един от основателите на болницата в Русе,участник в Руско турската война),оставя бележки:"Обичам те",в джобовете на дрехите на Сирак Скитник.Така тя иска да присъства в мислите на любимия мъж.
Олга Симеонова,талантлива и образована жена, прави преводи и печата редица статии и карикатури в столичните ежедневници,винаги анонимно или с псевдоним,вероятно се е страхувала от сравнения с мъжа й .
В продължение на години ,заедно с Анна Каменова води рубриката"През свободния прозорец",в списание"Свободна реч",занимава се с преводаческа дейност.
Тя е харизматична личност,има чувство за хумор и обича да провокира околните със своите забележки.Веднъж,на представление в Народния театър,близо до Олга и Сирак Скитник, са седнали придворните дами Чомакови,които говорят помежду си на френски.Тя се провиква на превъзходен френски:"Царицата научи български,а придворните й дами говорят на френски",чува я целия салон и започва да се смее.
След смъртта на Сирак Скитник през 1943г.,Олга се жени за журналиста Георги Белчев,вдовец чиито син Любомир,живее с тях в къщата.
Георги Белчев,участва в управата на Дружеството на столичните журналисти,през годините,когато е касиер ,имуществото на дружеството нараства.
В годините около и след 9.09.1944г. ,Олга приютява в къщата на "Борова гора"28,актрисата Мара Пенкова,сестрите на Райко Алексиев- Донка Суботина и Ани Алексиева,за да избегне принудителното настаняване на квартиранти.
През 1964г.умира Георги Белчев,тогава по препоръка на племеницата й,Лидия Бисерова,тя приема като квартирантки,сестрите Елена и Нина Левенсон.Няколко месеца по късно през 1964г.Олга умира.
Каква е съдбата на недвижимото имущество(картини,книги,семейни албуми със снимки,мебели) на звездната двойка ,Сирак Скитник и Олга Симеонова?
Защо днес по аукциони се разпродава личната кореспонденция на Сирак Скитник и от кого?
Стефка Демирева,дъщеря на сестрата му,негова племеница,получава една картина,която благородно дарява на художествената галерия "Димитър Добрович"в Сливен.
Каква ще бъде съдбата на тази историческа къща,в елитния столичен квартал Лозенец?
Известно е ,че една част закупуват сестрите Левенсон,а друга, по малка част е продадена на други хора, от Любомир Белчев?
Каква е съдбата на сина на Олга Симеонова?
Къде е гроба на Сирак Скитник и носителите на едноименната награда,полагат ли цветя ?
Някой въобще поддържа ли го?
Да се пише и говори за Сирак Скитник,без да се изследва семейния му живот с Олга Симеонова е немислимо(те са една от най известните двойки в София и фриволни подмятания за"леля Олга"в пресата, ме разсмиват),надявам се,че бъдещите негови изследователи ще го направят.Въпреки разпиления архив,има достъчно живи родственици-Стефка Демирева,дъщеря на сестрата на Сирак Скитник и представители на Симеоновия род в Русе,които могат да дадат ценна информация за двойката Сирак Скитник-Олга Симеонова.
Снимка 2 -Лукса Симеонова,с дъщерите си Олга(по голямата) и Милка
Снимка 1-Лукса Симеонова, с малкия си син Владимир,брат на Олга Симеонова

Димитър В.Стоянов

2011-07-04T20:39:00.005+03:00

Димитър Василев Стоянов е български публицист,дипломат и писател.
Той е син на Васил Д. Стоянов,един от основателите на Българското книжовно дружество.Роден е на 6.01.1882г.в София.Учи в Софийската класическа гимназия,френски колеж и правни науки в Париж.Следва няколко семестъра литература,политически и дипломатически науки в Римския и Женевския университети.Работи дълги години като дипломат в българската легация в Рим,в Министерство на външните работи,в Министерството на вътрешните работи,във Финансовото министерство.
Първите си литературни опити прави още като ученик,през 1899-1900г.,в някои детски списания,а след 1903г.редовно публикува в списанията:"Задружен живот","Светлина","Съвременник","Обществена обнова" и др.
Сътрудничи на много столични ежедневници, на политически и културно социални теми.Пише на български и френски език научни трудове и изследвания,свързани с историята на българския емиграционен въпрос,по специално правните аспекти.Негово дело е "Българо френски речник за паспортно дипломатическата служба".
Димитър В.Стоянов е автор на разкази,спомени,новели,публикувани в българския периодичен печат.
Той реферира теми от научен и обществен характер в Софийския и Свободния университети,Софийската търговска камара,Военния клуб,Славянска беседа и в други куртурни институти в столицата и провинцията.
През 1927г.изнася повече от 300 научни беседи в България.
Член е на Съюза на българските археологически дружества,за заслуги към българската култура получава отличия и декорации.

Лоловия род-Катя Лова

2011-06-21T15:17:00.004+03:00

Катя Лова(Екатерина Атанасова Лолова)е популярна френска актриса в периода 1930-1950г.
Тя е родена на 31.12.1914г.в София,България,в семейството на д-р Атанас Лолов и швейцарката Матилда Делешо.
След Първата световна война д-р Лолов е български консул в Швейцария.
Няколко години по късноq д-р Лолов се установява във Франция и работи като лекар.
Катя следва медицина,но нейната изключителна красота и талант,правят впечатление и тя започва своята артистична кариера.Умира на 24.05.1994г.в Кан,Франция.
Афиш от филма"Бандита джентълмен"-1943г.,в главната роля Катя Лова
Представитери на Лоловия род,направили кариера в театъра и киното са:Татяна Лолова,Сава Лолов,Цветана Янева,Кристина Янева,Грациела Бъчварова,Желязко Лолов и др.

Колекция -визитни картички

2011-06-14T18:43:00.006+03:00

Колекционерската страст включва антики,произведения на изкуството и.....визитни картички.
В Европа визитните картички се появяват във Франция, по време на царуването на Краля Слънце-Луи XIV.През 17 век стават популярни в Англия и САЩ.
Първите визитни картички в България са на българи- търговци и студенти,живеещи в Виена,Букурещ,Париж и други градове.
След Освобождението модата на визитните картички завладява и българите в Княжеството.
Една от най интересните български колекции, представя визитни картички на министрите в правителствата от 1900-1944г.
Моята колекция се състои от визитни картички на членове на семейството,техни приятели и колеги.
Най ценна е визитната картичка на Луи Леже(1843-1923),мой праправуйчо е бил негов асистент в Париж, по време на следването си в Сорбоната, през 1902г.Сред визитните картички е тази на френския архивист и писател Jean Regne,когато е бил ученик,през 1905г.в Ecole des Chartes,Paris.
Ако сте решили да изследвате семейната история не пренебрегвайте визитните картички,те дават много информация за контактите,социалното положение и интересите на вашите предци.

Хариклея Богориди

2011-06-12T13:04:00.006+03:00

Хариклея Богориди произхожда от известния български род Богориди.Тя е дъщеря на княз Стефан(Стойко)Богориди, правнучка на Св.Софроний Врачански и сестра на княз Александър Богориди(губернатор на Източна Румелиа).
Тя е родена през 1828г. в Яш,Молдова.Хариклея се жени за Ласкар Кантакузино Паскану(Lascar Cantacuzino Pascanu)молдовски болярин,член на влиятелната фамилия Кантакузини.Те имат дъщеря Адела,която се ражда през 1848г.в Яш.
Хариклея Богориди се жени втори път за датския художник Максимилиян Нисон(Maximilian Nysson).
Умира на 16.10.1860г.в Неапол.
Адела Кантакузино Паскану има интересен живот.Тя получава добро образование,владее чужди езици,пътува много.Младата дама е една от най богатите жени в Молдова.Тя се жени два пъти.
Първият й мъж е Николай Розети Розновану(Nicolae Rosetti Roznovanu),те имат син-Георги(George 1869-1937).След шест години се развеждат,втората съпруга на Николай е Лусия Богориди,дъщеря на Никола Богориди.Лусия е първа братовчедка на Адела,защото майката на Адела,Хариклея е сестра на бащата на Лусия.Семейство Богориди,подобно на други членове на аристократични фамилии,държи под контрол браковете,те са средство за власт и богатства.Вторият съпруг на Адела е Григоре Когълничану,лидер на Консервативната партия в Яш и племеник на известния румънски политик Михай Когълничану.Григоре умира през 1904г. и оставя Адела млада и много богата вдовица.Тя има влечение към езотериката,хазарта и красивите и скъпи бижута.През 1920г.е убита и ограбена мистериозно в дома си.
На снимката:Адела,дъщерята на Хариклея Богориди

Смарагда Богориди

2011-06-11T10:46:00.006+03:00

Смарагда Богориди(1810-1885) произхожда от известния български род Богориди.Тя е дъщеря на княз Стефан(Стойко)Богориди и правнучка на Св.Софроний Врачански,сестра на княз Александър Богориди(губернатор на Източна Румелия).
Смарагда се жени за молдовския владетел,княз Михаил Стурдза(1794-1884).Имат две деца-Михаил(30.12.1846-30.06.1863) и Мария(1848-1905).
Мария е съпруга на княз Константин Горчаков(1841-1925), дипломат,син на руския канцлер,княз Александър Горчаков.
След детронирането на Михаил Стурдза,семейството се установява в Париж,а за лятна резиденция избира известния немски курорт Баден Баден.
Голямо нещастие сполетява Смарагда,в Париж,при неизвестни обстоятелства, умира сина й Михаил.Младият княз,само на 16г.,учи в парижката гимназия"Наполеон Бонапарт",показва големи качества и способности.Семейство Стурдза е покрусено и издига параклис в Баден Баден,където да бъде погребан.
Параклисът Стурдза(Kapelle Sturdza)е произведение на архитектурното изкуство.Той е последният проект на известния архитект Лео фон Кленц(Leo von Klenze).Изпълнението му е възложено на Михаел Берг.Картините по стените са дело на Wilhelm Ernst Hanschild.
В параклиса са погребани княз Михаил Стурдза,младият княз Михаил,Мария Стурдза-княгиня Горчакова и Смарагда Богориди-Стурдза.
Техните портрети са изработени през 1866г.от известния френски художник, Алексис Йозеф Периньон(Alexis Joseph Perignon 1806-1882).
Параклис Стурдза е паметник на културата в Германия.По силата на дарение,направено от молдовския владетел,княз М.Стурдза,е владение на Румънската Православна църква.
Параклис Стурдза е разположен на чудно красиво място,панорамата е изключителна,надявам се то да стане любима дестинация на българите,които посещават Баден Баден.

Ана Богориди

2011-06-10T16:11:00.007+03:00

Ана Богориди произхожда от известния български род Богориди.Тя е дъщеря на Стефан(Стойко)Богориди и правнучка на Св.Софроний Врачански.Родена е през 1812г.в Яш.
През 1839г.се жени за Константин Мусурус,член на известна неофанариотска фамилия и посланик на Османската империя в Лондон,в продължение на 30г.Ана е сестра на княз Александър Богориди,губернатор на Източна Румелия.Тя носи името на баба си Ана(Гана)от Котел,майката на Стефан Богориди,която се грижи за нея.Бабата присъства на сватбата й,в Константинопол,доживява да види правнучета и умира през 1851г.
Ана Богориди-Мусурус има шест деца-Стефан(1841-20.12.1907),Смарагда(1846-1933),Касандра,Пол(1843-1927)Елена и Ралу(Ралука 1848-1923).Децата й са високо образовани и надарени с таланти-рисуват,свирят(Ралука е известна пианистка,а Пол художник и поет).
Най известна е нейната внучка,дъщеря на Ралука и княз Григоре Бибеску Бранкован, френската поетеса Анна де Ноай.Тя е кръстена на баба си Ана Богориди.
Французи,румънци и гърци се надпреварват да я обявяват за своя поетеса-само ние мълчим,малко хора знаят за българската й кръв.
Смарагда се жени за полковник Уорнър Хериот,представител на една от най известните шотландски фамилии(Heriot).В Единбург и днес съществува болница Нериот,улица,училище,строени с дарения на фамилията.
Тяхната дъщеря, Алисън Примроуз Ралука(Alison Primrose Ralouka Heriot) сключва брак с младеж от висшата английска аристокрация-Уолтър Монтагю Дъглас Скот(Walter George Leon Montague Douglas Scott).Тя е родена 1875г.,умира на 8.08.1935г.,погребана в семейната гробница в Единбург,Шотландия.
Ана Богориди-Мусурус умира в Лондон,по време на бал,танцувайки, през 1867г.
Семейство Богориди има изключителни заслуги за развитието на България.Днес,неговите потомци са пръснати по цял свят.Търсим българско лоби в чужбина,а Богориди,защо ги забравихме?

Културен афиш 1929-1934г.

2011-06-08T10:40:00.005+03:00

Дневникът на студента в Медицинския факултет на СУ,Панайот С.Коларов,се явява като културен афиш на музикалния живот в София през 1929-1934г.Страстен почитател на класическата музика,добър цигулар,той посещава концерти и оперни спектакли,като описва в дневника си своите впечатления.Той пише за гастролите в София ,на няколко световно известни изпълнители-Ваша Пшихода,Йозеф Сигети,Ян Кубелик и Николай Орлов.
Ваша Пшихода, известен цигулар, изнася два концерта в София-на 22 януари и 2 февруари 1931г.Виртуозните му изпълнения включват творби на Брамс,Чайковски и Паганини.
Легендарният унгарски цигулар Йозеф Сигети,покорил световната музикална общественост, посещава България и изнася концерт на 7 април 1930г,в София.Репертоарът му включва произведения на Моцарт и Паганини.
Чешкият цигулар Ян Кубелик гостува в българската столица на 19 декември 1929г.,свири творби на Моцарт,Брамс и Бетовен.
Пианиста Николай Андреевич Орлов има концерт в София на 24 февруари 1932г.,изпълнява творби на Шопен и Шуман и Чайковски.
Музикалният живот в българската столица е изключително богат,включва както турнета на известни изпълнители,така и на български музиканти-Боян Константинов,Славко Попов,Васил Чернаев,Тамара Янкова,Христина Стоянова,Панчо и Любен Владигерови,Борис Янков,Асен Вапорджиев,Ана Василева и др.

Развитие на лозарството в България

2011-06-06T18:18:00.006+03:00

През 1881г.се открива Земеделското училище в Садово.В училището и пансиона към него учителстват българи,завършили агрономство в чужбина,както и някои чужденци.Те организират земеделски курсове(лозарство,пчеларство,овощарство и др.)
На снимката-Практически курс по лозарство в Пловдив през 1899г.Лектор-Георги П.Костов,завършил агрономство в Монпелие,Франция,преподавател в Земеделското училище в Садово.Студент на известния професор Пиер Виала(1859-1936)младия агроном иска да приложи на практика своите знания.Той участва активно в създаването на Българското агрономическо дружество през 1907г.в Садово,пище статии за развитието на земеделието в България,превежда статии от френски специалисти за болестите по лозовите насаждения.

Пикник в Бяла черква 1908г.

2011-06-06T14:02:00.005+03:00

Бяла черква е планински курорт,на около 30 километра от Пловдив,намира се във вековна борова гора, в Родопите.
Манастирът,посветен на Св.Св.Дамян и Козма, е построен през 11в.,един от най старите по българските земи,разрушен от турците при помохамеданчването на българското население.
Той е възстановен през 1883г.посветен на Св.Св.Петър и Павел.Там се намира резиденция на Пловдивския митрополит.
Това е периода ,в който възникват и първите вили,предимно на пловдивски първенци-д-р Обрейко Обрейков-основателя на Пловдивския панаир,Иван Андонов(дядо на реж.Иван Андонов и областния управител на Пловдив,Андон Андонов),д-р Васил Пеев,син на пловдивския кмет Костаки Пеев,Божкови и др.
Една от най атрактивните вили"Теремок"е построена от арх.Вариклечков, по чертежи на белогвардейската емигрантка Варвара.Технологита е специална,заимствана от сибирските строители.Вила "Теремок"е дървена,без метални сглобки.Първата й обитателка-Варвара,умира съвсем млада от туберкулоза.
Арх.Вариклечков,загубва вилата при игра на карти и тя става собственост на известния търговец на вина Атанас Райчев от Станимака(Асеновград).На снимката -Пикник в Бяла черква през 1908г.

Социалното инженерство в България по време на комунистическото управление

2011-06-03T11:02:00.006+03:00

Социалното инженерство в България по време на комунистическото управлениe е тема ,която тепърва трябва да се изследва.
Проф.Пепка Бояджиева постави началото с чудесната си книга.Има Институт за близкото минало,който би трябвало да работи за изясняване на развитието на част от българите и пречките,които са поставяни пред други-"бивши хора".
Арх.Борис Костов е класически пример.Любимият български студент на проф.Адолф Мусман,отказва предложението на професора да остане като негов асистент в Берлинската политехника и се връща в Родината.
Той придружава,превежда и консултира Мусман по преме на работата му, по градоустройствения план на София.Авторът на този план е спокоен за неговото изпълнение,тъй като в София остава един от най способните му студенти.
Каква е съдбата на арх.Борис Костов след 1944г.,може да видите в биографичната справка,дадена му по повод ,негово желание да пътува в Холандия по покана на негов състудент.Получава отказ.Подписите на характеристиката на арх.Б.Костов са на арх.Я.Стоянева и на личния състав Акманова.Какво са имали предвид,пишейки:Преди 9.09.1944г.нямаме данни дали е членувал във фашистки организации.Дружал с непрогресивни хора."
Арх.Борис Костов ,произхода от стар възрожденски род-дядо му Павел Костов е председател на революционния комитет в Станимака,първия български кмет на града след Освобождението,прадядо му Саво Петров,ботев четник ,убит на Милин камък,само на 29г.и оставил едно момиченце сираче,бабата на архитекта.
Възпитан в родолюбие и почтенност,естествено се влива в редовете на "Млада България".Той дружи с Живко и Невена Крапчеви,Ирина Станишева- Талева(в бащината му къща става годежа на Ирина с писателя Димитър Талев),арх-Цветана(Цеца)Беловеждова.Тези млади хора,след комунистическия преврат 1944г., стават "неосъщественото трето поколение на България",според думите на един от тях-писателя Стефан Попов.
Кръгът на неговите приятели и познати включва хора,които той обича и уважава,но според "другарките"те са непрогресивни хора.
"Непрогресивни",така новата комунистическа върхушка-шивачи,обущари(добри професии,но техни представители да управляват страната,без да имат нужното образование и подготовка,ясно виждаме,какво се случи 45г.по късно) и други завършили РАБФАК(работнически факултети,в които влизат верни на новата власт хора,обучението се провежда по съкратен курс от 2г.,целта е да получат диплома за висше образование и да заемат ръководни длъжности),нарича всеки,който има образование и произход,различен от техния.Някои хора плачат за българската армия,но забравят,че тя беше унищожена още през 1945г.,когато бяха изгонени царските офицери и в нейните редове се вляха полуграмотни хора,които получиха чинове и звания,привилегии за тях и семействата им.
Съдбата-професионална и лична,на Б.Костов е нерадостна.Той работи като архитект,но никога не получава въжможност да развие творческия си потенциал.Прогнозите на проф.Адолф Мусман:"Ти ще си сред водещите архитекти на България и ще реализираш моя план"не се сбъдват.Умира през 1982г.в София.
Миналото трябва да се знае,за да не се повтарят старите грешки-да бъдат преследвани хора заради политически,религиозни и други различия.

Д-р Иван Златаров-един от многото забравени строители на съвременна България

2011-05-31T12:39:00.006+03:00

Д-р Иван Златаров е роден в град Ямбол през 1865г.
Завършва икономически и административни науки в Белгия.
Включва се активно в изграждането на съвременна България.
В периода 8.03.1886г.-20.12.1886г.е кмет на Бургас.Като областен управител на Видин, инициира създаването през 1898г.,на Видинския панаир за търговия на стоки и добитък.
Приносът му за развитието на търговско индустриалните камари в България е голям,през 1928г е главен секретар на Софийската търговско индустриална камара,главен редактор на списание"Народно стопанство",председател на Дружество "Червен кръст"-софийски клон,подпредседател на Дружеството за борба с туберкулозата и други дейности,свързани с развитието на страната.
През 1929г.в неговия доклад за дейността на търговско индустриалните камари той пише:
Училищата,издържани от камарите са следните-
Софийска търг.индустриална камара-Чирашки у-ща-София,Враца,Дупница и Кюстендил,Търговската гимназия,Вечерно у-ще за търговски служители
Варненска търг.индустриална камара-6 чирашки у-ща-Варна ,Шумен,Търново,Провадия,Разград и Габрово,Вечерно търговско у-ще
Русенска търг.инд.камара-5 вечерни чирашки у-ща-Русе,Видин,Лом,Плевен,Севлиево,Средно механо техническо у-ще Пловдивска търг.инд.камара-4 чирашки у-ща-Пловдив,Казанлък,Пазарджик,Карлово,Практическо столарско у-ще,Средно търговско у-ще
Бургаска търг.инд.камара-4 чирашки у-ща,-Бургас,Ямбол,Стара Загора,Харманли Общо-търговско индустриалните камари в България издържат 23 чирашки училища,2 Търговски за квалификация и 2 Средни училища.
Статии научни публикации по финансови,търговски и адмистративни теми,всичко писано от д-р Иван Златаров е ценен източник за информация и обучение,дава представа за икономическото развитие на България.
Колко училища днес се издържат от частния бизнес?

Санда Йовчева

2011-05-30T14:37:00.006+03:00

Санда Йовчева е българска писателка,журналистка,преводачка и общественичка.Родена на 6.11.1882г.в Нова загора,завършва гимназия в Стара Загора ,следва славянска филология в Софийския университет,продължава в Загребския университет и завършва през 1907г.
През 1900 участва на среща на представителки на женските дружества от цялата страна.Присъстващите разменят мисли върху положението на жената и нуждата от създаване на Женски съюз.Представени са 20 женски дружества.Една година по късно - юли 1901г.в София,на Първия женски конгрес,изпратените делегатки основават Български женски съюз и провъзгласяват за вестник на съюза-"Женски глас",издаван от Анна Карима.За председател на съюза е избрана писателката Анна Карима,а за секретар Санда Йовчева.
Целта на съюза е умствено и нравствено издигане ,подобряване на живота на българската жена.
По късно,след оставката на А.Карима,дружеството се ръководи в продължение на 20г.от г-жа Юлия Малинова,съпруга на видния председател на Демократичната партия,Александър Малинов.
През 1901г.в състава на съюза влизат 20 женски дружества,по време на нейното ръководство през 1919г те стават 60.
Санда Йовчева изиграва изключително важна роля в създаването и разрастването на Българския женски съюз,за съжаление тя е забравена,подобно на Юлия Малинова,Анна Карима и др.

Теодора Пейкова

2011-05-30T10:25:00.005+03:00

Теодора Пейкова е една от най известните българки на миналото столетие.Тя има огромни заслуги за духовното развитие на българската жена.В последните години името й се свързва с кулинарното изкуство,но то е само част от нейната дейност.Нейният принос за издигане ролята на жените в обществото в началото на 20 век,тяхното образование,професионално развитие и приобщаване към европейските норми, е почти неизвестна днес.
Теодора Пейкова е родена в Бургас.Завършва гимназия в София,следва пиано в консерваториите на Виена и Брюксел.Посещава курсове по литература в Ecole Superieur в Брюксел,както и домакинските курсове"Beau mond",в същия град.
Пише разкази и импресии в много български вестници и списания-"Илюстрована седмица","Български войн","Народна отбрана".Владее няколко чужди езика и се занимава с преводаческа дейност.Превежда на български език-"Заветът на умиращата"от Емил Зола,"Ангелът на смъртта"от руския белетрист и философ Дмитрий Мережковски,"Престъпно желание"от Херман Зудерман,"Между пет и седем"от немската писателка Лизбет Дил(Liesbet Dill)и др.
Тази интелигентна и образована жена редактира и издава домакинското списание"Икономия и домакинство",заедно със съпруга си Стефан Пейков.Нейната концепция за домакинските списания:"попаднало в ръцете на малко образованата жена-то действа магически,тя преглежда модата,обръща страниците с бродерии,възхищава се от тях и по инерция продължава да чете и статиите с по сериозно литературно,медицинско ,социално и т.н. съдържание".
В продължение на четвърт век Теодора Пейкова,чрез своето списание присъства в българските домове от всички краища и социални групи на страната.

История на кулинарното изкуство в България

2011-05-30T09:21:00.004+03:00

След Първата световна война излиза домакинското списание"Икономия и домакинство".Негови собственици и издатели са Стефан и Теодора Пейкови.Техният девиз:"Светлината на семейното щастие се запалва в кухнята".
Стефан Пейков ,стопанин и редактор на списанието е завършил Военното училище,следва право и финансии в Брюксел(Universite Nouvelle)и литература в Ecole Superiur,в същия град.Сътрудничи на:"Художествена седмица","Отечество","Български войн","Народна отбрана","Ново време","Военен журнал"и др.Автор е на "Артилерията при Дойран",изключителен научен труд,откупен от Щаба на действащата армия.Занимава се с преводаческа дейност.
Списание "Икономия и домакинство"се заема със задачата да просвещава и издига познанията на българската домакиня в кулинарното изкуство,модата,отглеждането на децата.На страниците му г-жа Теодора Пейкова предлага рецепти и съвети,медицински съвети,социални проблеми.
През 1928г.към списанието започва да излиза седмичния в-к"Женски свят".На снимката -първата готварска книга на Теодора Пейкова,издадена през 1922г.

Съюз (дружество)на чуждестранните кореспонденти и публицисти в България

2011-05-28T14:10:00.003+03:00

Дружеството(съюз)на чуждестранните кореспонденти(журналисти)и публицисти в България е основано на 2.04.1923г.в София,за председател е избран Валтер Колинс,заместник председател Жорж Нурижан,секретар Болеслав Тахауер и членове-Георги Актарджиев и Феликс де Жерандо.Печатен орган на дружеството(съюза)е вестник "Светоглас".

История на кулинарното изкуство в България

2011-05-27T19:56:00.006+03:00

Енциклопедията на модерното сладкарство,издадена през 1923г.,внася европейски вкус в българското кулинарно изкуство.
Традиционните десерти в България са сладка(от различни плодове),баклави,сладки баници,курабии,сладки пити,сушени плодове,козунак и някои други.
Българки,завършили френски,немски и други училища в България и чужбина,използват кулинарни книги и приготвят торти,кремове и десерти от европейската кухня,но това не е масова практика.
Тази книга отваря вратата за домакините към оригинални рецепти.Българката от средната класа подбира торта или крем ,според случая-всекидневен или по специален празник.
Рецепти,включени в книгата:Creme Sabayon,Charlotte russe,Creme Bavaroise,Creme Mering,Creme de Tarttare,Charlotte de Calville(приготвена с ябълките Калвил),Creme Chantilly,Creme Imperial,Creme Monte Blanc,Creme Tartoise,Creme Genoise,Tarte Mazarini( по името на френският кардинал Мазарини,чиито готвач приготвя тортата,през 1640г.) ,Tarte a la Pistache,Tarte ecossaise,Alcazar tarte.Тези и много други десерти присъстват в менюто на богатите българи,както и на известните сладкарници.

История на кулинарното изкуство в България

2011-05-27T19:56:00.001+03:00

История на кулинарното изкуство в България

2011-05-27T15:38:00.005+03:00

Кулинарни книги,предавания по телевизията,кулинарни шоу програми и конкурси, привличат вниманието на българите в последните години.
Това е чудесно,защото храненето е важна част от човешкия живот.Кулинарното изкуство се радва на специално внимание по цял свят.
Храната на българина е доста разнообразна,променя се през различните периоди от неговото съществуване-Средновековие,Възраждане,след Освобождението до 1944г.и комунистическия период.
Храната в различните региони на страната също се различава.
Културата на хранене зависи от общата култура на човек,както и от финансовите му възможности.Менюто на богатите хора се различава от това на бедните,така е по цял свят.
Най старата българска кулинарна книга, която се намира в моята библиотека е на К.Касева от 1909г,вероятно има и по стари книги.Книгата е,съдържа и "Подкрепителни рецепти за слаботелесни и болни"-сироп от синя тинтява за анемични,сироп от охлюви за слаби гърди,катранена вода за пречистване на кръвта и др.
Имам едно чудесно издание,превод от френски от 1910г.на мадам Жанетон и известният швейцарски кулинар Луи Майер(основал кулинарна школа).
Кулинарни книги са писали-Теодора Пейкова,Пенка Чолчева,Анна д-р Хаканова и др.
Анна Гешова Хаканова(1869-1944),светска дама,произхождаща от известния род на Гешови и съпруга на д-р Георги Хаканов-лекар,политик е написала няколко книги.Тя запознава домакините с тънкостите на традиционните български ястия,както и вегетариански рецепти.
Периода след 1900г.се характеризира с изискани деликатеси и сладкиши,навлезли от европейската кухня,познат е сладоледа,който се нарича"ледено".Има специални уреди за приготвяне.Домакините,които не притежават съда,могат да приготвят "ледено"по следния начин:"в дървена кофа,на дъното се поставя голяма бучка лед върху него се поставя метален съд с капак,около него се слага лед на кубчета,обилно поръсен с морска сол".Рецепти за "ледено"-с ванилов крем,кафе,теменуга,трендафил,шоколад,праскови,ягоди,малини и други плодове.
Менюто на заможните хора в България включва: телешко бон филе,гарнирано с ризото и бели трюфели,говеждо по американско,филе с мадейра,охлюви по марсилски,раци с каймак,десерти-торта с бадеми или лешници,женевска торта,млин"Берта"и кремове.
През 192зг. излиза книгата"Енциклопедия на модерното сладкарство".
Горещо се надявам,че млади кулинари ,ще проявят интерес,ще напишат книга за историята на кулинарното изкуство в България.100 години се пишат кулинарни книги,някой трябва да се интересува от биографиите на тези,които са ги писали,както и от техните рецепти.Българите са дърво с корен в кулинарното изкуство.
Кулинарните и домакински курсове са много популярни преди 1944г.,почти всяка девойка преди да се омъжи ги посещава,така тя добива познания как да ръководи домакинството си и да отглежда децата.
Комунистическия режим остави следи и в храненето-появиха се столове на работните места,детски градини и училища,храната беше еднообразна(чорби,яхнии,мляко с ориз и грис).Жената,заета с работа,отделя малко време за готвене,от пазара изчезват вносните продукти-готварско какао,кокос и т.н.
Някои семейства запазиха традициите-домашно приготвени торти сладки на празници.
Възраждането на кулинарното изкуство е чудесно,защото хубавата храна е по важна от модното облекло,особено за младите хора.

Градска мода 1900

2011-05-09T14:20:00.005+03:00

Градска мода 1900-представителка на средната класа от София.Изискан тоалет от коприна и кадифе в цвят cafe au lait,комбиниран с ширити.Аксесоари-елегантна шапка в бяло и шал от марабу(в този период пера от марабу намират широко приложение в дамската мода-шалове,ветрила,украса за шапки и прически и др.),ръкавици,кадифен колан и брошка от изкуствени камъни,имитация на брилянти.
Коментар:Дизанери и дизайнерки на облекло с лопата да ги ринеш,игли и конци,конкурси и ревюта,сульо и пульо коментира тенденциите в българската и световна мода,но никой не се сети да се порови в Държавния архив и да извади 100 снимки на представителки на известни български фамилии,да направи албум,за да видят българите,Европа и света ,как се обличаше елегантната българка преди 100години.Традиция,дума непозната за голяма част от българите,а може би страх-"няма да кажа колко си умен ти,за да не разберат ,колко съм прост аз".

Градска мода 1900

2011-05-05T08:58:00.004+03:00

Градската мода в България през 1900г.Млада жена от Силистра,представителката на средната класа-изящен тоалет от коприна и шифон в бяло.Бижутата са перлено колие,обици с перли и изящно укпашение за косата.Парижката и виенска мода да се поставят украшения във фризурите,не подминава и българските дами.Диадеми,брошки,мрежи-украсени с перли, естествени и изкуствени камъни(според финансовите възможности)са част от аксесоарите на гражданките в Княжество България.

Военни пощенски картички 1913

2011-05-04T18:17:00.002+03:00

Военни пощенски картички -Балканската война 1913г.Изпращане на пионерите на фронта

Градска мода 1910

2011-05-04T17:25:00.005+03:00

Облеклото на българката през вековете-липсва литература,малко изследвано с изключение на националните костюми от различните региони на България.
Градската жена от средната и висша класа, се облича по европейски маниер,тя не се отличава от своята съвременничка в Париж,Берлин или Рим.Българките са сред най красивите жени в света,както и техният вкус към елегантни дрехи(периода 1870-1944).
На снимката:Българка от средната класа в гр.Ямбол
Коментар:В последните 20г.стана популярно да си дизайнер на дамска мода.Как никой не се сети да проследи дамската мода в България през последните 100 години?Всеки си въобразява,че света започва от него.Кои са известните български модистки през миналия век?Традицията е част от успешния бизнес.

Сватбена снимка -1906

2011-05-02T09:05:00.004+03:00

Сватбена снимка на Елисавета и Саво Печенякови,направена през 1906г.
Саво Ангелов Печеняков е потомък на известните врачански родове-Печеняковия и Савовия.
Дядо му по майчина линия, Саво Петров,ботев четник е убит на Милин камък,на 18 май 1876г.
Завършва юридически науки и работи като адвокат.Участва в Балканската и Първата световна война.
Убит,по време на военните действия в Пехчево,през 1918г.Оставя вдовица и две сирачета-Емилия и Жулиета.
Саво Петров и Саво Печеняков,дядо и внук,убити,защитавайки национална кауза,достойни българи,чиито гробове са неизвестни.
Коментар:Колко дезинтересирани са българите към родовата си история,към националната си история?

Ген. Христо Попов

2011-04-30T11:55:00.005+03:00

Ген.Христо Рачев Попов е български военен деец,роден на 25.06.1859г.в село Кара Арнаут,днес Голям извор,Разградско.
Завършва военното училище в София, през 1882г.
Служи в пехотата.Военната му служба включва-1882г.в 22 пехотна дружина,1900г.,командир на дружина в 19-ти пехотен шуменски полк(командир на 1 рота,фигурира под името капитан Христо Рачев),1909г.,командир на 2 бригада от 9-та пехотна дивизия,1915г.командир на 2 бригада от 6-та пехотна дивизия.
През Първата световна война е началник на 6-та пехотна бдинска дивизия,включена в състава на Първа армия и водила боевете в Македония.
Звания на ген.Христо Рачев Попов:
30.08.1885г.-поручик
01.01.1887-капитан
14.021892-майор
01.01.1899-подполковник
01.01.1904-полковник
01.01.1916-генерал майор
01.01.-генерал лейтенант
Ген.Христо Попов получава следните ордени:
Орден "За храброст"3-та степен,1-ви и 2-ри клас
Орден"Свети Александър"3-та степен с мечове по средата,5-та степен без мечове Орден"За военни заслуги",4-та степен на обикновена лента
Орден"За заслуга",на обикновена лента
Ген.Христо Попов и съпругата му Димитра, имат две дъщери-Здравка и Божана.Здравка е женена за адвоката Димитър Ангелов Печеняков,а Божана за известния столичен лекар,д-р Никола Василев.
По спомени на дъщеря му,Здравка Попова-Печенякова,записани от племеницата й,Мария Коларова,генералът е бил в сърдечни и топли отношения с цар Борис III и брат му, княз Кирил.Той цени високо българския монарх и неговата политика,както и личните му качества.
Ген.Христо Попов умира в София на 27.06.1941г.

Стари пощенски картички в България

2011-04-10T14:06:00.003+03:00

Пощенска картичка,датирана 1930г.Тя е част от серия открити пощенски картички с патриотично съдържание.Изобразява Дряновския манастир,има текст напомнящ за подвига на героите от Априлското възстание през 1876г.Поп Харитон Станчев Халачев,роден ок.830-35г.,в Габрово и убит на 5.05.1876г.от турци,в двора Дряновския манастир.Бачо Киро(Киро Петров Занков),роден на 7.06.1835г.,в Габрово и обесен в Търново,на 28.05.1876г.Капитан Петър Николов Пармаков(Алтъпармаков),роден в село Градец,близо до Котел и убит на 7.05.1876г.в двора Дряновския манастир.

Стари пощенски картички в България

2011-04-10T13:51:00.002+03:00

Пощенска картичка,датирана 1930г.Тя е част от серия топографски открити пощенски картички.Искърското дефиле при Черепиш.

Стари пощенски картички в България

2011-04-10T13:43:00.003+03:00

Пощенска картичка,датирана 1930г.Тя е част от серия открити пощенски картички,с патриотично съдържание. Минералната баня в Банкя.

Балканската война-телеграма 1913

2011-03-22T11:04:00.006+02:00

Военна телеграма,изпратена от Аспарух Яни Митрошинов до баща му,софийския търговец Яни Митрошинов,в която съобщава за подобряване на здравословното си състояние.
Младият софиянец,завършил финансови науки в Белгия,е мобилизиран.Взема участие в Лозенградската военна операция по време на Балканската война.Разболява се от коремен тиф и има опасност за живота му.Съдбата го среща с две смели жени,самарянки-царица Елеонора и Султана Рачо Петрова,негова позната от светския живот в София.
По спомени на неговата дъщеря,г-жа Надя Митрошинова,той е транспортиран с царския вагон до Руската военна болница в Лозенград от двете високопоставени самарянки и така е спасен живота му.
Българските самарянки по време на Балканската война е тема,която заслужава да бъде изследвана.
Султана Рачо Петрова и приятелката й Елиза(Елисавета)Винарова(вдовица на ген.Върбан Винаров р.1856г.Русе -ум.1908г.Виена) се намират в Дрезден,когато започва Балканската война.Те посещават Борис В.Винаров,син на Елиза и ген.Върбан Винаров,студент вДрезденската политехника(по късно той става известен архитект в София и има частно архитектурно бюро на ул."Позитано,заедно със съпругата си, арх.Виктория Ангелова-Винарова).Двете генералши се връщат веднага в България и се срещат с д-р Сава Мирков,зам.председател на БЧК,с молба да бъдат назначени като самарянки,във военни болници.
Арх.Борис Винаров се включва като доброволец във Балканската война,заедно с 15г.си брат Никола В.Винаров,естествена постъпка за синовете на един от най достойните български генерали.
Светски дами от висшата българска класа,те са лекарски дъщери и носят морал(лекарите и членовете на техните семейства, в повечето случаи имат морал,непознат за обикновените хора,вероятно това е свързано с всекидневното съприкосновение с човешките болки и страдания),който ги кара да помогнат на страдащите и болните.
Бащата на Султана е д-р Пантелей Минчович,а на Елиза Винарова-д-р Георги Вълкович(1833-1892),лекар,политик и дипломат,по време на Сръбско българската война отговарящ за военните болници.
Двете приятелки заминават за Ямбол,където организират две болници-Винарова,болница за войници с 500 легла,а Султана Р.Петрова,офицерска болница.Началник на военните болници в Ямбол е д-р Александър Големанов.По време на Лозенградската военна операция болниците са преместени в Лозенград,където пристига и царица Елеонора.Тогава те срещат болния Аспарух Митрошинов.
Султана Р.Петрова-светска дама и благородна жена е оставила спомени,в които описва своята самарянска дейност.
Коментар:Родът Винарови от Русе е един от старите и заслужили български родове.
Известни представители са:Петър Н.Винаров(1851г.Русе-1926г.Русе)-кмет на Русе,брат му,ген.Върбан Н.Винаров и неговите деца-арх.Борис Винаров и художничката Бистра Винарова,съпруга на известния писател Симеон Радев,Евстати Винаров-началник на миноноска във флота на Негово Царско Височество,изобретил първата българска мина,Симеон Винаров(р.1872г.Русе)-вахтен началник на крайцера"Надежда",изобретил първия български трал,дъщеря му Надя С.Винарова(1903г.Русе-1991г.),първата българска примабалерина,през 1928г.изпълнила ролята на Свинилда в балета"Копелия".
Русенските историци и краеведи биха могли подробно да опишат историческия род Винарови от Русе(Русчук).Младите поколения вероятно не знаят за Винарови,тъй като в сайта на Община Русе-Известни личности,родени в Русе,не фигурират представители на рода.Назовани са улици, с имената на ген.Върбан Н.Винаров,Петър Н.Винаров и Евстати Винаров.

Улица Леге в София

2011-03-21T16:25:00.004+02:00

Улица "Леге"и ул."Търговска"предсавени на тази снимка се намират в центъра на столицата.През началото на миналия век,там се намират много магазини и търговски кантори.Ьгловият магазин на първия етаж е на търговеца Яни Панайотов Митрошинов,кореняк софиянец,чиито семейство,активно е участвало в търговския,политически и обществен живот на София,както преди Освобождението,така и след него.Асортимента от стоки в магазина е разнообразен-музикални инструменти,бижута,детски и коледни играчки,изящни порцеланови сервизи,вази и др.

Проф.Харалампи Карастоянов (1855-1934)

2011-03-20T09:11:00.006+02:00

Проф.Харалампи Николов Карастоянов е български учен(фармацевт),опълченец,политик,кмет на София.
Той е роден на 6.02.1855г.в Свищов.Завършва средно образование в родния си град.
Участва в четата"Балкански лъв" на легендарния Филип Тотю.
През Руско турската война се записва в Българското опълчение, като доброволец в Плоещ,участва в боевете при Шипка.
През 1882-1885г.следва фармация в Московския университет.Изпратен да специализира токсикология,като стипендиант на Върховния медицински съвет в София, в град Дерпт,Русия(сега Тарту,Естония),в продължение на четири години(1886-1889).Дипломира се като магистър по фармация през 1889г.
Преподава в Софийския университет(Висшето училище)-токсикология,аналитична химия,теоретична химия и органична химия. Той е редовен професор по токсикология и теоретична химия от 1.11.1894г.до 1.10.1898г.,когато е освободен по собствено желание.
Проф.Харалампи Карастоянов е най видния представител на българската фармацевтична наука, в зората на нейното развитие, в България.
Той е секретар,зам.председател,председател и почетен председател на Аптекарското дружество, от неговото основаване през 1898г.,в София, до смъртта си.
Публикува статии на фармацевтични теми,редактор на списание"Фармацевтически преглед",издава книгата"Аптекарския въпрос в България"(1897).
Проф.Харалампи Карастоянов е член на Народната партия,народен представител в V ВНС,кмет на София през 1911-1912г.
Женен е за Евдокия Д.Икономова,нямат поколение.
В София, на 5.10.1934г.умира един голям българин,отдал живота си за свободата и просперитета на България.
Коментар:Къде ли са гробовете на кметовете на София?Дали някой полага грижи за тях?

Ген.Данаил Николаев

2011-03-17T15:38:00.002+02:00

Пощенска картичка с лика на ген. Данаил Цонев Николаев(30.12.1852г.Болград-29.08.1942г.София)с надпис:Генерал от пехотата Данаил Николаев Патриархът на българската войска Родината иска доблестна и честна служба.Картичката е издадена ок.1935г.

Проф.Константин Стефанов

2011-03-15T12:18:00.004+02:00

Проф.Константин Димитров Стефанов е преподавател по английски език в Софийския университет,преводач,публицист,дипломат и вероятно първият българин,възпитаник на престижния Йейлски университет(Yale University),който завършва през 1899г.Автор е на Англо-български речник(първо издание през 1908г.и второ издание през 1931г.).
Той е роден на 25.04.1879г.в Банско в протестантско семейство.Сестра му Екатерина Стефанова(Попстефанова)-Цилка е героиня в отвличането,станало популярно в цял свят като "Аферата Стоун",през 1901г.
Учи в Американския колеж в Самоков,където показва отличен успех и заминава за САЩ,за да продължи образованието си в Monson Academy,в щата Масачузетс.
През 1899г.завършва бакалаварска и магистърска степен по английска литература в Йейлския университет.
Специализира философия в Берлинския университет през 1902г.
На 1.10.1906г.е назначен като лектор по английски език в Софийския университет,където остава до 20.10.1937г.,когато се разболява и напуска работа.
Той е извънреден професор по английски език и литература в катедрата по немска филология.
Курсовете,които води в университета са много посещавани и популярни.Те включват-Ранна английска литература,Средновековна английска литература,Английска литература през Елизабетинската епоха,Английска литература през Викториянската епоха,Романтично движение в английската литература,Английски поети-Байрон,Шели Кийтс,Уилям Шекспир и неговото време,Алфред Тенисън(Alfred Tennyson)и неговият век,Джефри Чосър-Кентърберийски разкази,Ранния английски език,Английска фонетика и др.
Научни трудове на проф.Константин Стефанов-"Великият викторианец Алфред Тенисън и творчеството му"(1925),"Лорд Байрон-поетът на свободата и мировата скръб"(1929),"Песимистичният мироглед в творчеството на Томас Харди"(1933),"Критичният завой в историята на английския език-един англо български паралел"(1924),"Educational Development in Bulgaria",публикуван в изданието на Колумбийския университет"Educational yearbook of The International Institute of Teachers College"през 1924г.,"Робърт Браунинг(Robert Browning)","English slang"(1926) и др.
По време на Парижката мирна конференция(1919-1920)българските политици,публицисти,писатели,журналисти провеждат мащабна акция за защита на националните интереси.Проф.Константин Стефанов публикува в The Journal of International Relations"през януари 1920г.части от брошурат "The Question of Thrace"издадена в Берн,Швейцария през 1919г.През същата година отново в Берн ,издава"We the Macedonians".Неговата култура,образование и международни връзки(член Американското географско дружество,дописен член на Централното бюро на Британските университети и др.)са поставени в интерес на България.Той е председател на Българско американски македонси комитет в САЩ,през 1902г.,в който участват Иван Радулов,Алберт Сонинксен и др.
Проф. Константин Стефанов умира на 30.01.1940г.след боледуване,в София.

Княз Николай Трубецкой в България

2011-03-13T18:18:00.005+02:00

Княз Николай Сергеевич Трубецкой,емигрира ,бягайки от болшевишкия режим, пристига със семейството си в България през 1920г.
Той се свързва с проф.Иван Шишманов,приятел на баща му,княз Сергей Трубецкой(руски учен,ректор на Московския университет).През 1905г.,българският професор е подарил на 15г.младеж,своя книга с надпис:"На бъдещия историк на древните българи".Сега той го търси за помощ,нуждае се от работа,за да живее и издържа семейството си.Проф.Иван Шишманов препоръчва младия княз и той е назначен на работа в Историко филологически факултет на СУ,като редовен доцент по сравнително езикознание(1.10.1920-1.10.1922г.)
Княз Николай С.Трубецкой е продължител на традициите на просветеното руско дворянство.Той е роден в Москва през 1890г. в семейството на висши руски аристократи.Брат му,Владимир С.Трубецкой е талантлив писател с трагична съдба(убит от болшевиките),писал под псевдонима Владимир Ветов.
Княз Н.С.Трубецкой е философ,публицист и един от идеолозите на евразийската идеология.
В София е издадена най известната му книга"Европа и човечеството"На семинар посветен на обсъждане на книгата ,в българската столица пристигат-Петр П.Сувчинский,Георгий В.Флоровский и Петр Н.Савицкий.
През 1923г.князът напуска България и започва работа като професор по славянско езикознание във Виенския университет.Умира от инфаркт в австрийската столица през 1938г.

Ректорат на СУ

2011-03-13T12:40:00.003+02:00

Група студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,при сградата на Ректората на СУ,който е в строеж,снимани през месец март 1930г.Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Ст.Коларов.

Иван Вазов

2011-03-13T12:25:00.007+02:00

Снимка на студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,на поклонение пред гроба на патриаха на българската литература Иван Вазов,по случай годишнина от рождението му,направена 1930г.Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Коларов,организирал поклонението.

Колоси в българската медицина

2011-03-13T12:11:00.003+02:00

Групова снимка на студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,направена на 25.03.1931г.,в центъра са професорите медици-Димитър Ораховац(1892-1963)и Асен Хаджиолов(1903-1994).Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Коларов.

Скиорското движение в България

2011-03-11T11:41:00.003+02:00

Скиорското движение в България?Попаднах на снимка във в-к "Политика"от 27 март 1926г.,то дава информация-разстоянието от хижа"Алеко"до хижа"Фон-Фон"за резултат от 46 мин.е преодоляно от Георги Русев,под номер 20.След него са:Менчек,Пери Енглиш(вероятно Инглиш) и Херолд(вероятно Харолд).

Дружество "Юнак"-Свищов

2011-03-11T11:28:00.002+02:00

Снимка във в-к "Политика"от 27 май 1926г.на К.Ив.Драганов,основател на свищовското гимнастическо д-во "Юнак".Той е награден с орден на дружеството за 25 год.дейност.

Стари пощенски картички в България

2011-03-11T09:36:00.003+02:00

Пощенската картичка е изпратена през 1910г.на семейство в Русе,по случай годишнина от сватбата,от съдържанието се разбира,че в града има тенис корт и двойката практикува спорта.

Американският колеж 1938

2011-03-10T09:41:00.002+02:00

Симфоничният оркестър на Американския колеж в Симеоново и неговият диригент,учителя по музика Дмитрий Гончаров-1938г.

Балканското изложение в Лондон 1907

2011-03-08T10:05:00.007+02:00

Звездният миг на българската индустрия,търговия,занаяти и изкуство,така можем да определим българското участие в Балканското изложение в Лондон през 1907г.
Изложението има за цел да засили икономическия обмен на Обединеното кралство със страните от Балканския полуостров.
България участва изключително успешно,получава много медали и дипломи,вкл.специален албум за цар Фердинанд,като покровител на балканските народи.
Първият български художник декоратор проф.Хараламби Тачев декорира българския павилион.В групата по уредбата му е включен и Йосиф Вондрак,директор на Столарското у-ще в Русе,получил специална диплома за участието си.
Българското рисувално у-ще,представя творби на изобразително изкуство,между които картини на художника Димитър Даскалов(1874-1914),който е отличен със златен медал.Андрей Протич издава книгата"Изящните изкуства в България"(Fine arts in Bulgaria)на английски,издадена в Лондон,от Hazell,Watson and Viney,представяща творчеството на участниците в изложението, на лондонската публика.
Бутилираната минерална вода"Меричлери"получава златен медал.
Вината на братя Минкови(Иван,Васил и Никифор),прекрасните чипровски килими и калоферски дантели представят България пред света.
Сирене,кашкавал,пчелен мед са продукти отличени с медали.
Впечатляващо е участието на врачанина Мито Орозов,притежател на фабрика за каляски,кабриолети и файтони.
Младата българска индустрия е представена от габровските фабриканти-кожарската фабрика"Хр.Мароканджиев и синове"и Васил Карагьозов(1856-1938)-"Първа придворна княжеска фабрика за платове,шаяци и сукна".
Участват троянските майстори на керамични изделия.
Присъстват и производителите на розово масло Папазови,Петър К. Шипков и др.
Младият магистър фармацевт Илия Зурков(1875 Елена-14.03.1950 Бургас) от Бургас представя своя прах за почистване на зъби,за който получава бронзов медал,което е изключително постижение,тъй като фармацевтичната индустрия в европейските държави е много добре развита.
Участието на България в Балканското изложение през 1907г.в Лондон, заслужава специално внимание,може да се напише книга,най малкото трябва да се публикува оригиналният каталог с участниците в изложението,издаден в Англия.Имената на участниците в изложението не трябва да бъдат забравени,защото те също са строители на съвременна България.

Арх.Георги Апостолов

2011-03-07T19:15:00.006+02:00

Арх.Георги Апостолов е известен български архитект в миналото.Работи съвместно с Георги Фингов,Кирил Маричков,но за съжаление няма тяхната популярност днес.
Строителната фирма на братя Киселинчеви-Лазар,Георги и Пандо е основана през 1900г.,тя се ползва с голям авторитет-почтенност и професионализъм.
Арх. Георги Апостолов проектира сградата на Американския колеж в Симеоново,а изпълнението е възложено на строителната фирма на братя Киселинчеви.

Придворен доставчик Командарев

2011-03-07T17:51:00.003+02:00

Придворен доставчик-мечтата на всеки производител,търговец,художник,музикант и т.н.Това е етикет за качество,по висока цена и осигурен пазар.Цар Борис IIIвинаги дава предимство на българските пред чуждестранните доставчици.

В-к Политика -1926

2011-03-07T17:29:00.003+02:00

В-к Политика с гл.редактор и стопанин Иван М.Дилберов,излиза между двете войни.Броят от 1926г.включва българска и международна информация.Вестникът по подобие на "New York Times" от същия период,се състои от снимков материал с описание,липсват статии и коментари,така характерни за съвременните вестници.

Д-р Константин Димитраков

2011-03-06T17:15:00.007+02:00

Клиниката на д-р Константин Димитраков(Димитракиев)се намира на мястото на х-л "Радисън"срещу Народното събрание.Тя е много популярна в близкото минало, сред софиянци,специализирана най вече за болести на сърцето.
Д-р Константин Димитраков е роден на 21.05.1891г.в Крива паланка.
През 1911г.завършва Солунската мъжка гимназия.
Следва медицина в Монпелие,Франция,защитава докторат по медицина в Парижкия медицински факултет през1922т.
Има няколко(1924,1926)специализации по сърдечни болести в парижки клиники.
Той е член на Френското дружество на кардиолозите.Автор е на научни статии,публикации и доклади на български и френски език.Преподавател в Мудицинския факултет на СУ.
Сътрудничеството му с големия френски лекар проф. Анри Вак(Louis Henri Vaques)е изключително ползотворно за младия български лекар.
Д-р Консантин Димитраков редовно публикува медицински статии, в основаното от френския професор, авторитетно медицинско списание Archives des maladies coeur,vaissaux et du sang.
Д-р Константин Димитраков е член на Ротари клуб и на Македонския научен институт(1937г.).

Проф.д-р Георги Ненков

2011-03-06T09:40:00.006+02:00

Проф.Георги Иванов Ненков е едно незаслужено забравено име в българската ветеринарна медицина.
Той е първият директор на Института по изкуствено осеменяване и развъдни болести,основан през 1938г.
Георги Ненков е роден на 13.04.1898г.във Враца.
Гимназия завършва в родния си град, през 1916г.
Завършва Военното училище на Н.В.с чин подпоручик.
Следва и завършва Ветеринарния университет(Veterinarmedizinische Universitat Wien) във Виена.Университетът е създаден през 1767г.и е сред първите три в света.
Защитава докторска степен и специализира в хирургическата акушерска клиника в същия университет.
В периода 1935-1938г.специализира в хирургическите и рентгенови клиники на ветеринарните университети в Берлин,Мюнхен,Лайпциг,Хановер,Бърно и Будапеща.
В България преподава във Ветеринарния факултет при СУ,следните дисциплини-Обща хирургия,Оперативна хирургия,Специална хирургия и Акушерство.
Директор е на Университетската ветеринарна клиника .
Той е редовен член на Австрийското ветеринарно общество(Gesellschaft der osterreischen Tirerarzte) от 1927г.
Автор на учебници,статии и научни трудове и публикации на български и немски език,в областта на ветеринарната медицина, проф.д-р Георги Ненков се нарежда сред най добрите български специалисти.
През 1944г.е арестуван и отведен в Централния софийски затвор,съден от "народния съд"умира вследствие на тежките побои.

Професор Илия Янулов

2011-03-05T16:26:00.008+02:00

Илия Димитров Янулов е роден на 26.12.1880г. в Търново.Гимназия завършва в родния си град през 1898г.
Завършва математика и правни науки в Софийския университет.
Депутат в V ВНС,както и в ОНС от 1913 до 1931г.
Член на БАН,председател на Българско дружество за социален напредък,член на Института по социални науки(Чехословакия),Международната контролна комисия за прилагане на социалните международни конвенции,на Белгийския социологичен институт"Солвей"(Solvay Institute of Sociology)Института се намира в Брюксел,създаден през миналия век от белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей(Ernest Solvay).
Проф.Янулов преподава в Юридическия факултет на СУ-социално законодателство и социални осигуровки в България.
Автор е на публикации,научни статии и учебници.
Научни трудове:"Инспекция на труда и социалното законодателство-Закон за женския и детския труд"-1903г.,
"Конфликти на труда и арбитраж",
"С какво се хранят и обличат българските ученици"-1913г,
"Умствените работници и борбата против тяхната безработица"-1939г.,
"Отражение на стопанската криза въху социалното законодатерство на Чехословашката държава" ,
"La politique sociale en Bulgarie"-1926 ,
"Социалната защита на децата"-1933,
"Морална статистика(самоубийства)-1927,
"Социологични методи за изучаване на престъпността"-1927,
"Трудовото право в България през 20 годишното му развитие 1905-1925",
"Социално законодателство в България"-1938,
"Трудови злополуки в България-анкета-1911"
"Компетенция на Международната организация на труда"-1936
"La liberte syndicale en Bulgarie"-1928,
"Правните основания на законодателството относно незаконно придобитите богатства през войната"1919 (Ради В.Радев,кмет на София е осъден на 4 год.затвор,които излежава ,за незаконно раздадена захар по време на войната),
"Национален план за борба против туберкулозата в България и национална осигуровка против болестта"1934,
"Германските синдикати( според Алберт Тома,Карл Легиен и др.)"1903,
"Английските синдикати(според Фанйо,Веб и др.)"1903
и много други.
Пише книги,доклади,публикации на френски,немски и английски езици.Участва в международни конференции и конгреси по проблемите на трудовото право.
Проф.Илия Янулов е световно известен български учен,недооценен след 1944г.
Женен е за Бонка Гешева,сестра на легендарния български полицай Никола Гешев.
Умира на 27.10.1962г.

Пето Велико Народно събрание-1911

2011-03-02T13:12:00.012+02:00

Петото Велико Народно събрание е свикано на 9.06.1911г.в Търново.
Председатели:д-р Стоян Данев,Марко Балабанов
Подпредседатели:Михаил Маджаров,Иван Пеев-Плачков
Депутати участвали в комисии:
Христо Тодоров-адвокат
Димитър Яблански(1858-1937) -рентиер,завършил стопански и държавни науки в Париж,кмет на София 1897-99г.,министър на Обществените сгради,пътища и благоустройството 1912-13г.
Петър Станчев-пенсионер
Венедикт Попов-адвокат,бесарабски българин,завършил право в Европа
Велчо Т.Велчев-публицист
Георги Згуров(1864-1941)-адвокат,бесарабски българин,завършил право в Одеския университет,министър на правосъдието 1897-99г.,педседатер на УС на Адвокатския съюз
Д-р Андрей Ходжов-адвокат
Васил Ив.Димчев-адвокат
Георги Шиваров-земеделец,търговец
Хараламби Карастоянов(1855-1934)-аптекар,професор в СУ,четник,опълченец,кмет на София(1911-1912)
Константин Кръстев-адвокат
Д-р Полихрон Нейчев-публицист
Д-р Христо Мутафов-адвокат
Апостол Урумов-адвокат
Иван Толев-адвокат,издател
Александър Димитров-журналист
Атанас Д.Буров-банкер
Д-р Никола Радев-адвокат
Д-р Борис Вазов-адвокат
Илия С.Бобчев-адвокат
Стоян Е.Русев-адвокат
Стефан Калчев-търговец
Д-р Никола Георгиев-адвокат
Хараламби Вълчанов-адвокат
Никола Козарев-търговец ,кмет на Пловдив 1912-13г.
Д-р Христо Касъров
Димитър Т.Страшимиров(1868 Търново-1939 София)-писател,публицист,историк,завършил литератури история в Бернския университет,където защитава докторат по литература,директор на Народния театър(1927-29),зам.директор на Народната библиотека(1930-35),брат на Антон Страшимиров
В.П.Николов-адвокат
Ванко Георгиев-адвокат
Илия Янулов-юрист,публицист ,професор по трудово право
Панайот Г.Чорбаджиев-адвокат
Исмаил Екм.Алиев-търговец
Депутати:
Никола Бешев-земеделец
Дамян Ц.Велчев-адвокат
Ненчо Ганев-инженер
Костадин Генов-търговец
Д-р Генчо х.Генов-търговец
Александър С.Груев-търговец
Петър Калинков -земеделец
Кирчо Т.Кирчов-търговец
Панайот Кърджиев-адвокат
Цвятко К.Луканов-зееделец
Д-р К.Луканов-земеделец
Д-р К.Миланов-адвокат
Иванчо Илев-земеделец
Панайот Минчев-търговец
Д-р Иван Момчилов-лекар
Петко Момчилов-инженер
Георги Ц.Недков-търговец
Иван Недялков-земеделец
Георги Николов-адвокат
Спас Николов-земеделец
Станю Попов-земеделец
Никола Хр.Пулиев-търговец
Иван Савов-земеделец
Иван Соколов-адвокат
Христо Цанев-адвокат
Станко Христов-търговец
Атанас Цачев-търговец
Ламби Ив.Цанков-търговец
Ст.Ив.Цонев-адвокат
Филип Цветков-адвокат
Нено М.Чакъров-земеделец
Димитър Ценов-земеделец
Тончо Чиликов-земеделец
Петър Чернев-пенсионер
Иван Шамарджиев-рентиер
Курти Д.Чолаков-ходатай
Петър К.Шипков-търговец на розово масло
Никола Шивачев-адвокат
Алекси Щерев-земеделец
Георги Шойлев-търговец
Янко Г.Щерев-земеделец
Ст.Янкулов-търговец
Гани Славчев-земеделец
М.Янков-земеделец
Иван Ив.Стойчев-земеделец
Георги Стойчев-адвокат
Д-р Ст.Христов-зъболекар
Ц.П.х.Стойчев-индустриалец
Милан Стоянов-земеделец
Иван Стоянов-земеделец
Къню Тенев-земеделец
Д-р А.Стрезов-адвокат
Киро Тодоров-земеделец
Господин Тодоров-земеделец
Димитър Тонев-търговец
Георги Томчев-адвокат
Атанас Ц.Тричков-адвокат
Д-р Цоню Тотев-адвокат
Руси Тончов -земеделец
Яни Д.Топалов--търговец
Хаим Фархи-търговец
Ст.Трифонов-търговец
Христо Хаджиев-адвокат
Петър Филев-земеделец
Мехмед Х.Хасанов-земеделец
Боян Ханджиев-адвокат
Георги Христодоров-търговец
Д-р Тодор Хинков-адвокат
Иван Русев-адвокат
Богдан Рашев-адвокат
Диньо Рашев-земеделец
Атанас Савов-земеделец
Афус Алиев-рентиер
Стефанаки Хр.Савов(1854 Враца-,1930 Враца)-търговец,врачански борец за Освобождение,Ботев четник,лидер на Либералната партия във Враца,дядо на Стефан Д.Савов,председател на НС
Е.Х.Салимов-търговец
Ап.С.Хасанов
Иван Симеонов-търговец
Назиф Салимов-земеделец
Атанас Славов-търговец
Кирил Славов-търговец
Слави Славов-търговец
Петко Тодоров(Теодоров 1869г.Елена-1938 София)- минен инженер,кмет на София 1914-15г.
Илия Т.Спасов търговец
В.Стаменов-търговец
Димчо Станев-търговец
Кольо Сталев-земеделец
Гаврил М.Старирадев-търговец
Георги Старирадев -търговец
Марин Стоилов -адвокат
Коста Стефанов-аптекар
Ст.А.х.Стойков -земеделец
Юрдан Ив.Стоев-земеделец
М.Петров-кръчмар
Марко Петров-търговец
Цеко Пешев-търговец
Сюлейман Мемишев-учител
Г.А.Пиков-търговец
Д.Н.Пишманов-адвокат
Д.Платиканов-земеделец
Александър Г.Попов-търговец
Иван Попов-земеделец
Илия Попов-търговец
Никола Ив.Попов-адвокат
Тома Попов-търговец
Ст.Попов-прошенописец
Йордан Попов-адвокат
Христо Н.Пулиев-търговец
Петър К.Пулков-сараф
Михаил Пъдев-търговец на дървен материал в Търговище,дядо на политическия журналист в САЩ-Михаил Д.Пъдев и прадядо на журналиста Петър Пъдев
Власи Радоев-търговец
Димитър Я.Радев-търговец
Христо Панов-лозар
Спиридон Радев-прошенописец
Петко Расуканов-адвокат
Боню Радев-земеделец
Лазар Разпопов-земеделец
Тодор Ноев-земеделец
Нягол Ив.Няголов -земеделец
Ст.Н.Овчаров-земеделец
Тодор Н.Орлов-адвокат
Мито Орозов(1859 Враца-1923 Враца)-индустриалец,производител на известните врачански каляски,кабриолети,файтони,ландо
Марин Павлов-земеделец
Христо Д.Павлов-пенсионер
Малин Панев-адвокат
Ст.Папанчев-търговец
Антон Папазов-индустриалец
Никола Панов-адвокат
С.Панев-търговец
Иван Парушев-земеделец
П.М.Парапанов-адвокат
Н.Паунов-земеделец
П.С.Пашов-търговец
Иван Ц.Паяков-търговец
Иван Пецов-адвокат
Александър С.Пенчев-земеделец
Иван Пендов-земеделец
Грозю Петков-търговец
Богдан Петров-търговец
Георги х.Петров-търговец
Иван Петров-земеделец
Тодор Михайловски -инженер
Я.Михайлов-земеделец
Марин Д.Мичорев-търговец
Иван Младенов -земеделец
Ст.Момчев-търговец Н.Монев-земеделец
Нух Мустанов-бакалин
Мехмед Ефендиев-търговец
Андрей Муцев-аптекар
Иван Мънзов-търговец,Русе
Иван Нанков-земеделец
Нако Г.Начов-търговец
Н.В.Начов-адвокат
Васил Наков-търговец
Йорго Найденов-земеделец
Димитър К.Нарлиев-прошенописец
Сокол Д.Невлянски-търговец
Ахмед бей Неджим Беев-търговец
Н.Нетков-прошенописец
Фильо Нетков-адвокат
Дамян Ненов-търговец
Първул Н.Първулов-търговец
Недю Николов-търговец
Раденко Николов-прошенописец
Димитър Людсканов-фабрикант,Русе
Г.Д.Маджаров-прошенописец
Гаврил Цонков-търговец
Кольо Малев-земеделец
Цвятко Манолов-земеделец
Ал.Д.Маринков-търговец
Кр.Марков-търговец
Ной Марков -адвокат
Миндо Марчев-търговец
Георги Мартинов-адвокат
Цоньо Матев-земеделец
Д.Матеев-търговец
Исмаил х.Махмудов-търговец
Петър Н.Мирачков-земеделец
Мехмед Г.Месудов-земеделец
Кольо Мидов-книжар
Мито Миленков-земеделец
Иван Минев-търговец
Зафир Минчев -търговец
Иван Минчев-прошенописец,село Главан,Харманлийска област(спр."Алманах на българската конституция" Петър Г.Бакалов изд.1911г.
Бони Минчев-земеделец
Никола Митков-земеделец
Михаил Р.Михайлов-земеделец
Минко Михайлов-земеделец
Алиш Карахасанов-търговец
Хам Керимов-земеделец
Ст.Ив.Кескинов-търговец
Иван Кирков-земеделец
Благой Кирчев-адвокат
Геню Киряков-земеделец
Христо М.Киселички-ходатай
Христо Ил.Ковачев-адвокат
Стефан К.Калинкоев-търговец
Андрей Конов-адвокат
Кръстю А.Конов-земеделец
Васил Константинов-адвокат
Щерю Костадинчев-земеделец
Харитон Куев(1878 Бяла черква,Търновско-1940 Пловдив)-аптекар,завършил фармация в Прага,внук на легендарния поп Харитон,убит през Априлското възстание
Юрдан Кошев-адвокат
Димитър Костов-земеделец
Христо Косев-търговец
Тодор М.Кратунски -търговец
Иван Кривошиев-книжар
Иван К.Кунчев-земеделец
Добри Куруянев-земеделец
Лазар Лазаров-адвокат
Бочо П.Лачев-търговец
Тодор П.Лингуров-земеделец
Вълчо Енчев-земеделец
Константин Енчев-търговец
Иван Желев-земеделец
Желчо Д.Желязов-търговец
Д-р Д.Загоров-адвокат
Д-р А.Златев-магистър фармацевт
Анто Живков(Нешин,Нешов)-земеделец,околийски началник в гр.Енос,действал за водоснабдяване и благоустройство на родното си село Д.Лом
Г.Т.Забунов-земеделец
Атанас Иванов-земеделец
Лазар Иванов-писател
Никола Иванов-земеделец
Юмер х.Ибрямов-земеделец
Тодор Иванов-земеделец
Г.П.Икономов-ходатай
Димитър Икономов-адвокат
Арсо Илиев-земеделец
Иван Кожухаров-адвокат
К.Илиев-адвокат
Ст.Г.Камбуров-земеделец
Никола Караджов-земеделец
Крум х.Д.Карагьозов-търговец,предприемач
Христофор Каракановски(1861-1938г.Русе) -пенсионер,полковник
Иван Каранов((1851 Кратово-1928 София)-пенсионер ,учител,завършилРоберт колеж,Военно у-ще,славянска филология в Одеския университет
Иван Карастоянов(1853-1922)-фотограф
Гино Градинаров-търговец
Коста В.Гърков-земеделец
Ст.Гъбов-търговец
В.Герасимов-търговец
Д-р Петър Джидров(1876 Щип-1952 София)-адвокат,журналист,завършил право в Берлин,а докторат в Швейцария,министър на правосъдието 1918-1919 в кабинета на Теодор Теодоров
Ст.Джуджев-адвокат
Велю Диков-земеделец
Боян Димов-земеделец
Никола Димов-земеделец
Тодор Димчев-търговец
Георги Динев-търговец
Димитър Добрев-пенсионер
Добри К.Добрев-търговец
Ради х.Добрев-търговец
Георги Добринов Добринович(р.1858г.)-авокат
Иван Дойков-земеделец
Георги Долапчиев-адвокат
Иван Дочев-търговец
В.Дончев-земеделец
Димитър Драгиев(1869-1943)-земеделец
Илия Драсов-лозар
Ал.Евсттиев-търговец
Жико Еленков-земеделец
Христо Еников -земеделец
Цвятко Вучков-земеделец
Игнат Вълчев-земеделец
Атанас Каблешков-търговец,винопроизводител
Тончо Върбин-земеделец
Тодор Гаврилов-земеделец
Янко Ганчев-кръчмар
Петко Генов-търговец
Ефтим Георгиев-търговец
Кр.П. Георгиев-земеделец
Лазар П.Георгиев-адвокат
Марко Георгиев-адвокат
Милан Георгиев-кръчмар
Михалаки Георгиев-публицист
Петко Георгиев-адвокат
Петър Герганов-прошенописец
Първан Гергов-земеделец
Георги П.Геров-търговец в Русе,родом от Пирдоп,дарява 40 000 златни лв.за построяване на читалище в родния си град
Пан.Герчев-земеделец
Атанас Герчев-земеделец
Д-р Петко Главинов-адвокат,Народната партия
Ангел Горанов(1858 Батак-1924)-адвокат,завършил в Русия ,публицист,писател,с псевд.Бойчо,автор на "Възстанието и клането в Батак",осн."Бургаски в-к"
Мито Гогов-земеделец
Ст.Горанов-земеделец
Иван х.Господинов-търговец
Борис Хр.Бижев-търговец
Димитър Биков-търговец
Вандо х. Бобошевски-търговец
Марко Бошков-адвокат
Генчо Н.Бойчинов-търговец
Ц.Бонев-пенсионер
Ст.Н.Борсуков-търговец
Осман Бошнаков-яйчар
Петър Бояджиев-земеделец
В.П.Боянов-търговец
Димитър Бръчков-адвокат
Пан.Бурмов-адвокат
Иван Вазов-писател
Деко Ванков-търговец
Иван Василев-земеделец
Атанас Велев-адвокат
Йонко Т.Веселинов-адвокат (р.16.12.1868г.Трявна)
Юрдан Веселинов-търговец
Георги П.Ветренски-земеделец
Коста Витанов-търговец
Власи Власковски(1883-1959)-шивач,миньор в САЩ(1906-1908)тесен социалист,а после комунист
Инчо К.Влахов-кръчмар
Ж.М.Влашки-търговец
А.Меизинов-търговец
Георги Семерджиев-търговец
Янко Симеонов-търговец
Антон Страшимиров-писател
Господин Ангелов-земеделец
Д-р Юрдан Иванов-лекар
Желяз Абаджиев-търговец ,кмет на Добрич
Атанас Илиев-търговец
Иван М.Абрашев-адвокат
Мито Аврамчев-земеделец
Велико Ангелов-земеделец
Иван Андреев-търговец
Станчо Андреев-земеделец
Апти бей х. Беев търговец
Атанас Арнаудов-търговец
Янко х.Атанасов-адвокат
Недялко Атанасов-земеделец
Исмаил Ахмедов-търговец
Д-р М.Багаров-търговец ,член на сконтовия съвет на БНБ,клон Пловдив
Марко Балабанов-пенсионер
Тодор Балабанов-търговец
Христо Ив.Балабанов-фабрикант
Иван Балтажиев-адвокат
Милю Балтов-търговец
Георги Губиделников-адвокат
Рашко Маджаров-адвокат
Димитър Йоцов-публицист ,историк,дипломат
Д-р Георги Гагов-адвокат
Д-р Константин Помянов-адвокат
Марко Торлаков(Турлаков)1872-1940-публицист,министър на финансиите в кабинета на Александър Стамболийски
Александър Стамболийски-писател,така е регистриран в ВНС
Д-р Йосиф Фаденхехт-адвокат
Ангел Томчев-адвокат
Никола Савов-публицист,кмет на Враца 1923-25г.
Константин Т.Ненков -адвокат
Цанко Бакалов-публицист
Иван С. Енев-адвокат
Вълчо Георгиев-земеделец
Атанас В.Изворов-писател
Михаил Клисурски-търговец
Григор х.Константинов(Тодоракев)р.1857г.Горна Оряховица-ум.13.05.1932г.-търговец
Илия Георгов(1860Велес-1945 София)-публицист,завършил право в Прага
Стефан П.Пипев(1871 Търново-1959 София)-търговец
Еманоил Начев- комисионер
Георги Ив.Кюмюров-търговец
Стефан Консулов-банкер
Георги Стоянов-търговец
Георги Т.Пеев-публицист
Петър Пешев-адвокат
Кръстю Пастухов-(1874 Севлиево-1949 убит в Сливенския затвор),завършва право в Софийския университет,специализира в Германия,работи като адвокат,деец на БРСДП,министър на вътрешните работи в правителството на Теодор Теодоров 1919г.

Гимназистки-1903г.

2011-03-02T09:03:00.005+02:00

Втора софийска девическа гимназия приема ученички от цяла България-Русе,Търново,Шумен,Враца и др.Пристигат ученички от градове в Румъния,в които има голяма българска общност(Тулча).
Изучават се предмети като литература,история,география,музика и рисуване,западни езици и др.
Попаднах на Фребелов албум и спомените на гимназистка,която пише,че изучават системата за обучение на немския педагог Фридрих Фребел(Friedrich Wilhelm Frobel 1782-1853).Албумът съдържа 120 геометрични фигури,изработени в три цвята-бяло,черно и червено.
Някои от гимназистките стават детски и начални учителки и използват Фребеловата система,при обучение на децата.
Униформата включва рокли,палта,обувки и шапки-зимни и летни.

Желез Абаджиев-кмет на Добрич

2011-02-27T10:30:00.004+02:00

Желез Д.Абаджиев е народен представител в V Обикновено народно събрание(15.10.1887г.-17.12.1889г.),кмет на Добрич(1901-1908) и известен търговец.
Коментар:Студент по политология,в престижен американски университет, ме помоли да потърся литература на български език, за историята на българския парламентаризъм,в периода 1878-2000г.Оказа се трудна задача,дефицит на история в България,все пак намерих "Алманах на българската конституция"от Петър Г.Бакалов,изд.1911г.

Ученически оркестър-1934

2011-02-25T20:08:00.003+02:00

Музикалното образование в България е на голяма висота след Освобождението.Създават се много ученически оркестри.Ученическият оркестър при Трета софийска прогимназия с диригент известния учител по музика Иван Иванов.

Здравни съвещателни станции 1924

2011-02-25T09:32:00.007+02:00

Здравните съвещателни станции,известни днес,като детски и женски консултации,са създадени през 1924г.
Първата Здравно съвещателна станция е открита на 28.05.1924г.Те отбелязват успех в българското здравеопазване и социална дейност.
Основатели и най активни в дейността на тези станции са педиатрите-
проф.д-р Стефан Ватев(1866-1946),
д-р Константин Евстатиев,
д-р Никола Дабовски,
д-р Георги Паяков,
д-р Филип А.Кисов
д-р Соломонов и д-р Рачева-Лазарова.
Тези известни и уважавани български лекари се снимат през 1934г., на 10годишния юбилей от техния всеотдаен и упорит труд за създаването на мрежа от здравно съвещателни станции.На първия ред в средата е проф.д-р Стефан Ватев-колос в българската медицина.

Училище за медицински сестри-БЧК

2011-02-24T18:50:00.003+02:00

Училището за медицински сестри към Българския червен кръст през 1930г.,при посещение на царица Йоана,тя е негова покровителка.

Артисти от Варненския общински театър-1933

2011-02-24T16:15:00.003+02:00

Варненският общински театър е създаден през 1921г.с указ на Варненския общински съвет.
Красивата сграда а театъра е проектираа от проф.арх.Никола Лазаров и открита през 1932г.
Директор и главен режисьор на театъра е Стоян Бъчваров.
Снимката на артистите от театъра е направена през същата година.

Български журналисти 1914г.

2011-02-23T19:49:00.003+02:00

Снимката представя български журналисти през 1914г.Сред тях са:Иван П.Костов-в-к"Дневник",Атанас Дамянов,Стоян Власаков,Георги Николов и др.

Българската оперна дива Елена Николай

2011-02-23T17:36:00.004+02:00

Българската оперна певица Стоянка Савова Николова,с артистичен псевдоним Елена Николай,е родена в Церово,Пазарджишко,на 24.01.1905г.
Завършва Американския колеж в Самоков.
Следва оперно пеене в Италия,при прочутия вокален педагог Винченцо Мария Пинторно(Vincenzo Maria Pintorno).
Жени се за д-р Андрея ди Маджо,внук на маестро Пинторно. Младото семейство има дъщеря Мария Аурора,която Елена галено нарича с българското име Минка.
Сценичната кариера на Елена Николай е бляскава,тя е една от най ярките звезди на Миланската скала.
Умира на 23.10.993г. в Рим.
Уникална снимка на световно известната българска оперна певица Елена Николай,направена през 1933г.,когато тя е на гастрол в Оперния театър на Сиракуза,Италия.

Алманах на забравените български журналисти-Петър А. Петров

2011-02-16T11:18:00.005+02:00

"Тъжна е,от журналистическо гледище,историята на в-к"Отзвук" и съдбата на създателя му,Петър А. Петров,който беше действително един феноменално енергичен и упорит публицист,работил със самоотверженост и честност,за да завърши своята кариера едва влачещ се днес от изнемогвания и лишения..."-пише Георги Николов в "История на българския всекидневен печат".
Петър А.Петров е роден на 18.01.1858г.в Свищов.Завършва частното "Търговско училище"на Димитър Шишманов(баща на проф.Иван Шишманов),в родния си град.
През 1876г.заминава за Браила,когато започва Сръбско турската война,се включва като доброволец във Втори баталион на капитан Райчо Николов(1840-1885).участва в сраженията при Делиград и Гредетин.Награден е със сръбския орден"Таковски кръст"за проявена храброст по време на войната.
След приключване на военните действия се установява в Браила и започва работа като коректор в прочутата печатница на българина х.Д.Паничков.
Участва в издаването на в-к"Тъпан".
Когато се обявява Руско турската война,заминава за Плоещ,където се присъединява към българското опълчение.По време на сражение с турски башибозук,в местността "Зелено дърво"до Габрово,е ранен.Лекува се в болници в Габрово,Русе и Русия.
Завръща се в Родината на 15.11.1877г.,първо в Търново,а после в Свищов,като инструктор в Пощенската станция.
През 1880г.е назначен за зам.началник на Телеграфо-пощенската станция в София.
По време на Сръбско българската война е мобилизиран,като началник на Военно полевата поща в Сливница,Цариброд и Пирот.
През 1886г.е командирован в Пловдив,където извършва реформи в пощенските услуги.
Пенсионира се като служител в Главна дирекция на пощите и съобщенията.
Петър А. Петров е известен като създател на първия "Български алманах",издаден съвместно с висшите чиновници в пощите-Светозар Йовович,Кузман Георгиев и Тодор Любимов.
Той написва първия български наръчник за работа в пощите-"Ръководство по пощите и телеграфите".
Енергичен,упорит и любознателен, Петър А.Петров е сред пионерите в много области на културния и стопански живот в България.Негово дело са:първата книговезна и картонажна фабрика ,"Фото- цинко- хромо-литография"(намиращи се в сградата на Иван Евс.Гешов,преди да бъде преустроена за живеене и да бъде известна на софиянци като къщата на Яблански),както и първия книжен склад в София на ул."Леге".
Продава къщата си и с парите посещава Световното изложение в Париж,през1900г.Там издава вестника"La France et La La Bulgarie",който влючва статистическа информация за българското земеделие,търговия и индустрия.Френското правителство откупува 1000 броя за ведомства и библиотеки.
Петър А.Петров посещава Лондон,където издава "Англо-български бюлетин",но за съжаление успява да набере само 25 английски и 3 български абоната.
В България започва да издава в-к"Отзив"на 17.02.1897г.,като алтернатива на "Български търговски вестник"на Бернард Кон.Конкуренцията е трудна,защото Б.Кон има подръжката на българското(Стефан Стамболов осигурява държавна субсидия)и австроунгарското правителства.
Скоро след създаването на вестника се разиграва трагедията на австроунгарската поданничка Ана Симон,намерена убита в река Марица.Вестникът има водеща роля в разкриването на убийците-градоначалника Новелич и ротмистър Дечко Бойчев.Това засилва авторитета му сред обществото.
Политическите симпатии на П.А.Петров към Либералната партия на д-р Васил Радославов му създават неприятности,когато на власт е Народната партия.Поради ред данъчни изисквания се налага името и собствениците на вестника да се сменят няколко пъти.
Той излиза под следните имена-"Отзив"с хумористична притурка "Фенер","Нов отзвук"с хумористична притурка в-к "Дяволско шило","Отзив-Echo".
Д-р Милослав Ст.Богданов-Диодоно,известен софийски адвокат е гл.редактор а П.А.Петров-собственик.
Верен помощник и съветник е брат му,адвоката Георги А.Петров.
Историята на българския печат отбелязва датата 18.07.1901г.,като историческа,за първи път се печата в-к"Отзив"на розова хартия-отчаян опит на издателя да увеличи популярността си.
През всичките години на своето съществуване във вестника са работили:Петър А.Петров,Георги А.Петров,Антон Делев,Стоян Шангов,Тодор Хаджиев,Никола Йонков Владикин,д-р Г.Балсамов,д-р Чобанов,Григор Начович,,Благой Димитров,Гьорче Петров,Антон Давидов,Христо Тюфекчиев,Борис Сарафов,Теодораки Теодоров,Асен Балкански,д-р Павел Вълчев и др.,както и художниците Петър Морозов,Бояджиев и Afo.

Алманах на забравените български журналисти -Иван В.Пенчев

2011-02-15T14:46:00.005+02:00

Иван Величков Пенчев е български журналист и общественик,популярен с политическата си сатира, в близкото минало.
Той е роден през 1885г.в Букурещ.Като ученик в гимназията в морската столица Варна,сътрудничи на в-к"Вечерна поща"на Стоян Шангов.
Следва литература в Московския и Женевския университет.Владее няколко чужди езика-френски,немски,румънски и руски.
Кариерата си като журналист започва в руската преса-в многотиражния ежедневник"Русское слово"(1895-1917),където завежда отдел "Балкански новини".Работи и във в-к"Ранное утро".Журналистическата му дейност в Русия е насочена към популяризиране на причините за участието на България в Балканската война.
Преди започването на войната той участва в македонските борби за независимост.През 1906г. е натоварен със специална мисия от Иван Гарванов,свързана с арменския революционер Андроник Озанян(1865-1927).Иван Пенчев се установява в Женева и става редовен сътрудник на арменския вестник "Дрошок",който се издава там.
След Балканската и Първата световна война редактира в-к "Критика"и публикува в различни столични вестници и списания.
По късно преминава на държавна служба в Министерството на вътрешните работи,като завеждащ печата.
Иван В.Пенчев е политически коментатор,неговата политическа сатира,заслужава специално внимание,ето някои откъси:
"Коалиционни мотиви
(Придизборно писмо,намира се в джоба на почти всички политически мъже)
-Главно внимание ще обърнете на афишите,сегашния кмет ще обявите за пълна нула и пр.
Ако случайно няма дъжд и улиците са чисти,разпоредете нашите съпартизани нощем да излеят помиите на улицата,та да се разкалят и овонят.
Боклука изхвърлете насред улицата,фотографирайте го и разпратете на вестниците.
Гражданите да видят как Общината се грижи за тях.Гледайте случайно да не изхвърлите с боклука и нашите партийни боклуци.
На коалиционните събрания не забравяйте да се кълнете във вярност до гроб,най добре се кълнете в честта си.
Ако имате верни хора,постарайте се да спре водопровода и електричеството.
Не забравяйте "Независимата велика сила"-пресата,чрез нея пуснете клюки за кандидатите.Ако кандидата е неопетнен-изпсувайте баща му.....или майка му,може и дядо му.Това много помага.
Прочее,разбрахте нали?
P.S.За теб е запазено място-помощник кмет. Твой Шефов

Вестник "Напред"

2011-02-15T11:03:00.003+02:00

В-к"Напред"- независим вестник за политика и литература се издава под идейното ръководство на българския писател,публицист и общественик Стоян Михайловски(1856-1927).Заглавието е заимствано от популярното стихотворение"Напред" на Михайловски.
Той излиза в периода от 16.06.1919г.до 15.06.1921г.
Директор на вестника е журналиста Никола Георгиев(гл.редактор на в-к"Народно стопанство").
Редактори:Константин М.Георгиев(публицист във Виена),Георги Д.Кожухаров,Константин Д.Кожухаров,Цв.Парашкевов(писател,журналист и преводач),д-р Башулков,д-р Александър Стоянов и Панайот Керемидчиев.
Програмата на вестника включва борба против несправедливите клаузи от Ньойския договор, политически и икономически статии и литература.
Стоян Михайловски публикува своите десет исторически статии"Какво бихме говорили пред конференцията в Париж?"
Някои от уводните статии са написани на френски език,за да могат чужденците,живеещи в България да получат информация за тежките условия на договора.
Сътрудници на вестника са българи,живеещи в чужбина,които информират европейската преса за реакциите в България относно договора.Цялата българска журналистическа гилдия е обединена в защита на националния интерес.

Алманах на забравените български журналисти -Владимир Бобошевски

2011-02-14T21:33:00.006+02:00

Владимир Бобошевски е български журналист и писател.
Роден във Враца на 8.09.1879г.Баща му,хаджи Вандо Бобошевски е кмет на града,участник в освободителните борби и виден търговец.
Владимир Бобошевски завършва гимназия в София,заминава за Париж,където завършва висше образование в престижния частен университет на левия бряг на Сена -Ecole des sciences politiques.Като студент във Франция публикува редица разкази("О Париж","Стела") в списание "Летописи",издавано от Константин Величков.Кореспондент е на в-к"Мир"във френската столица.
Завръща се в България и става редактор във в-к "Ек".
През 1903г.,заедно с Иван Арнаудов и Никола Василев,съставя сборника "Лъчи",който има за цел да помогне на македонските бежанци.
Три години по късно участва в редактирането на в-к "Балканска трибуна"(La tribune des Balcans),с отговорен редактор Иван Андреев,печатан от Иван Василев Икономов.Сътрудници на вестника са:Михалаки Георгиев,д-р Борис Вазов,Стоян Власаков,Иван Славов-карикатурист и др.Неговите статии по време на бурните политически събития-железничарската стачка,освиркването на княз Фердинанд при откриването на Народния театър,убийството на министър председателя Димитър Петков,показват точни му преценки за ситуацията в България.
Владимир Бобошевски работи в "Нов дневник" и в-к"Реч",в-к"Мир",води политическата страница на в-к"Дневник".
Сътрудничи на в-к"Ратник"в Русе,"Нова борба"в Сливен,"Варненски търговски вестник",както и на в-к"La Defance"в Цариград.
Пише в списанията "Летопис","Българска сбирка","Листопад" и "Светлина".
Издава в-к "Спорт" и пише в "Колоездачен вестник".
През Първата световна война редактира всекидневника "Дневен бюлетин".
През 1918г.след смъртта на баща си,отива да живее във Враца.Там издава и редактира в-к"Трибуна"и в-к"Училищно дело"(1926-1944).Той е кореспондент на вестниците "Мир","Зора" и "Утро",както и на Радио София.
Владимир Бобошевски е автор на книгите:"Бързо преживяни минути","В пазвите на хубава България","Червен бряг -градиво за история" и др.
Псевдоними:Б.Б.,Б-ски,V.B.,Бе Ве,Верус,Руве, В.Кетин,Fleche,както и много статии,които не е подписвал.
Умира на 13.12.1947г.

Алманах на забравените български журналисти -Д-р Нейчо Иванов

2011-02-14T11:20:00.007+02:00

Д-р Нейчо Иванов е известен български икономист и журналист.
Той е завършил икономика и журналистика в Лайпциг(University of Leipzig),негов преподавател е световно известният професор Карл Бюхер(Karl Wilhelm Bucher 1847-1930).
Като студент в Германия сътрудничи на в-к"Дневник",в-к"Демократ" и списание"Демократически преглед".
През 1907г.се завръща в България и започва издаването и организацията на в-к"Нов дневник"с финансовата подкрепа на брат си,индустриалеца Слави Славов.
Една година по късно вестникът започва да излиза под заглавието в-к "Реч"до 1912г.
Сътрудници и редактори на вестника са известни журналисти,икономисти,писатели,политици и др.,между които са имена като:Иван Плачков-Пеев,Стефан Костов,Григор Начович,Димитър К.Попов-Централния,Петър Бобчевски,Христо Статев,Владимир Бобошевски,д-р Иван Златаров,Стоян Власаков,Александър Кипров,Атанас Делинешев,Георги Данов и др.
Д-р Нейчо Иванов е кореспондент на немския в-к"Берлинер Тагеблат(Berliner Tageblatt)"в София.
Той е сред учредителите на Дружеството на българските писатели и публицисти,негов дългогодишен член и зам.председател.Участва в създаването на в-к"Търговско -промишлен глас",като негов главен редактор,в продължение на пет години.Неговите икономически статии и анализи, на български и международни теми, са изключително ценни за развитието на индустрията и търговията в България.
През 1913г.по инициативата и с подкрепата на Софийската търговско индустриална камара се основава Софийска мъжка търговска гимназия,за директор е назначен д-р Нейчо Иванов.Той остава на този пост до 1946г.

Ружа Барбар

2011-02-13T10:38:00.005+02:00

Ружа Барбар е известна българска интелектуалка от миналия век.Тя е много популярна в София, като учителка във Втора софийска девическа гимназия,журналистка и театрална критичка.
Ружа Барбар е родена на 18.04.1883г.в Пловдив.Баща й, д-р Игнат(Игнаций)Барбар е поляк,служил в Руската армия и участвал в Руско турската война.След Освобождението той остава в България, заедно със съпругата си Дороти.Тук се раждат децата им-Отон,Станислав и Ружа.
Д-р И.Барбар дейно участва в организирането на здравните служби в България.Той е сред учредителите на клон на БЧК в Кюстендил,столичен гарнизонен лекар.
Отон Барбар е завършил право,участва в Балканската и Първата световна война.Неговата книга"Спомените на Отон Барбар"дава ценна информация за военните действия по време на войните.
Станислав Барбар,запасен поручик,завършил Историческия факултет в Софийския университет,умира трагично на 5.03.1920г.от раните,получени по време на атентата в театър"Одеон"в София,на 3.03.1920г.
Ружа Барбар завършва романска филология в Женевския университет.След завръщането си в България работи като гимназиална учителка.Тя пише редица статии,свързани с възпитанието на девойките във в-к"Реч",в рубриката"Женска хроника".Известни са нейните театрални критики за пиесите"Вуйчо Ваньо","Юлий Цезар","Една нощ в Карлщайн"и др.Тя сътрудничи на вестниците "Дневник","Нов дневник" и др.
Коментар:Ружа Барбар и семейството й са популярни сред софийското общество,тя е любима учителка на поколения софиянки.

Колоси в българската медицина

2011-02-07T17:43:00.004+02:00

Българската медицинска наука ,в периода мужду двете световни войни, е на много високо ниво.Тя е добила популярност като българската медицинска школа.Студентската книжка ,на студент в Медицинския факултет, в Софийския университет, показва имената на едни от най известните български медици ,през 1929г.Преподаватели са:
проф.д-р Иля Шапшал
проф.д-р Димитър Ораховац
проф.д-р Асен Хаджиолов
проф.д-р Милко Теодоров Балан
проф.д-р Стоян Киркович
проф.д-р Параскев Стоянов
проф.д-р Анастас Клисуров
проф.д-р Димитър Сахатчиев
проф.д-р Алексей Янишевски
проф.д-р Владимир Алексиев
прооф.д-р Любен Хр. Попов
проф. д-р Иван Москов
проф.д-р Дмитрий Д.Крилов
проф.д-р Александър Станишев
проф. д-р Белинов
проф.д-р Васил Моллов и др.
Големи са заслугите за развитието на българската медицина имат руските медици,намерили убежище в България,след Октомврийската революция.

Българският автомобилизъм и семейство Фанта

2011-02-06T17:45:00.005+02:00

Един от първите автомобили в София е собственост на Рихард Фанта,банков директор и шведски консул в България.Съпругата и синът Ерих, на Рихард Фанта,снимани с шофьора Петър Китов, в германския автомобил Mauer Union,през 1904г.
Ерих Фанта(поч.1924г.) се жени за Мария(Маня)Малинова(1900-1992г.), дъщеря на българския министър председател Александър Малинов.Техният син Рихард Александър Фанта(1923-1990)работи дълги години като автомобилен инструктор.

Портрет на д-р Никола Василиади

2011-02-06T11:35:00.004+02:00

Д-р Никола Василиади е известен лекар и голям български благодетел.
Роден е в Букурещ през 1822г.Неговият баща Васил Георгюв(Георгеску)е роден в село Гачевци,днес квартал на Габрово.
Той се преселва в Букурещ,където става заможен търговец.Никола Василиади завършва гимназия и следва медицина в Атина,Париж и Берлин.
Умира на 25.0.1892г.в Букурещ.
Оставя завещание(10.08.1881г.),чиито изпълнители са Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович-"Да основат и поддържат в Габрово,в Княжество Бьлгария,родно място на баща ми,едно политехническо или занаятчийско училище,което да носи името ми".

Българско академично дружество "Д-р Петър Берон"

2011-02-05T17:17:00.004+02:00

Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" е основано в Мюнхен,Германия през 1965г.То включва български учени,писатели,журналисти,живеещи извън границите на България.Дружеството издава "Български годишник".Членове са:
проф.д-р Георги Шишков-световно известен учен математик
д-р Тодор Цочев
д-р Христо Попов
д-р Христо Огнянов-журналист
Стефан Попов-дипломат,писател
д-р Драгомир Цонев-син на проф.Беньо Цонев
Сава Манолова-германист,литературен критик
Нацка Стайнова-Шолендрон
Цветко Чобанов
проф.д-р Константин Кацаров-юрист,автор на трудове в областта на международното право,патентното право
проф.д-р Иван Странски-физиохимик
проф.д-р Славчо Загоров-статистик
проф.д-р Йосиф Гагов-католически духовник проф.д-р Любомир Атанасов Делинешев(Делин)-икономист,син на жулналиста Атанас Делинешев,убит при атентата в църквата"Света Неделя"
проф.Никола Долапчиев-юрист,доктор по правни науки на Берлинския университет,член на Американскта академия по криминология-1934г.
проф.д-р Никола Димитров
проф.Любомир Владикин
д-р Живко Желев
д-р Иван Сипков-дипломат
Васил Кожухаров
Кирил Василев
Евдоким Евдокимов-журналист
Георги Лазаров
Стефан Груев-журналист,писател
Христо Низамов
Георги Ноев-дипломат
проф. Христо Атанасов
Михаил Димитров Пъдев-политически журналист
д-р Стефан Кантарджиев-син на проф.Асен Кантарджиев и внук на ген.Тодор Кантарджиев
Асен Мандиков-журналист,литературен критик
д-р Иван Войнов-юрист
д-р Живко Пачилов
проф. Димитър Статков
Дянко Сотиров-юрист
д-р Иван Софранов-свещеник
д-р Петър Аладжов
д-р Александър Станишев-лекар,син на известния български хирург проф.д-р Александър Станишев(убит след 1944г.) и др.
Портретът на д-р П.Берон(1795-1871) е рисуван от българския художник Николай Павлович.

Проф.д-р Славчо Загоров -световно известен статистик

2011-02-04T08:51:00.010+02:00

Нациналното преброяване,което се провежда през месец февруари 2011г.в България ме накара да си спомня за забравения проф.д-р Славчо Загоров,ръководил деветото националво преброяване през 1934-1935 г,осъществено изцяло с машини на IBM .Ръководил Българската статистическа служба от 1934 г. до 1942 г.
Проф.д-р Славчо Загоров е роден в София на 25.11.1898г,в семейството на Димитър Загоров и Сева Наумова-Загорова.
Завършва гимназия с отличие,следва в Берлинския университет.
Прекъсва следването си през 1917г.,за да вземе участие в Първата световна война.
След войната продължава обучението си в Инсбрук и Лайпциг,където защитава докторат по икономически и социални науки.
Завърнал се в България, става секретар,на главния икономически съветник в периода 1922-1924г.
През 1924-1942г.преподава в Софийския университет.
Участва в програми по статистика,математика и национално стопанство в Хардвард и Чикаго-1933-1934г.
Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в Обществото на народите(ООН)-1938-1939г.
Специализира в Лондонската школа по икономика и политически науки(London school of Economics), като стипендиант на Фондация Рокфелер.
Министър на търговията,промишлеността и труда в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов,през 1942-1944г.,той е пълномощен министър на Царство България в Берлин.
След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия е интерниран в Байерн.
В България през 1945г.,е съден от т.н."народен съд" като "фашистки" министър и осъден на смърт,конфискация на имуществото и лишаване от права.
След Втората световна война работи като професор по статистика в Регенсбург,Германия.
В периода 1950-1954г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания, в Университета Станфорд(Stanford University) в Калифорния,САЩ.Издателството на университета публикува проучванията, в книгата"The Agricultural Economy of the Danube Countries"на Славчо Загоров и Александър Билимович(Alexander D. Bilimovich,Jeno Vegh).
През 1955г.се установява във Виена,където е професор по статистика до смъртта си през 1970г.
Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество,декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет-1959-1960г.
Той създава университетския електронно- изчислителен център към Виенския университет(Statistical Institute of the University of Vienna),който известно време носи неговото име.
През 1963-1965г.е директор на Института за висша изследователска дейност към Фондация Форд.
Известният българин ,нито за миг не забравя Родината и през 1965г.,става член на Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" в Мюнхен,което има за цел да обедини, прокудената от комунистическия режим,научно творческа мисъл на България.
През 1969г. е награден за своите заслуги към науката, със златния медал на град Виена.
Умира от инфаркт, на 14.12. 1970г,погребан е във виенското гробище Neustift am Valde,в 18 район.
На снимката д-р Димитър Славев Загоров-юрист,депутат в Петото Велико Народно събрание,баща на проф.д-р Славчо Загоров.

Ева Евдокимова-Prima ballerina assoluta

2011-02-03T16:34:00.003+02:00

Ева Евдокимова е световно известна балерина и балетен педагог.
Тя е родена на 1.12 1948г.в Женева,в семейството на българина Евдоким Евдокимов и американката Тора Хатен.
Баща й,Евдоким Евдокимов(14.03.1919г.Видин-21.07.2008г.Мюнхен)е политически емигрант,журналист в Радио Свободна Европа,член на Българското академично дружество"Д-р Петър Берон"в Мюнхен.
Ева Евдокимова учи балет от 6 годишна в Мюнхен,после в Кралското балетно училище в Лондон.
През 1970г.се явява ва Балетния конкурс във Варна,като американска балерина и печели златен медал.
Тя остава незабравима в ролите на Жизел,Аврора в "Спящата красавица" и много други,сред нейните партньори на балетната сцена е Рудолф Нуреев.
Ева Евдокимова умира само на 60г., на 3.04.2009г.,в Ню Йорк.
Нейното изкуство прехвърля границите на отделните държави,американска или швейцарска балерина,а защо не и българска балерина.Баща й Евдоким Евдокимов е българин,а първата голяма награда и признание,тя получава в неговата Родина.

Борис Пожаров-български актъор

2011-02-03T09:59:00.005+02:00

Борис Пожаров е известен в миналото актьор,един от пионерите в българския театър.
Той е роден на 1.05.1866г. в Пазарджик,в семейството на Фанка и Иван Пожарови.Художникът Станислав Доспевски, го кръщава в църквата "Света Богородница"в родния му град.Така чрез ръцете големия творец,потопили го в кръщелния купел,той смята,че е орисан за изкуството.
Баща му,Иван Пожаров е златар,но освен бижута изработва и обкови за икони.През 1881г.бащата умира,а скоро след него и майката, Борис остава кръгъл сирак.
Заминава за Пловдив,където е приютен от издателя Драган Манчов,който му дава работа,като словослагател в печатницата.
Когато през 1882г.,Стефан Петков Попов основава Румелийската театрална трупа в Пловдив,Борис Пожаров е един от първите актьори.Театралният му дебют е в ролята на Борис ,в пиесата"Райна княгиня".Негов учител в театралното изкуство е Константин Сапунов(1844-1916).
В София играе в театралната трупа"Основа"под ръководството на Антон Попов(брат на Стефан Попов).Играе в трупата"Сълза и смях".
През 1890г. основава собствена трупа"Васил Левски".Тя дава представления на сцената на театър "Пападополу",а понякога на театър"Основа".
Борис Пожаров продава бащината си къща в Пазарджик и заедно с търговеца Коста Николов,наемат дъсчената сграда на цирка на Ангело Пизи на ул."Мария Луиза".Променя името на трупата си на театър"Зора"Актьори в трупата са: Ставри Димитров,Перка Димитрова,Фратю Фратев,Мария Димитрова от Русе,Мария Димитрова -Канели,Владимир Николов,Тодор С.Тончев(основателя на военния театър),Станка Попова,Христо Ковачев,Христо Иванов,Н.Щърбанов,Кръстю Сарафов,Роза Попова,Стоян Попов,Петър Стойчев,Ал.Буйнов и др.
След няколко години ,трупата се закрива и Пожаров започва работа в Народния театър.
Участва като артист в "Оперната дружба"на Драгомир Казаков и Иван Славков.
Играе в първата българска оперета "Маркиз Бонели",постановка на Ангел Сладкаров.
Снима се в един от първите български филми "Весела България".
На 23 януари 1923г.в Народния театър с юбилейното представление на "Разбойници"на Фридрих Шилер ,в ролята на Херман,Борис Пожаров,празнува своя 40 годишен творчески юбилей.Създаден е комитет,който да подготви честването на известния и обичан от публиката актьор,в него влизат:г-жа Катя Омарчевска-съпруга на министъра на Народното просвещение,Стоян Омарчевски,Жени Патева,Адриана Будевска,Милка Ламбрева-Кипрова,Вера Игнатиева,Мария Щърбанова,Иванка Сладкарова,актриса и съпруга на главния режисьор на Народния театър,Юрий Яковлев,Мара Митович, Андрей Николов,д-р М.Тихов,Александър Кипров,художника Александър Божинов,Стефан Танев-гл.редактор на в-к"Утро",Георги Стаматов,Владимир Трендафилов,Цветан Каролев,Йордан Сейков,Панчо Владигеров,д-р Н.Кьойбашиев,Иван Шуманов,Ст.Гендов,Баиров и др.Тези хора показват своето уважение към делото на възрастния си колега и приятел.
Умира на 1.07.1942г. в София.
Писателят Димитър Христодоров написва през 1943г. биографичната книга "Човекът и артистът Борис Пожаров", в която споделя:"годеех се когато разговарях с него,той не беше кой да е от тълпата,а Борис Пожаров-един от малцината,които създадоха българския театър"

Виенската медицинска школа в България

2011-02-02T10:32:00.007+02:00

Виенската медицинска школа е водеща в европейската медицина от миналия век и има голямо влияние в България.
Много български лекари са завършили и специализирали във виенски университети и клиники.Васил Априлов,Асен Шишманов,Стоян Киркович,Васил Молов,Милко Теодоров Балан,Георги Попов,Стефан Бочаров,Димитър Павлович,Борис Клайн,Сава Рязков,Христо Аджаров и много други български лекари, от различни поколения, са възпитаници на виенската медицинска школа.
След завръщането си в Родината ,те продължават своите професионални контакти с колегите си от австрийската столица.
Виенски медици пристигат за консултации в България,както и български пациенти посещават известни клиники във Виена,за консултации и лечение.
Случаят с консултацията на цар Борис III,с виенския професор Ханс Епингер(Hans Eppinger)е най известен,защото се отнася за българския монарх.Професорът е консултирал Йосиф Сталин,румънската кралица Мария и други известни личности.
Лечение във виенски клиники са получавали и много обикновени българи,насочени от български лекари.
Сред най посещаваните професори са:Anton Freiher von Eiselberg-хирург,Clemens von Pirquet-педиатър,Hans Eppinger.
Това колегиално взаимодействие между българските и виенските лекари прекъсва след края на Втората световна война.
Изолацията на българските лекари в продължение на 45г.се отразява ,както на самите тях,така и на пациентите.Студената война е минало и нормалните взаимоотношения между българските медици и техните европейски колеги се развиват в интерес на пациентите.
Българското гражданско общество има какво да научи от австрийците и тяхното отношение към именитите им медици-издигат се паметници,паметни плочи,издават се пощенски марки с лика на известен лекар,създават се комитети за честване на годишнини,именуват се улици,болници и т.н.
Ако направим справка колко почетни граждани на Виена и София са лекари,виенските са много, софийските -единици.
В България има болници,именувани на известни лекари,но дори персоналът не знае биографията на патрона си.
Отношенията между лекаря и пациента трябва да бъдат толерантни,да се развиват в двете посоки.
Медицински документ, издаден на български пациент, през1912г.от Първа хирургична клиника във Виена, от прочутия проф.д-р Anton Eiselberg(31..Професорът е директор на клиниката,през 1931г.председател на Международното дружество по хирургия,председател на Дружеството на лекарите във Виена.

Алманах на забравените български журналисти-Лука Говедаров

2011-01-31T12:42:00.005+02:00

Лука Говедаров е български журналист,главен редактор на пловдивския в-к"Юг" и председател на "Съюз на провинциалните журналисти"1933-1944г.
Той е роден в Пловдив на 3.07.1890г.,в семейството на Иван Говедаров и Мария Пранчова.
Баща му Иван Говедаров(1851г.-1917г.)има големи заслуги за разпространението на българската книга, през Възраждането.Той управлява прочутата книжарница на дружество"Промишление"в Цариград,средище на на българската културна общност-Константин Величков,Михаил Маджаров,Стефан Бобчев,Стоян Михайловски и др.
След Освобождението открива в София печатница"Ив.Говедаров",която издава"В тъмницата" и "Писма от Рим"на К.Величков.Редактира в-к"Марица"в Пловдив.
Лука Говедаров завършва Юридическия факултет в СУ.
По време на следването си работи като репортер във вестниците "Вечерна поща","Утро"и др.
В периода 1912-1914г.следва журналистика в Швейцария.
Завърнал се в Пловдив, става гл.редактор на в-к "Юг",чиито собственик е брат му Георги Говедаров.
Пише уводни статии,рецензии,преводи и води рубриката"Ако грешим,поправете ни"Автор е на хумористични статии,понякога се подписва с псевдонима Гърмидолски.
Негови близки сътрудници в редакцията са:Димитър Стефанов,Иванка Върбенова(Жанет),Атанас Трифонов,Лазар Пулиев(Сучурумски),Н.Пулиев(карикатурист),Стефан Гевгалов(кмет на Пловдив)д-р А.Пранчев,д-р Александър Пеев,В.Ножаров(Мезанж)и др.
Редовен кореспондент на вестника в Париж,в продължение на 8г. е В.Стефанов.
Лука Говедаров е редактор на първото българско списание"Български журналист",което излиза в продължение на две години.
През 1930г.вестник"Юг"притежава собствена сграда,в която се помещава редакцията,администрацията и собствена печатница-най модерни машини.
Общият актив на весника по време на национализацията след 1944г. е над 10000000 лв.
Лука Говедаров е изключен от Съюза на провинциалните журналисти.Умира в изолация през 1950г.

Съюз на провинциалните журналисти

2011-01-31T09:31:00.005+02:00

Съюзът на провинциалните журналисти е създаден през 1924г.,в Плевен на Първия конгрес на съюза.
Вторият конгрес на Съюза на провинциалните журналисти се провежда на 28,29 и 30 октомври 1925г. в Търново.Присъстват 40 делегати от 70 вестника.
Председателстващ конгреса е журналиста Петър Драгулев,редактор и издател на варненския в-к "Търговска и промишлена защита", зам.председатели-Теодоси Кънчев от Търново и Иван Стоенчев от Стара Загора и секретар д-р Юрданов от Плевен.
Избран е УС с председател Стоян Никифоров,зам.председател Ангел Симеонов,секретар Попов,съветници Петър Драгулев и Владимир Биков от Русе.
Съюзът на провинциалните журналисти е приет за член на Международния съюз на дружествата по печата ,с писмо от 29.06.1932г.
Председатели на съюза са били:Стоян Никифоров,Стефан Танев(в-к"Утро"),Иван Писковски и Лука Говедаров.
Снимката е от Конгреса в Търново:
игумена на Преображенския манастир архимандрит Кирил,
Петър Драгулев-Бургас,
Вл.Даскалов-Търново,
Димитър Михайлов-Търново,
подполковник Рашко Атанасов-Търново,
Иван Хлебаров,
вдясно от игумена-Стоян Никифоров от в-к"Стремление"Ловеч,
Теодосий Кънчев,
подполковник Христо Стойков,
Александър Недев Жеков,
д-р Христо Раев,
д-р Захари Ганов,
д-р Илия Данков от Плевен,
Владимир Биков(Русенска поща),
М.Пенков от в-к"Народна борба"Шумен
,Петър Попов от в-к"Съединение"Нова Загора,
Иван Стоенчев от в-к"Зора"Стара Загора,
П.П.Попов от в-к"Северно ехо"Пловдив,
Александър Великов от в-к"Новини"Варна,
Ст.Нейков от в-к"Правда"Сливен,
Георги Драганов от в-к"Тракиец"Ямбол,
Апостол Дограмаджиев от в-к"Трибуна"Нова Загора,
Григор Попов от в-к"Разградско слово",
Ангел Симеонов от в-к"Северно ехо"Плевен,
д-р Ангел Йорданов от в-к "Пътник"Сливен,
Ст.Рязков и д-р А.Митов от в-к"Стремление"Ловеч,
Георги Кожухаров от в-к"Читалищно дело"Пловдив,
Иван Балканджиев от в-к "Начоло"Кърджали
Махмуд Нешедин от в-к"Делиорман"Разград

Българските царски деца

2011-01-30T14:25:00.004+02:00

Децата на българския цар Фердинанд и съпругата му княгиня Мария Луиза Бурбон Пармска са:
1) цар Борис III-(30.01.1894 България-28.09.1943г.България)
2)Кназ Кирил Преславски(17.11.1895г.България-2.02.1945г.,убит в България)
3)Княгиня Евдокия (17.01.1898г.България-4.10.1985г.Германия)
4)Княгиня Надежда,Princess Nadejda of Bulgaria (30.01.1899г.България-15.02.1958г.Германия)

Българска самарянка

2011-01-30T08:57:00.005+02:00

Дружество "Самарянка" е създадено в София,към Червен кръст,по инициатива на царица Елеонора,на 8.10.1910г.То остава под нейния патронаж до смъртта й през 1916г.Целта на самарянките е да оказват помощ ,на ранените по време на война,при бедствия и епидемии,както и на социално слаби хора, в мирно време.
По време на земетресението в Чирпан, през 1928г.дружество "Самарянка"помага както с пари(20000 лв.),така и с медецинска помощ.
Известни самарянки: Ел.Чакалова -председателка,д-р М.Ангелова-лектор в самарянските курсове,д-р Икономова,Гаврийска,М.Василева,Деша Рязкова-Станчова,Анастасия Бакърджиева-Загорова,София Арнаудова-Недяркова,Смарайда Дамянова и мн.др.
Д.Станчова разказва:
"От Ломския клон на Червен кръст ни съобщиха,чрез д-р Ангел Пискюлиев,че в Лом ще се открие болница в сградата на Педагогическото у-ще.Подготвихме болницата за едно денонощие.
Друга малка,добре уредена болница бе открита с парите на Стефан Берон,търговец в Букурещ,роднина на д-р Васил Берон и д-р Петър Берон.Тя се управляваше от сина му д-р Иван Берон,в нея работеха Анастасия Бакърджиева-Загорова и София Арнаудова-Недялкова"
Самарянството изиграва важна роля по време на Балканската и Първата световна война.
През Сръбско българската война българката се проявява като самарянка ,но не така организирано,както след създаване на дружество "Самарянка".
Малко се знае за достойните дъщери на България,станали самарянки.Те не бива да остават безименни за бъдещите поколения.

Сергей Туцич-режисьор в Народния театър 1903-905г.

2011-01-29T13:46:00.008+02:00

Сергей(Сергиян)Туцич е хърватски актьор,режисьор,драматург,писател и журналист.
Роден е през 1872г.в град Пожега,Хърватско.Завършва гимназия ,после взема курсове по склуптора във Виенската академия за изящни изкуства.
Редовен посетител на представленията в Бургтеатър,той взема решение да се отдаде на театъра.
Пътешествал из Европа и Северна Америка, в Испания се запознава с известния френски писател, Едмон Ростан,който оказва силно влияние за бъдещата кариера на Сергей.
Сергей Туцич пише няколко повести и разкази,както и пиеси-"Завръщане"-1897г.,"Край","Магда","Буря"и др.
Работи като режисьор в Задар,Осиек,Сплит и Загреб.
През 1903-1905г.той е назначен като директор-режисьор в Народния театър в София,замествайки на поста,своя сънародник Адам Мандрович.
Обаянието на младия режисьор е изключително голямо, по спомени на съвременници,приет е в столичния елит и това събужда известна ревност в колегите му от театъра.
В театъра цари европейски дух,Сергей поставя няколко пиеси-"Отело"от Шекспир,главните роли са поверени на Адриана Будевска и Владимир Николов,"Силата на мрака"от граф Л.Н.Толстой и др.По негова покана в българската столица пристига хърватския трагик Андрея Фиян и Мария Щроци(Marija Ruzicka-Strozzi),които изнасят няколко представления.Гостуват и други театрални величия от Загребския театър.
След завръщането си в Загреб,работи в Народния театър,издава литературното списание"Laurel".
Политическите позиции на Туцич го принуждават да емигрира в Англия през 1914г.Тук той пише романа "Освободители",който разказва за любовта между дъщерята на български генерал и сръбски офицер.Книгата излиза на 26.11.1918г.Сергей Туцич е автор на книгата "Славянските нации",в която пише ласкаво за българите(според него Пенчо Славейков е поет от световна величина и неговите стихове трябва да бъдат преведени на английски).
Той се установява в САЩ,където работи като журналист.
Умира на 2.09.1940г.в Ню Йорк.

Адриана Будевска -Ганчева

2011-01-29T09:17:00.004+02:00

Адриана Будевска-Ганчева е известна българска драматична актриса,родена на 13.12.1878г. в Добрич.
Завършва варненската държавна девическа гимназия "Княгиня Мария Луиза" през 1895г.
Явява се на конкурса, за стипендии за талантливи българи,които да следват на държавни разноски в Русия, в театрални училища.
Спечелва конкурса и следва четири години в Москва .
Дебютът й на българска сцена е в ролята на Мелиса в "Мелиса Мелентиева"на А.Н.Островски.
Работи в Народния театър -1906г.-1926г.,когато е пенсионирана.
Заминава при сина си Вили в Южна Америка-1937г.-1948г.
През 1949г.по лична покана на комунистическия лидер Георги Димитров,се завръща в България.
Умира на 9.12.1955г.
Адриана Будевска е изиграла множество роли:Дездемона,Емилия Галоти,Луиза Милер,Мария ,Акулина ,Настя и мн.др.

Николай Ив. Николаев

2011-01-28T09:31:00.007+02:00

Николай Иванович Николаев е бесарабски българин,музикален педагог и хоров диригент, с големи заслуги за развитието на българската музикална култура.
Николай Николаев е роден на 8.10.1852г. в Болград,Бесарабия.
Гимназия завършва през 1872г.в родния си град.Уроци по музика и хорово диригентство взема при Феодор Шпакович.
Когато в края на 1872г.,Шпакович подава оставка, като учител и диригент на хора в гимназията,посочва за свой заместник Николаев.
Кмета на Болград,българина Михаил Радионов(след Освобождението той се завръща в България)го назначава на длъжността.
Младият учител става диригент на хора в Болградската църква.
През 1875г. е назначен за директор на Българското училище в Болград, през 1878г. става главен педагог и учител по пеене в Болградската гимназия.
Марин Дринов,министър на Народното просвещение в България, го кани за учител в Софийска мъжка гимназия и управител на Александровския пансион в София.
Николай Николаев организира черковния хор при църквата "Свети Крал",с който взема участие при освещаването на църквата "Свети Стефан"в Цариград, през 1898г.Вълнението на българите, присъствали на историческото събитие,както и блестящото представяне на хора, е описано в българската преса от онова време.
По време на Шипченските тържества,хорът участва,както при посрещането на Великия княз Александър Михайлович,на пристанището във Варна,така и при освещаване на храм паметника на Шипка,съвместно с Петербургския хор. Изпълнението на българския хор впечатлява силно княза и той награждава Николай Николаев с руски орден.
Николай Николаев основава хорът към читалище"Славянска беседа",който изнася множество концерти.
Той е председател на Първия и Втория музикален конгрес в София,на които се вземат важни решения за развитие на музикалното обучение в България.
Николай Николаев участва активно в създаването на Музикалното училище в столицата. Тържества се организират от софийската общественост,по повод неговата музикална дейност-25год.и 50год.юбилей.
Николай Николаев умира през 1938г., като уважаван и ценен,граданин на столицата.

Илия Миларов

2011-01-27T14:03:00.004+02:00

Илия Миларов(псевдоним на Илия Николов Сапунов)е български юрист,писател,литературен критик и театрален деец, с големи заслуги за развитието на българския театър.
Илия Миларов е роден през 1859г.в Габрово, в семейството на Никола Сапунов-богат търговец в Цариград,деен участник в църковно-освободителните борби за
българска независимост.Други видни предстанители на това семейство са брат му, Светослав Миларов и вуйчо му, дякон Дионисий Илиев.
Илия Миларов завършва Юридическия факултет в Загребския университет.Той дружи с представители на хърватската интелигенция,привърженик е на идеята за независимост на хърватите.
След завръщането си в България работи като прокурор и съдия в Лом,Русе и София.
Включва се в обществения ,политическия и културен живот в страната.Редактира вестник "Нов век",пише литературни критики.
През 1902г.е назначен за комендант на новостроящия се Народен театър.Неговите усилия за набиране на средства,организация на театъра и др.,са толкова големи,че списание"Библиотека"публикува статия"Илия Миларов,създателя на Народния театър".
Негова е инициативата да бъдат привлечени хърватските режисьори Адам Мандрович и Сергиян(Сергей)Туцич,които са негови лични познати.
Написал е пиесите "Апостол","Отрова" и "Женени ли сме ний".
Умира през 1948г.в Загреб.
Големите заслуги на Илия Миларов за построяването на сградата на театъра ,както и организацията на театралния живот са недооценени,както и заслугите на цялото му семейство, в служба на България.
Коментар:Колко много са имената на българските театрални дейци,непознати дори за колегите им?
Артистите стачкуваха,търсейки своите права,но трябва да знаят,че дърво без корен, пада при първата буря.
Двадесет години, не бяха ли достатъчни да се напише история на българския театър, история необременена от политически интереси ?

Спомен за актьора Димитър Антонов

2011-01-27T09:45:00.004+02:00

Димитър Антонов е един от първите и най заслужили дейци на българското театрално дело.
Той е :"един от онази шепа хора,които в най благоприятната епоха, за службогонство, са погледнали с презрение на службите и без да обръщат внимание на хорските надсмивки,без да се плашат от грозната перспектива на лишенията,са се впуснали в това благородно и съпроводено с безчет неприятности,поле на сценичното изкуство в България."
Димитър Андонов е роден през 1863г. в Калофер.Остава сирак на 6 години.
По време на Руско турската война постъпва като доброволец в санитарно отделение,само на 14години.Младежът е изпратен в Русия с ранени войници.По време на престоя си в Русия той попада в плен на театралната магия,която не го напуска до края на живота му.
След завръщането си в България е назначен за охотник в жандармерията в Източна Румелия,по късно става старши стражар в Тъмреш.
Взема смелото решение да напусне работа и да се отдаде на театрална кариера.Стефан Попов го покровителства и му осигурява работа в издавания от него в-к"Кукуриго".
През 1884г.в Пловдив се създава "Българска драматическа трупа"под управлението на Коста П.Сапунаров и Стефан Попов,на която Константин Величков,директор на Народното просвещение в Източна Румелия,отпуска държавна субсидия от 75000 гроша.
Димитър Антонов е приет в групата,с две турски лири ,месечна заплата.
Участва в Сръбско -българската война като кавалерист.
След войната става актьор в новосформираната театрална група група"Основа"в София.
През 1890г.се жени за актрисата Милка Вернерова(чехкиня),от същата трупа.Семейното му щастие трае само три години,прекъснато от смъртта на съпругата му,която той преживява много тежко.
През 1891г.министърът на Народното просвещение на Княжество България ,Никола Живков,отпуска държавна субсидия от 20000 лева за образуването на Народна драматична трупа "Сълза и смях".Димитър Антонов е сред първите й членове.През 1902г. е назначен за помощник режисьор на "Сълза и смях".
Димитър Антонов играе характерни роли на злодей и интригант,изпълнението му е блестящо,защото този красив мъж,не е бил сред любимците на публиката.Този сценичен"подлец"е много ценен и уважаван от колегите си.
Умира през 1904г.в София.

Портрет на Ида Муглер

2011-01-26T19:25:00.005+02:00

Българският художник Никола Михайлов е роден през 1876г.в Шумен.
Следва в Художествената академия в Мюнхен-1896г.Живее в Париж и Лондон.
Връща се в България през 1902г.В този период той рисува П.П.Славейков,П.Ю.Тодоров,Кирил Христов,Стоян Михайловски,Антон Страшимиров,Константин Величков,Стефан Стамболов,Драган Цанков,Теодор Теодоров,Марко Балабанов,Димитър Греков,Петко Каравелов,Захари Стоянов,Антим Видински и др.
През 1910г. се установява в Берлин, заедно със съпругата си,германката Ида Муглер.
В Германия художникът става изключително известен,рисува портрети на Адолф Хитлер,Гьобелс, Бенито Мусолини и др.
Никола Михайлов е един от най известните европейски портретисти, в периода между двете войни.
Има две деца,синът му е убит на фронта ,а дъщеря Олга му доживява дълбока старост.След нейната смърт картините на Никола Михайлов , според завещанието,трябва да бъдат предадени на България.
Никола Михайлов е много продуктивен художник,оставил е голямо културно наследство.

Портрет на братя Торчанови

2011-01-26T10:36:00.005+02:00

Братя Торчанови са известни български музиканти от миналия век.
Иван Богданов Торчанов(1886-1928),завършва Виенската консерватория(Vienna Academy of Music) и специализира при Леополд Годовски.Той е един от първите български професионални пианисти.
Тодор Богданов Торчанов е цигулар,музикален педагог и диригент.
Баща им, аптекаря Богдан Торчанов, е създател на срунния оркестър към читалище "Развитие"в Разград, през 1892г.
Коментар:Много журналисти се занимават с приноса на чужденците в българската култура,изкуство и наука(това е чудесно),но могат да пишат повече и за приноса на българите.Колко забравени музиканти,писатели,художници и оперни певци има в България?

Списание "Художник"

2011-01-26T09:17:00.004+02:00

Списание "Художник"-илюстровано литературно-художествено списание ,приложение на списанието"Библиотека".
Собственик и редактор е Павел Генадиев(10.06.873г.Битоля-10.07.1959г.София),основано в началото на миналия век.
През 1906г.са привлечени като редактори д-р Александър Балабанов и Симеон Радев.
Литература,изобразително изкуство и музика(български и световни творби)са представяни от Андрей Протич,Елисавета Консулова-Вазова,Сирак Скитник и др.
Публикуват се творби на млади български автори-Йордан Йовков,Елин Пелин,Сирак Скитник и др .
Коментар:Прочетох петдесетина броя от списанието с голям интерес и смея да твърдя,че това е най престижното българско издание от този вид, до днес 2010г.Няма никакво съмнение за желанието на българския духовен елит след Освобождението, да се приобщи към европейската култура и изкуство, и го прави изключително успешно.

Автобиография на Алеко Константинов

2011-01-24T12:50:00.006+02:00

Алеко Константинов е помолен от свой познат да напише автобиографията си.Тя е публикувана в паметния брой на вестник"Алеко Константинов",издаден през месец май 1937г.в гр. Пазарджик,за 40 годишнина от смъртта му, от Пазарджишкия клон Белмекен на Българския туристически съюз,под редакцията на Димитър Пантелеев(писател,журналист,преводач,работил с Райко Алексиев във в-к"Щурец".
Автобиография
Алеко Иваницов Константинов е роден в Свищов, на 1863година,1 януарий.
Първоначалното си образование е получил не в училище,а от домашните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков.
Следвал е два класа в Свищовското училище и от 1874.1877г. е бил ученик на Габровската гимназия.Тук под влияние на Илия Христович и Шишковата словестност,е почнал да пише детски стихове.
На 1878г.заминува за Николаев,Русия,дето завършва пълен курс на реалната гимназия и на 1881г. постъпва в Новорусийския университет.
През тригодишния си живот в Южнославянския пансион,той е създал в сътрудничество с няколко приятели,една хумористична ръкописна газета и е писал пиески за ученическата сцена.
В първата година на университетския си живот е написал една малка комическа поемица,издадена в 1882г. от Л.Ю.Райков в Свищов,под заглавие"Песен за Пламен-Теля и Слобод Маджара",написана в духа на народните песни.
На 1885г.свършва курса на Юридическия факултет,връща се в България и го назначават член на Софийския окръжен съд,след шест месеца го назначават за прокурор към същия съд и девет месеца след това за помощник прокурор при Софийския апелативен съд.
В течение на пет години,от 1885-1890г.,измира цялото му семейство:баща,майка и три сестри,а при това още уволняват го и от служба.
При туй отчаяно положение той се отдава на литературни занятия,плод на които са преводите на "Полтава"и "Бахчисарайски фонтан",поеми от А.С.Пушкин,"Беглец"и "Демон",поеми от М.Лермонтов(последната заедно със Славейков),част от "Руски жени",поема от Некрасов,"Тартюф",петактна комедия в стихове от Молиер,"Ле Патер"от Франсоа Копе и др.,печатани в списание "Св.Климент".
Писал е в списание "Мисъл"("Бай Ганьо"),"Български преглед"("До Чикаго и назад","Темпи пассати"),"Българска сбирка"("Чергари",поема от Пушкин,разказа "От много ум"и няколко стихотворения).
Взимал е участие в Юбилейния сборник на Фотинов("Пази боже сляпо да прогледа")и на "Славянска беседа"("Из миналия живот на Славянска беседа").
Писал е във весници"Прогрес(Проза в стихове)и"Знаме".
Сега се занимава с адвокатство.
Появяването на негоните книжки"До Чикаго и назад"и "Бай Ганьо" той дължи на впечатлинията си и силата,която е изчерпал от пътуванията си до Изложенията в Париж 1889г.,в Прага 1891г.и Чикаго 1893г.
Алеко Константинов

Излет до Черни връх през 1894г.

2011-01-24T08:36:00.005+02:00

Спомени на Димитър Илков,един от участниците в първия излет до Черни връх,организиран от Алеко Константинов,през август 1894г.Те са записани от писателя Бончо х.Бонев,син на участник в излета-Георги х.Бонев.
"Пиша тия бележки по спомени от баща си,покойния Георги х.Бонев,един от участниците в излета,и по бележките на Димитър Илков,също участник в излета,който има любезността да ми даде ценни сведения.
Групата от писатели,сътрудници на списание "Мисъл",начело с редактора му д-р Кръстьо Кръстев, в която се числеше и Алеко Константинов,можем да сметнем за родоначалница и вдъхновителка, на туристическото движение в България.В тази група участва и Иван Вазов,певецът на нашата природа,който е участвал в излета през август 1895г.до Черни връх.
Тези поети,писатели и учени,изобщо хора на интелекта се срещат на литературни четения и семейни забави, в домовете на д-р Кръстьо Кръстев,Стоян Михайловски,Никола Начов,Георги х.Бонев(син на известния х.Боне Петров) и др.,между тях съществува атмосфера на сърдечно приятелство и другарство.
Един ден Алеко казва:"Приятели,защо само немските учители и техния пастор,ще ходят на коне до Витоша,а ние ще седим като диванета и ще гледаме отдалеко,без да ходим в планината,без дори да умеем да се радваме на красотите й."
Компанията решава да направи излет до Черни връх-преподавателите в Първа мъжка гимназия:Димитър Илков(география),Никола Висковски(литература)д-р Никола Червениванов(химия,по късно кмет на Русе),Разлогов(български език),Бъчваров(физика,по късно професор).Те отиват да поканят д-р Кр.Кръстев,който преподава в гимназията философия.В дома на редактора на "Мисъл"се намира Георги х. Бонев,който също изявява желание да участва в излета,както и г-жа Радка Кръстева.
Алеко предлага да тръгнат от Владая.В събота, през август 1894г.,те се събират в къщата на един кръчмар от Владая,всички пристигат с файтони.
Участниците в излета са:Алеко Константинов,Никола Висковски,Георги х.Бонев,д-р Кръстьо Кръстев,Радка Кръстева,Димитър Илков,д-р Никола Червениванов,Христо Олчев(книжар),д-р Б.Боев(по късно професор).
Правят си снимка за спомен от първия туристически излет до Черни връх,а г-жа Кръстева е първата българка -туристка.
В планината срещат група младежи и девойки,селяни,тръгнали да берат малини.
Баницата на г-жа Кръстева и малините, са част от богатия обяд по време на екскурзията.

Вестник на жената 1921г.

2011-01-23T14:40:00.005+02:00

"Вестник на жената"е създаден на 15.04.1921г. от Христо Чолчев(1887-1978).
Редакцията се помещава на ул."Цар Борис"74.
Христо Чолчев сам редактира и издава седмичника.Наскоро след създаването,негова помощничка става бъдещата му съпруга, Пенка Чолчева.Тя ръководи отдела за кулинарни рецепти,кройки,съвети за домакинството и децата. Авторка е на редица кулинарни книги,известни до днес.Привлича талантливи жудожници,които рисуват прекрасните модели за бродерии.Работи с най известните моделиери за кройки на дрехи.Вестника става изключително популярен сред българските жени.
В периода 1921-1923г.сътрудничка на вестника е Елисавета Багряна.Младата учителка Белчева,както и голямата любов на собствениците на седмичника към поезията,ги кара да публикуват редица произведения на български автори,както и преводи от световната литература.Културната секция на вестника е пълна с информация за художествени изложби,концерти,оперни представления и критики за тях.В дългия живот на "Вестник на жената"са публикувани 86 разказа на Георги П.Стаматов,преводи на Гео Милев,произведения на Йордан Стубел,Йордан Стратиев,Димитър Симидов,Теодор Траянов,Атанас Далчев ,Константин Петканов,като понякога те се подписват с женски имена.
Христо Чолчев издава бошурата "СнопII",която включва произведения на:Елисавета Багряна,Мария Грубешлиева,Бленика,Люба Сплитекова-Касърова,Вера Бояджиева-Фол, Ружа Тенева-Северина,Санда Йовчева,Стела Янева,Яна Язова,Магда Петканова,Ана Каменова,Блага Стефанова,Калина Малина,Мара Вълчева и др.
"Вестник на жената"е спрян след 09.09.1944г.

Тодор Христов-публицист,дипломат

2011-01-22T19:31:00.005+02:00

Тодор Христов е български публицист,поет,дипломат.
Той е роден през 1890г.в Казанлък.Завършва Казалъшкото педагогическо училище.
През 1910г.работи като учител по френски език в ямболското село Автане,където се запознава с младата учителка Елисавета Багряна.
Става известен като"Печалния принц".Издава цикъла стихове"Пролет иде".
Участва в Балканската и Първата световна война.Пише книгата"23-ти полк",силно впечатлен от геройството на българските войници.Събира материали за 23 пехотен Шипченски полк,издава книгата в София.
В периода 1919-1924г.работи като журналист в София,следва юридически науки.Защитава докторат в Белгия.
Посещава често Балабановото кафене на "Цар Освободител",
сближава се с художниците Константин Щъркелов,Александър Божинов,Никола Кожухаров,с журналисти,писатели и политици.
Владеещ няколко чужди езика ,с богата култура и голямо обаяние, Тодор Христов започва работа в Министерство на външните работи.
Работи като аташе по печата в Берлин и Виена.
Неговите способности са забелязани и той прави блестяща дипломатическа кариера-пълномощен министър в Берлин(1935-1936),Анкара(1936-1940)и Москва(1940).
В Берлин той издава книгата"Das heutige Bulgarien",която запознава немският читател с българската културна и политическа история.
По време на краткия си мандат в руската столица, става известен сред руската интелигенция, с големите си познания в областта на руската литература.
През месец май се устройва среща, между него и съветски писатели,журналисти,общественици.Българският пълномощен министър ги очарова с въсторжените си изказвания за Достоевски,който в този период е поставен в сянка в Русия.
"Следва среща в Съюза на писателите,сказката му се приела добре ,пийнали по чаша вино,през нощта му става зле",по сведения от сестра му(Млада и след два дена умира на 20.06.1940г.,само на 50 години.Погребението се извършва в църквата "Св.София".
Българите губят един изключителен патриот,дипломат и писател,незаслужено забравен от потомците.Той оставя богат личен архив,съхраняван от сестра му София Христова -Трънка.

Свиленград 1913г.

2011-01-22T16:13:00.006+02:00

Свиленград(Мустафа паша),пощенска картичка изпратена на 21.11.1912г.Представлява гостуването на циркова трупа в града-надписът гласи:"Tournee Alemande Charles Mummert"

Изглед от София 1905г.

2011-01-22T16:00:00.004+02:00

Тодор Филипов Чипев е известен български издател.Издателство Т.Ф.Чипев издава серии топографски картички от София-черно бели и цветни.
Общ изглед на град София и планината Витоша-изд.1905г.

Станьо Стаматов-военни акварели

2011-01-22T14:10:00.006+02:00

Станьо Петров Стаматов е български художник.
Роден през 1886г.в с.Шипка,той завършва Рисувалното училище в класа на проф.Иван Мърквичка.
Работи като учител по рисуване в Казанлък.
Специализира в Германия и Франция.
Участва в Балканската и Първата световна война като военен художник.Неговите акварели,както и маслени композиции на военна темаq имат изключителна художествена и историческа стойност.
Творчеството на С.Стаматов включва картини от живописни кътчета на България,портрети,битови сцени от селския и градски живот,градски пейзажи.
Умира през 1963г.в Мюнхен.
Станьо Стаматов участва в създадения през 1940г.,Комитет за построяване паметник на падналите български войници от 23 пехотен Шипченски полк.Той предоставя своята картина "Църквата Св.Климент в Охрид"за изработване на юбилейна картичка,като печалбата от продажбата на картичките се употреби за изграждането на паметника.

Любомир Вишегонов-българският бас в Метрополитен опера

2011-01-19T12:56:00.005+02:00

Любомир(Любен)Вишегонов(Lubomir Vichegonov,Luben Vichey)е световно известен български оперен певец-бас.
Роден е на 18.07.1912г.в София.
Дебюта му, в Софийската народна опера в "Евгени Онегин"е успех ,участва в "Калоян"на Панчо Владигеров, през 1936г.
Негова съпруга е оперната певица Мария Споуста,дъщеря на чешкия диригент Хенрих Споуста,който е оставил трайни следи в българския музикален живот.
Преди Втората световна война Л.Вишегонов е солист в Чешката национална опера.
По време на войната живее в Цюрих,Швейцария,а по късно се емигрира в САЩ.
Неговата кариера в Метрополитен опера продължава от 1946г.до 1956г.,през 1960г.се връща отново за три сезона.
След спиране на активната си дейност като оперен певец,Любен Вишегонов става имприсарио на оперни артисти,сред които:Зинка Миланов(Zinka Milanov),Биргит Нилсон(Birgit Nilsson),Джузепе Кампора(Giuseppe Campora),Тереза Стратас(Teresa Stratas)и др.
Любен Вишегонов има втори брак с Ана,дъщеря на световно известния италиански колекционер Карло Фруа ди Анжели(Carlo Frua de Angeli).
Любен Вишегонов умира на 7.01.1995г. в Лифорд кей,на Бахамските острови.

28 февруари 1870г

2011-01-18T12:29:00.004+02:00

28 февруари паметна дата за българите- след 30 г.борба за национално самопределение е издаден ферман за уреждане на самостоятелна Българска църква,начело с екзарх.

Иванчо хаджи Пенчович

2011-01-18T12:02:00.004+02:00

Иванчо Величков хаджи Пенчович-Русчуклията е роден в Русе.
Член на Държавния съвет в Османската империя,депутат в Учредителнато народно събрание,виден църковен деец.
Ролята на Иванчо хаджи Пенчович в българския политически живот е недооценена.
Негативните писания относно неговата личност са много,но винаги възниква въпроса,защо е избран за депутат в Уредителното народно събрание,ако е толкова виновен за смъртта на Васил Левски?Нима съвременниците му са забравили неговите грехове към Апостола,ако е имал такива?

Георгаки Стоянович

2011-01-18T11:23:00.003+02:00

Георгаки(Георги) Стоянович е виден деец в борбата за независима Българска църква,член на Държавния съвет на Османската империя.

Алманах на забравените български журналисти-Недю Жеков

2011-01-18T09:43:00.004+02:00

Недю Жеков е български възрожденец,участник в борбата за независима Българска църква,един от първите български журналисти,основател на Лясковската гимназия,първи ректор на Петропавловската семинария.
Роден в Лясковец през 1841г.,син на свещеник Жеко.Баща му е убит от турците.
Негов учител е Тодор Т. Хрулев.Учителства в Долна Оряховица,а после в Лясковец.
Заминава за Белград и завършва с отличен успех Православно богословско училище(1863-1864г.)
През 1867г.постъпва във Великата школа,като студент по философия се дипломира през 1870г.Като студент ръководи българската ученическа дружина"Добра надежда",която имала за цел да подлага на критика и рецензия всичко,което се печата в Сърбия за българския народ.
Написал е следните книги:"Българска словеност","Материали за история на българската църква","Естетика","Космогонията на Мойсея в сравнение с естествените науки","Кратки черти от животоописанието на Теодосий Търновски","Исторически преглед върху историята на югославянските народи в политическо и федеративно отношение"през1868г.Още тогава българският философ се изказва против федерациятана славянските народи.
Издава и редактира вестниците"Световид"-1868г.,в продължение на година и четири месеца,и "Въсток"(1869-1870).
Сръбският княз Михаил, втечатлен от красноречието му го назначава за преводач от руски във Външно министерство.
Върнал се в родния си край, той работи неуморно за развитие на образователната система.
Българския екзарх Антим с писмо от 16 февруари 1872г.го кани за секретар на Светия синод в Цариград.През 1878г.започва да издава вестник"Правда"в Търново.
Умира през 1907г.
Неговия син Александър Н.Жеков(р.13.04.1885г.) е известен журналист и писател,в близкото минало.Автор на книгите:"Възникване на манастирите в България и културно националното им значение"1926г.,"На борците на Дряновския манастир",юбилейна книга по случай 50г.от Априлското възстание,"Нашите храмове-произход и смисъл"1927,"Идеали и дела на интелигенцията ни"1929г.,"Църквата и интелигенцията"1932г. и др.
Свещеник Жеко,Недю Жеков,Александър Н.Жеков-три поколения родолюбци,не могат да бъдат забравени от българите.