вторник, 22 март 2011 г.

Балканската война-телеграма 1913


Военна телеграма,изпратена от Аспарух Яни Митрошинов до баща му,софийския търговец Яни Митрошинов,в която съобщава за подобряване на здравословното си състояние.
Младият софиянец,завършил финансови науки в Белгия,е мобилизиран.Взема участие в Лозенградската военна операция по време на Балканската война.Разболява се от коремен тиф и има опасност за живота му.Съдбата го среща с две смели жени,самарянки-царица Елеонора и Султана Рачо Петрова,негова позната от светския живот в София.
По спомени на неговата дъщеря,г-жа Надя Митрошинова,той е транспортиран с царския вагон до Руската военна болница в Лозенград от двете високопоставени самарянки и така е спасен живота му.
Българските самарянки по време на Балканската война е тема,която заслужава да бъде изследвана.
Султана Рачо Петрова и приятелката й Елиза(Елисавета)Винарова(вдовица на ген.Върбан Винаров р.1856г.Русе -ум.1908г.Виена) се намират в Дрезден,когато започва Балканската война.Те посещават Борис В.Винаров,син на Елиза и ген.Върбан Винаров,студент вДрезденската политехника(по късно той става известен архитект в София и има частно архитектурно бюро на ул."Позитано,заедно със съпругата си, арх.Виктория Ангелова-Винарова).Двете генералши се връщат веднага в България и се срещат с д-р Сава Мирков,зам.председател на БЧК,с молба да бъдат назначени като самарянки,във военни болници.
Арх.Борис Винаров се включва като доброволец във Балканската война,заедно с 15г.си брат Никола В.Винаров,естествена постъпка за синовете на един от най достойните български генерали.
Светски дами от висшата българска класа,те са лекарски дъщери и носят морал(лекарите и членовете на техните семейства, в повечето случаи имат морал,непознат за обикновените хора,вероятно това е свързано с всекидневното съприкосновение с човешките болки и страдания),който ги кара да помогнат на страдащите и болните.
Бащата на Султана е д-р Пантелей Минчович,а на Елиза Винарова-д-р Георги Вълкович(1833-1892),лекар,политик и дипломат,по време на Сръбско българската война отговарящ за военните болници.
Двете приятелки заминават за Ямбол,където организират две болници-Винарова,болница за войници с 500 легла,а Султана Р.Петрова,офицерска болница.Началник на военните болници в Ямбол е д-р Александър Големанов.По време на Лозенградската военна операция болниците са преместени в Лозенград,където пристига и царица Елеонора.Тогава те срещат болния Аспарух Митрошинов.
Султана Р.Петрова-светска дама и благородна жена е оставила спомени,в които описва своята самарянска дейност.
Коментар:Родът Винарови от Русе е един от старите и заслужили български родове.
Известни представители са:Петър Н.Винаров(1851г.Русе-1926г.Русе)-кмет на Русе,брат му,ген.Върбан Н.Винаров и неговите деца-арх.Борис Винаров и художничката Бистра Винарова,съпруга на известния писател Симеон Радев,Евстати Винаров-началник на миноноска във флота на Негово Царско Височество,изобретил първата българска мина,Симеон Винаров(р.1872г.Русе)-вахтен началник на крайцера"Надежда",изобретил първия български трал,дъщеря му Надя С.Винарова(1903г.Русе-1991г.),първата българска примабалерина,през 1928г.изпълнила ролята на Свинилда в балета"Копелия".
Русенските историци и краеведи биха могли подробно да опишат историческия род Винарови от Русе(Русчук).Младите поколения вероятно не знаят за Винарови,тъй като в сайта на Община Русе-Известни личности,родени в Русе,не фигурират представители на рода.Назовани са улици, с имената на ген.Върбан Н.Винаров,Петър Н.Винаров и Евстати Винаров.

понеделник, 21 март 2011 г.

Улица Леге в София


Улица "Леге"и ул."Търговска"предсавени на тази снимка се намират в центъра на столицата.През началото на миналия век,там се намират много магазини и търговски кантори.Ьгловият магазин на първия етаж е на търговеца Яни Панайотов Митрошинов,кореняк софиянец,чиито семейство,активно е участвало в търговския,политически и обществен живот на София,както преди Освобождението,така и след него.Асортимента от стоки в магазина е разнообразен-музикални инструменти,бижута,детски и коледни играчки,изящни порцеланови сервизи,вази и др.

неделя, 20 март 2011 г.

Проф.Харалампи Карастоянов (1855-1934)

Проф.Харалампи Николов Карастоянов е български учен(фармацевт),опълченец,политик,кмет на София.
Той е роден на 6.02.1855г.в Свищов.Завършва средно образование в родния си град.
Участва в четата"Балкански лъв" на легендарния Филип Тотю.
През Руско турската война се записва в Българското опълчение, като доброволец в Плоещ,участва в боевете при Шипка.
През 1882-1885г.следва фармация в Московския университет.Изпратен да специализира токсикология,като стипендиант на Върховния медицински съвет в София, в град Дерпт,Русия(сега Тарту,Естония),в продължение на четири години(1886-1889).Дипломира се като магистър по фармация през 1889г.
Преподава в Софийския университет(Висшето училище)-токсикология,аналитична химия,теоретична химия и органична химия. Той е редовен професор по токсикология и теоретична химия от 1.11.1894г.до 1.10.1898г.,когато е освободен по собствено желание.
Проф.Харалампи Карастоянов е най видния представител на българската фармацевтична наука, в зората на нейното развитие, в България.
Той е секретар,зам.председател,председател и почетен председател на Аптекарското дружество, от неговото основаване през 1898г.,в София, до смъртта си.
Публикува статии на фармацевтични теми,редактор на списание"Фармацевтически преглед",издава книгата"Аптекарския въпрос в България"(1897).
Проф.Харалампи Карастоянов е член на Народната партия,народен представител в V ВНС,кмет на София през 1911-1912г.
Женен е за Евдокия Д.Икономова,нямат поколение.
В София, на 5.10.1934г.умира един голям българин,отдал живота си за свободата и просперитета на България.
Коментар:Къде ли са гробовете на кметовете на София?Дали някой полага грижи за тях?

четвъртък, 17 март 2011 г.

Ген.Данаил Николаев


Пощенска картичка с лика на ген. Данаил Цонев Николаев(30.12.1852г.Болград-29.08.1942г.София)с надпис:Генерал от пехотата Данаил Николаев Патриархът на българската войска Родината иска доблестна и честна служба.Картичката е издадена ок.1935г.

вторник, 15 март 2011 г.

Проф.Константин Стефанов

Проф.Константин Димитров Стефанов е преподавател по английски език в Софийския университет,преводач,публицист,дипломат и вероятно първият българин,възпитаник на престижния Йейлски университет(Yale University),който завършва през 1899г.Автор е на Англо-български речник(първо издание през 1908г.и второ издание през 1931г.).
Той е роден на 25.04.1879г.в Банско в протестантско семейство.Сестра му Екатерина Стефанова(Попстефанова)-Цилка е героиня в отвличането,станало популярно в цял свят като "Аферата Стоун",през 1901г.
Учи в Американския колеж в Самоков,където показва отличен успех и заминава за САЩ,за да продължи образованието си в Monson Academy,в щата Масачузетс.
През 1899г.завършва бакалаварска и магистърска степен по английска литература в Йейлския университет.
Специализира философия в Берлинския университет през 1902г.
На 1.10.1906г.е назначен като лектор по английски език в Софийския университет,където остава до 20.10.1937г.,когато се разболява и напуска работа.
Той е извънреден професор по английски език и литература в катедрата по немска филология.
Курсовете,които води в университета са много посещавани и популярни.Те включват-Ранна английска литература,Средновековна английска литература,Английска литература през Елизабетинската епоха,Английска литература през Викториянската епоха,Романтично движение в английската литература,Английски поети-Байрон,Шели Кийтс,Уилям Шекспир и неговото време,Алфред Тенисън(Alfred Tennyson)и неговият век,Джефри Чосър-Кентърберийски разкази,Ранния английски език,Английска фонетика и др.
Научни трудове на проф.Константин Стефанов-"Великият викторианец Алфред Тенисън и творчеството му"(1925),"Лорд Байрон-поетът на свободата и мировата скръб"(1929),"Песимистичният мироглед в творчеството на Томас Харди"(1933),"Критичният завой в историята на английския език-един англо български паралел"(1924),"Educational Development in Bulgaria",публикуван в изданието на Колумбийския университет"Educational yearbook of The International Institute of Teachers College"през 1924г.,"Робърт Браунинг(Robert Browning)","English slang"(1926) и др.
По време на Парижката мирна конференция(1919-1920)българските политици,публицисти,писатели,журналисти провеждат мащабна акция за защита на националните интереси.Проф.Константин Стефанов публикува в The Journal of International Relations"през януари 1920г.части от брошурат "The Question of Thrace"издадена в Берн,Швейцария през 1919г.През същата година отново в Берн ,издава"We the Macedonians".Неговата култура,образование и международни връзки(член Американското географско дружество,дописен член на Централното бюро на Британските университети и др.)са поставени в интерес на България.Той е председател на Българско американски македонси комитет в САЩ,през 1902г.,в който участват Иван Радулов,Алберт Сонинксен и др.
Проф. Константин Стефанов умира на 30.01.1940г.след боледуване,в София.

неделя, 13 март 2011 г.

Княз Николай Трубецкой в България


Княз Николай Сергеевич Трубецкой,емигрира ,бягайки от болшевишкия режим, пристига със семейството си в България през 1920г.
Той се свързва с проф.Иван Шишманов,приятел на баща му,княз Сергей Трубецкой(руски учен,ректор на Московския университет).През 1905г.,българският професор е подарил на 15г.младеж,своя книга с надпис:"На бъдещия историк на древните българи".Сега той го търси за помощ,нуждае се от работа,за да живее и издържа семейството си.Проф.Иван Шишманов препоръчва младия княз и той е назначен на работа в Историко филологически факултет на СУ,като редовен доцент по сравнително езикознание(1.10.1920-1.10.1922г.)
Княз Николай С.Трубецкой е продължител на традициите на просветеното руско дворянство.Той е роден в Москва през 1890г. в семейството на висши руски аристократи.Брат му,Владимир С.Трубецкой е талантлив писател с трагична съдба(убит от болшевиките),писал под псевдонима Владимир Ветов.
Княз Н.С.Трубецкой е философ,публицист и един от идеолозите на евразийската идеология.
В София е издадена най известната му книга"Европа и човечеството"На семинар посветен на обсъждане на книгата ,в българската столица пристигат-Петр П.Сувчинский,Георгий В.Флоровский и Петр Н.Савицкий.
През 1923г.князът напуска България и започва работа като професор по славянско езикознание във Виенския университет.Умира от инфаркт в австрийската столица през 1938г.

Ректорат на СУ


Група студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,при сградата на Ректората на СУ,който е в строеж,снимани през месец март 1930г.Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Ст.Коларов.

Иван Вазов


Снимка на студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,на поклонение пред гроба на патриаха на българската литература Иван Вазов,по случай годишнина от рождението му,направена 1930г.Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Коларов,организирал поклонението.

Колоси в българската медицина


Групова снимка на студенти от Медицинския факултет на Софийския университет,направена на 25.03.1931г.,в центъра са професорите медици-Димитър Ораховац(1892-1963)и Асен Хаджиолов(1903-1994).Снимката е от архива на проф.д-р Панайот Коларов.

петък, 11 март 2011 г.

Скиорското движение в България


Скиорското движение в България?Попаднах на снимка във в-к "Политика"от 27 март 1926г.,то дава информация-разстоянието от хижа"Алеко"до хижа"Фон-Фон"за резултат от 46 мин.е преодоляно от Георги Русев,под номер 20.След него са:Менчек,Пери Енглиш(вероятно Инглиш) и Херолд(вероятно Харолд).

Дружество "Юнак"-Свищов


Снимка във в-к "Политика"от 27 май 1926г.на К.Ив.Драганов,основател на свищовското гимнастическо д-во "Юнак".Той е награден с орден на дружеството за 25 год.дейност.

Стари пощенски картички в България


Пощенската картичка е изпратена през 1910г.на семейство в Русе,по случай годишнина от сватбата,от съдържанието се разбира,че в града има тенис корт и двойката практикува спорта.

четвъртък, 10 март 2011 г.

Американският колеж 1938


Симфоничният оркестър на Американския колеж в Симеоново и неговият диригент,учителя по музика Дмитрий Гончаров-1938г.

вторник, 8 март 2011 г.

Балканското изложение в Лондон 1907


Звездният миг на българската индустрия,търговия,занаяти и изкуство,така можем да определим българското участие в Балканското изложение в Лондон през 1907г.
Изложението има за цел да засили икономическия обмен на Обединеното кралство със страните от Балканския полуостров.
България участва изключително успешно,получава много медали и дипломи,вкл.специален албум за цар Фердинанд,като покровител на балканските народи.
Първият български художник декоратор проф.Хараламби Тачев декорира българския павилион.В групата по уредбата му е включен и Йосиф Вондрак,директор на Столарското у-ще в Русе,получил специална диплома за участието си.
Българското рисувално у-ще,представя творби на изобразително изкуство,между които картини на художника Димитър Даскалов(1874-1914),който е отличен със златен медал.Андрей Протич издава книгата"Изящните изкуства в България"(Fine arts in Bulgaria)на английски,издадена в Лондон,от Hazell,Watson and Viney,представяща творчеството на участниците в изложението, на лондонската публика.
Бутилираната минерална вода"Меричлери"получава златен медал.
Вината на братя Минкови(Иван,Васил и Никифор),прекрасните чипровски килими и калоферски дантели представят България пред света.
Сирене,кашкавал,пчелен мед са продукти отличени с медали.
Впечатляващо е участието на врачанина Мито Орозов,притежател на фабрика за каляски,кабриолети и файтони.
Младата българска индустрия е представена от габровските фабриканти-кожарската фабрика"Хр.Мароканджиев и синове"и Васил Карагьозов(1856-1938)-"Първа придворна княжеска фабрика за платове,шаяци и сукна".
Участват троянските майстори на керамични изделия.
Присъстват и производителите на розово масло Папазови,Петър К. Шипков и др.
Младият магистър фармацевт Илия Зурков(1875 Елена-14.03.1950 Бургас) от Бургас представя своя прах за почистване на зъби,за който получава бронзов медал,което е изключително постижение,тъй като фармацевтичната индустрия в европейските държави е много добре развита.
Участието на България в Балканското изложение през 1907г.в Лондон, заслужава специално внимание,може да се напише книга,най малкото трябва да се публикува оригиналният каталог с участниците в изложението,издаден в Англия.Имената на участниците в изложението не трябва да бъдат забравени,защото те също са строители на съвременна България.

понеделник, 7 март 2011 г.

Арх.Георги Апостолов


Арх.Георги Апостолов е известен български архитект в миналото.Работи съвместно с Георги Фингов,Кирил Маричков,но за съжаление няма тяхната популярност днес.
Строителната фирма на братя Киселинчеви-Лазар,Георги и Пандо е основана през 1900г.,тя се ползва с голям авторитет-почтенност и професионализъм.
Арх. Георги Апостолов проектира сградата на Американския колеж в Симеоново,а изпълнението е възложено на строителната фирма на братя Киселинчеви.

Придворен доставчик Командарев


Придворен доставчик-мечтата на всеки производител,търговец,художник,музикант и т.н.Това е етикет за качество,по висока цена и осигурен пазар.Цар Борис IIIвинаги дава предимство на българските пред чуждестранните доставчици.

В-к Политика -1926


В-к Политика с гл.редактор и стопанин Иван М.Дилберов,излиза между двете войни.Броят от 1926г.включва българска и международна информация.Вестникът по подобие на "New York Times" от същия период,се състои от снимков материал с описание,липсват статии и коментари,така характерни за съвременните вестници.

неделя, 6 март 2011 г.

Д-р Константин Димитраков

Клиниката на д-р Константин Димитраков(Димитракиев)се намира на мястото на х-л "Радисън"срещу Народното събрание.Тя е много популярна в близкото минало, сред софиянци,специализирана най вече за болести на сърцето.
Д-р Константин Димитраков е роден на 21.05.1891г.в Крива паланка.
През 1911г.завършва Солунската мъжка гимназия.
Следва медицина в Монпелие,Франция,защитава докторат по медицина в Парижкия медицински факултет през1922т.
Има няколко(1924,1926)специализации по сърдечни болести в парижки клиники.
Той е член на Френското дружество на кардиолозите.Автор е на научни статии,публикации и доклади на български и френски език.Преподавател в Мудицинския факултет на СУ.
Сътрудничеството му с големия френски лекар проф. Анри Вак(Louis Henri Vaques)е изключително ползотворно за младия български лекар.
Д-р Консантин Димитраков редовно публикува медицински статии, в основаното от френския професор, авторитетно медицинско списание Archives des maladies coeur,vaissaux et du sang.
Д-р Константин Димитраков е член на Ротари клуб и на Македонския научен институт(1937г.).

Проф.д-р Георги Ненков

Проф.Георги Иванов Ненков е едно незаслужено забравено име в българската ветеринарна медицина.
Той е първият директор на Института по изкуствено осеменяване и развъдни болести,основан през 1938г.
Георги Ненков е роден на 13.04.1898г.във Враца.
Гимназия завършва в родния си град, през 1916г.
Завършва Военното училище на Н.В.с чин подпоручик.
Следва и завършва Ветеринарния университет(Veterinarmedizinische Universitat Wien) във Виена.Университетът е създаден през 1767г.и е сред първите три в света.
Защитава докторска степен и специализира в хирургическата акушерска клиника в същия университет.
В периода 1935-1938г.специализира в хирургическите и рентгенови клиники на ветеринарните университети в Берлин,Мюнхен,Лайпциг,Хановер,Бърно и Будапеща.
В България преподава във Ветеринарния факултет при СУ,следните дисциплини-Обща хирургия,Оперативна хирургия,Специална хирургия и Акушерство.
Директор е на Университетската ветеринарна клиника .
Той е редовен член на Австрийското ветеринарно общество(Gesellschaft der osterreischen Tirerarzte) от 1927г.
Автор на учебници,статии и научни трудове и публикации на български и немски език,в областта на ветеринарната медицина, проф.д-р Георги Ненков се нарежда сред най добрите български специалисти.
През 1944г.е арестуван и отведен в Централния софийски затвор,съден от "народния съд"умира вследствие на тежките побои.

събота, 5 март 2011 г.

Професор Илия Янулов


Илия Димитров Янулов е роден на 26.12.1880г. в Търново.Гимназия завършва в родния си град през 1898г.
Завършва математика и правни науки в Софийския университет.
Депутат в V ВНС,както и в ОНС от 1913 до 1931г.
Член на БАН,председател на Българско дружество за социален напредък,член на Института по социални науки(Чехословакия),Международната контролна комисия за прилагане на социалните международни конвенции,на Белгийския социологичен институт"Солвей"(Solvay Institute of Sociology)Института се намира в Брюксел,създаден през миналия век от белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей(Ernest Solvay).
Проф.Янулов преподава в Юридическия факултет на СУ-социално законодателство и социални осигуровки в България.
Автор е на публикации,научни статии и учебници.
Научни трудове:"Инспекция на труда и социалното законодателство-Закон за женския и детския труд"-1903г.,
"Конфликти на труда и арбитраж",
"С какво се хранят и обличат българските ученици"-1913г,
"Умствените работници и борбата против тяхната безработица"-1939г.,
"Отражение на стопанската криза въху социалното законодатерство на Чехословашката държава" ,
"La politique sociale en Bulgarie"-1926 ,
"Социалната защита на децата"-1933,
"Морална статистика(самоубийства)-1927,
"Социологични методи за изучаване на престъпността"-1927,
"Трудовото право в България през 20 годишното му развитие 1905-1925",
"Социално законодателство в България"-1938,
"Трудови злополуки в България-анкета-1911"
"Компетенция на Международната организация на труда"-1936
"La liberte syndicale en Bulgarie"-1928,
"Правните основания на законодателството относно незаконно придобитите богатства през войната"1919 (Ради В.Радев,кмет на София е осъден на 4 год.затвор,които излежава ,за незаконно раздадена захар по време на войната),
"Национален план за борба против туберкулозата в България и национална осигуровка против болестта"1934,
"Германските синдикати( според Алберт Тома,Карл Легиен и др.)"1903,
"Английските синдикати(според Фанйо,Веб и др.)"1903
и много други.
Пише книги,доклади,публикации на френски,немски и английски езици.Участва в международни конференции и конгреси по проблемите на трудовото право.
Проф.Илия Янулов е световно известен български учен,недооценен след 1944г.
Женен е за Бонка Гешева,сестра на легендарния български полицай Никола Гешев.
Умира на 27.10.1962г.

сряда, 2 март 2011 г.

Пето Велико Народно събрание-1911


Петото Велико Народно събрание е свикано на 9.06.1911г.в Търново.
Председатели:д-р Стоян Данев,Марко Балабанов
Подпредседатели:Михаил Маджаров,Иван Пеев-Плачков
Депутати участвали в комисии:
Христо Тодоров-адвокат
Димитър Яблански(1858-1937) -рентиер,завършил стопански и държавни науки в Париж,кмет на София 1897-99г.,министър на Обществените сгради,пътища и благоустройството 1912-13г.
Петър Станчев-пенсионер
Венедикт Попов-адвокат,бесарабски българин,завършил право в Европа
Велчо Т.Велчев-публицист
Георги Згуров(1864-1941)-адвокат,бесарабски българин,завършил право в Одеския университет,министър на правосъдието 1897-99г.,педседатер на УС на Адвокатския съюз
Д-р Андрей Ходжов-адвокат
Васил Ив.Димчев-адвокат
Георги Шиваров-земеделец,търговец
Хараламби Карастоянов(1855-1934)-аптекар,професор в СУ,четник,опълченец,кмет на София(1911-1912)
Константин Кръстев-адвокат
Д-р Полихрон Нейчев-публицист
Д-р Христо Мутафов-адвокат
Апостол Урумов-адвокат
Иван Толев-адвокат,издател
Александър Димитров-журналист
Атанас Д.Буров-банкер
Д-р Никола Радев-адвокат
Д-р Борис Вазов-адвокат
Илия С.Бобчев-адвокат
Стоян Е.Русев-адвокат
Стефан Калчев-търговец
Д-р Никола Георгиев-адвокат
Хараламби Вълчанов-адвокат
Никола Козарев-търговец ,кмет на Пловдив 1912-13г.
Д-р Христо Касъров
Димитър Т.Страшимиров(1868 Търново-1939 София)-писател,публицист,историк,завършил литератури история в Бернския университет,където защитава докторат по литература,директор на Народния театър(1927-29),зам.директор на Народната библиотека(1930-35),брат на Антон Страшимиров
В.П.Николов-адвокат
Ванко Георгиев-адвокат
Илия Янулов-юрист,публицист ,професор по трудово право
Панайот Г.Чорбаджиев-адвокат
Исмаил Екм.Алиев-търговец
Депутати:
Никола Бешев-земеделец
Дамян Ц.Велчев-адвокат
Ненчо Ганев-инженер
Костадин Генов-търговец
Д-р Генчо х.Генов-търговец
Александър С.Груев-търговец
Петър Калинков -земеделец
Кирчо Т.Кирчов-търговец
Панайот Кърджиев-адвокат
Цвятко К.Луканов-зееделец
Д-р К.Луканов-земеделец
Д-р К.Миланов-адвокат
Иванчо Илев-земеделец
Панайот Минчев-търговец
Д-р Иван Момчилов-лекар
Петко Момчилов-инженер
Георги Ц.Недков-търговец
Иван Недялков-земеделец
Георги Николов-адвокат
Спас Николов-земеделец
Станю Попов-земеделец
Никола Хр.Пулиев-търговец
Иван Савов-земеделец
Иван Соколов-адвокат
Христо Цанев-адвокат
Станко Христов-търговец
Атанас Цачев-търговец
Ламби Ив.Цанков-търговец
Ст.Ив.Цонев-адвокат
Филип Цветков-адвокат
Нено М.Чакъров-земеделец
Димитър Ценов-земеделец
Тончо Чиликов-земеделец
Петър Чернев-пенсионер
Иван Шамарджиев-рентиер
Курти Д.Чолаков-ходатай
Петър К.Шипков-търговец на розово масло
Никола Шивачев-адвокат
Алекси Щерев-земеделец
Георги Шойлев-търговец
Янко Г.Щерев-земеделец
Ст.Янкулов-търговец
Гани Славчев-земеделец
М.Янков-земеделец
Иван Ив.Стойчев-земеделец
Георги Стойчев-адвокат
Д-р Ст.Христов-зъболекар
Ц.П.х.Стойчев-индустриалец
Милан Стоянов-земеделец
Иван Стоянов-земеделец
Къню Тенев-земеделец
Д-р А.Стрезов-адвокат
Киро Тодоров-земеделец
Господин Тодоров-земеделец
Димитър Тонев-търговец
Георги Томчев-адвокат
Атанас Ц.Тричков-адвокат
Д-р Цоню Тотев-адвокат
Руси Тончов -земеделец
Яни Д.Топалов--търговец
Хаим Фархи-търговец
Ст.Трифонов-търговец
Христо Хаджиев-адвокат
Петър Филев-земеделец
Мехмед Х.Хасанов-земеделец
Боян Ханджиев-адвокат
Георги Христодоров-търговец
Д-р Тодор Хинков-адвокат
Иван Русев-адвокат
Богдан Рашев-адвокат
Диньо Рашев-земеделец
Атанас Савов-земеделец
Афус Алиев-рентиер
Стефанаки Хр.Савов(1854 Враца-,1930 Враца)-търговец,врачански борец за Освобождение,Ботев четник,лидер на Либералната партия във Враца,дядо на Стефан Д.Савов,председател на НС
Е.Х.Салимов-търговец
Ап.С.Хасанов
Иван Симеонов-търговец
Назиф Салимов-земеделец
Атанас Славов-търговец
Кирил Славов-търговец
Слави Славов-търговец
Петко Тодоров(Теодоров 1869г.Елена-1938 София)- минен инженер,кмет на София 1914-15г.
Илия Т.Спасов търговец
В.Стаменов-търговец
Димчо Станев-търговец
Кольо Сталев-земеделец
Гаврил М.Старирадев-търговец
Георги Старирадев -търговец
Марин Стоилов -адвокат
Коста Стефанов-аптекар
Ст.А.х.Стойков -земеделец
Юрдан Ив.Стоев-земеделец
М.Петров-кръчмар
Марко Петров-търговец
Цеко Пешев-търговец
Сюлейман Мемишев-учител
Г.А.Пиков-търговец
Д.Н.Пишманов-адвокат
Д.Платиканов-земеделец
Александър Г.Попов-търговец
Иван Попов-земеделец
Илия Попов-търговец
Никола Ив.Попов-адвокат
Тома Попов-търговец
Ст.Попов-прошенописец
Йордан Попов-адвокат
Христо Н.Пулиев-търговец
Петър К.Пулков-сараф
Михаил Пъдев-търговец на дървен материал в Търговище,дядо на политическия журналист в САЩ-Михаил Д.Пъдев и прадядо на журналиста Петър Пъдев
Власи Радоев-търговец
Димитър Я.Радев-търговец
Христо Панов-лозар
Спиридон Радев-прошенописец
Петко Расуканов-адвокат
Боню Радев-земеделец
Лазар Разпопов-земеделец
Тодор Ноев-земеделец
Нягол Ив.Няголов -земеделец
Ст.Н.Овчаров-земеделец
Тодор Н.Орлов-адвокат
Мито Орозов(1859 Враца-1923 Враца)-индустриалец,производител на известните врачански каляски,кабриолети,файтони,ландо
Марин Павлов-земеделец
Христо Д.Павлов-пенсионер
Малин Панев-адвокат
Ст.Папанчев-търговец
Антон Папазов-индустриалец
Никола Панов-адвокат
С.Панев-търговец
Иван Парушев-земеделец
П.М.Парапанов-адвокат
Н.Паунов-земеделец
П.С.Пашов-търговец
Иван Ц.Паяков-търговец
Иван Пецов-адвокат
Александър С.Пенчев-земеделец
Иван Пендов-земеделец
Грозю Петков-търговец
Богдан Петров-търговец
Георги х.Петров-търговец
Иван Петров-земеделец
Тодор Михайловски -инженер
Я.Михайлов-земеделец
Марин Д.Мичорев-търговец
Иван Младенов -земеделец
Ст.Момчев-търговец Н.Монев-земеделец
Нух Мустанов-бакалин
Мехмед Ефендиев-търговец
Андрей Муцев-аптекар
Иван Мънзов-търговец,Русе
Иван Нанков-земеделец
Нако Г.Начов-търговец
Н.В.Начов-адвокат
Васил Наков-търговец
Йорго Найденов-земеделец
Димитър К.Нарлиев-прошенописец
Сокол Д.Невлянски-търговец
Ахмед бей Неджим Беев-търговец
Н.Нетков-прошенописец
Фильо Нетков-адвокат
Дамян Ненов-търговец
Първул Н.Първулов-търговец
Недю Николов-търговец
Раденко Николов-прошенописец
Димитър Людсканов-фабрикант,Русе
Г.Д.Маджаров-прошенописец
Гаврил Цонков-търговец
Кольо Малев-земеделец
Цвятко Манолов-земеделец
Ал.Д.Маринков-търговец
Кр.Марков-търговец
Ной Марков -адвокат
Миндо Марчев-търговец
Георги Мартинов-адвокат
Цоньо Матев-земеделец
Д.Матеев-търговец
Исмаил х.Махмудов-търговец
Петър Н.Мирачков-земеделец
Мехмед Г.Месудов-земеделец
Кольо Мидов-книжар
Мито Миленков-земеделец
Иван Минев-търговец
Зафир Минчев -търговец
Иван Минчев-прошенописец,село Главан,Харманлийска област(спр."Алманах на българската конституция" Петър Г.Бакалов изд.1911г.
Бони Минчев-земеделец
Никола Митков-земеделец
Михаил Р.Михайлов-земеделец
Минко Михайлов-земеделец
Алиш Карахасанов-търговец
Хам Керимов-земеделец
Ст.Ив.Кескинов-търговец
Иван Кирков-земеделец
Благой Кирчев-адвокат
Геню Киряков-земеделец
Христо М.Киселички-ходатай
Христо Ил.Ковачев-адвокат
Стефан К.Калинкоев-търговец
Андрей Конов-адвокат
Кръстю А.Конов-земеделец
Васил Константинов-адвокат
Щерю Костадинчев-земеделец
Харитон Куев(1878 Бяла черква,Търновско-1940 Пловдив)-аптекар,завършил фармация в Прага,внук на легендарния поп Харитон,убит през Априлското възстание
Юрдан Кошев-адвокат
Димитър Костов-земеделец
Христо Косев-търговец
Тодор М.Кратунски -търговец
Иван Кривошиев-книжар
Иван К.Кунчев-земеделец
Добри Куруянев-земеделец
Лазар Лазаров-адвокат
Бочо П.Лачев-търговец
Тодор П.Лингуров-земеделец
Вълчо Енчев-земеделец
Константин Енчев-търговец
Иван Желев-земеделец
Желчо Д.Желязов-търговец
Д-р Д.Загоров-адвокат
Д-р А.Златев-магистър фармацевт
Анто Живков(Нешин,Нешов)-земеделец,околийски началник в гр.Енос,действал за водоснабдяване и благоустройство на родното си село Д.Лом
Г.Т.Забунов-земеделец
Атанас Иванов-земеделец
Лазар Иванов-писател
Никола Иванов-земеделец
Юмер х.Ибрямов-земеделец
Тодор Иванов-земеделец
Г.П.Икономов-ходатай
Димитър Икономов-адвокат
Арсо Илиев-земеделец
Иван Кожухаров-адвокат
К.Илиев-адвокат
Ст.Г.Камбуров-земеделец
Никола Караджов-земеделец
Крум х.Д.Карагьозов-търговец,предприемач
Христофор Каракановски(1861-1938г.Русе) -пенсионер,полковник
Иван Каранов((1851 Кратово-1928 София)-пенсионер ,учител,завършилРоберт колеж,Военно у-ще,славянска филология в Одеския университет
Иван Карастоянов(1853-1922)-фотограф
Гино Градинаров-търговец
Коста В.Гърков-земеделец
Ст.Гъбов-търговец
В.Герасимов-търговец
Д-р Петър Джидров(1876 Щип-1952 София)-адвокат,журналист,завършил право в Берлин,а докторат в Швейцария,министър на правосъдието 1918-1919 в кабинета на Теодор Теодоров
Ст.Джуджев-адвокат
Велю Диков-земеделец
Боян Димов-земеделец
Никола Димов-земеделец
Тодор Димчев-търговец
Георги Динев-търговец
Димитър Добрев-пенсионер
Добри К.Добрев-търговец
Ради х.Добрев-търговец
Георги Добринов Добринович(р.1858г.)-авокат
Иван Дойков-земеделец
Георги Долапчиев-адвокат
Иван Дочев-търговец
В.Дончев-земеделец
Димитър Драгиев(1869-1943)-земеделец
Илия Драсов-лозар
Ал.Евсттиев-търговец
Жико Еленков-земеделец
Христо Еников -земеделец
Цвятко Вучков-земеделец
Игнат Вълчев-земеделец
Атанас Каблешков-търговец,винопроизводител
Тончо Върбин-земеделец
Тодор Гаврилов-земеделец
Янко Ганчев-кръчмар
Петко Генов-търговец
Ефтим Георгиев-търговец
Кр.П. Георгиев-земеделец
Лазар П.Георгиев-адвокат
Марко Георгиев-адвокат
Милан Георгиев-кръчмар
Михалаки Георгиев-публицист
Петко Георгиев-адвокат
Петър Герганов-прошенописец
Първан Гергов-земеделец
Георги П.Геров-търговец в Русе,родом от Пирдоп,дарява 40 000 златни лв.за построяване на читалище в родния си град
Пан.Герчев-земеделец
Атанас Герчев-земеделец
Д-р Петко Главинов-адвокат,Народната партия
Ангел Горанов(1858 Батак-1924)-адвокат,завършил в Русия ,публицист,писател,с псевд.Бойчо,автор на "Възстанието и клането в Батак",осн."Бургаски в-к"
Мито Гогов-земеделец
Ст.Горанов-земеделец
Иван х.Господинов-търговец
Борис Хр.Бижев-търговец
Димитър Биков-търговец
Вандо х. Бобошевски-търговец
Марко Бошков-адвокат
Генчо Н.Бойчинов-търговец
Ц.Бонев-пенсионер
Ст.Н.Борсуков-търговец
Осман Бошнаков-яйчар
Петър Бояджиев-земеделец
В.П.Боянов-търговец
Димитър Бръчков-адвокат
Пан.Бурмов-адвокат
Иван Вазов-писател
Деко Ванков-търговец
Иван Василев-земеделец
Атанас Велев-адвокат
Йонко Т.Веселинов-адвокат (р.16.12.1868г.Трявна)
Юрдан Веселинов-търговец
Георги П.Ветренски-земеделец
Коста Витанов-търговец
Власи Власковски(1883-1959)-шивач,миньор в САЩ(1906-1908)тесен социалист,а после комунист
Инчо К.Влахов-кръчмар
Ж.М.Влашки-търговец
А.Меизинов-търговец
Георги Семерджиев-търговец
Янко Симеонов-търговец
Антон Страшимиров-писател
Господин Ангелов-земеделец
Д-р Юрдан Иванов-лекар
Желяз Абаджиев-търговец ,кмет на Добрич
Атанас Илиев-търговец
Иван М.Абрашев-адвокат
Мито Аврамчев-земеделец
Велико Ангелов-земеделец
Иван Андреев-търговец
Станчо Андреев-земеделец
Апти бей х. Беев търговец
Атанас Арнаудов-търговец
Янко х.Атанасов-адвокат
Недялко Атанасов-земеделец
Исмаил Ахмедов-търговец
Д-р М.Багаров-търговец ,член на сконтовия съвет на БНБ,клон Пловдив
Марко Балабанов-пенсионер
Тодор Балабанов-търговец
Христо Ив.Балабанов-фабрикант
Иван Балтажиев-адвокат
Милю Балтов-търговец
Георги Губиделников-адвокат
Рашко Маджаров-адвокат
Димитър Йоцов-публицист ,историк,дипломат
Д-р Георги Гагов-адвокат
Д-р Константин Помянов-адвокат
Марко Торлаков(Турлаков)1872-1940-публицист,министър на финансиите в кабинета на Александър Стамболийски
Александър Стамболийски-писател,така е регистриран в ВНС
Д-р Йосиф Фаденхехт-адвокат
Ангел Томчев-адвокат
Никола Савов-публицист,кмет на Враца 1923-25г.
Константин Т.Ненков -адвокат
Цанко Бакалов-публицист
Иван С. Енев-адвокат
Вълчо Георгиев-земеделец
Атанас В.Изворов-писател
Михаил Клисурски-търговец
Григор х.Константинов(Тодоракев)р.1857г.Горна Оряховица-ум.13.05.1932г.-търговец
Илия Георгов(1860Велес-1945 София)-публицист,завършил право в Прага
Стефан П.Пипев(1871 Търново-1959 София)-търговец
Еманоил Начев- комисионер
Георги Ив.Кюмюров-търговец
Стефан Консулов-банкер
Георги Стоянов-търговец
Георги Т.Пеев-публицист
Петър Пешев-адвокат
Кръстю Пастухов-(1874 Севлиево-1949 убит в Сливенския затвор),завършва право в Софийския университет,специализира в Германия,работи като адвокат,деец на БРСДП,министър на вътрешните работи в правителството на Теодор Теодоров 1919г.

Гимназистки-1903г.



Втора софийска девическа гимназия приема ученички от цяла България-Русе,Търново,Шумен,Враца и др.Пристигат ученички от градове в Румъния,в които има голяма българска общност(Тулча).
Изучават се предмети като литература,история,география,музика и рисуване,западни езици и др.
Попаднах на Фребелов албум и спомените на гимназистка,която пише,че изучават системата за обучение на немския педагог Фридрих Фребел(Friedrich Wilhelm Frobel 1782-1853).Албумът съдържа 120 геометрични фигури,изработени в три цвята-бяло,черно и червено.
Някои от гимназистките стават детски и начални учителки и използват Фребеловата система,при обучение на децата.
Униформата включва рокли,палта,обувки и шапки-зимни и летни.