понеделник, 31 май 2010 г.

Изгрява българска звезда...Виола Есен




"Изгрява българска звезда..." така вестник "Утро" от 1927г. представя младата българка Елена Колчагова. Тя е избрана за кралица на тържествата на българските емигранти в Ню Йорк по случай празника на "Св. Кирил и Методий" през същата година. Малката българка е танцувала най-добре хора и ръченици.

Прогнозата на вестник "Утро" се оказва вярна, няколко години по-късно, малките български крачета, потропвали ръченица ще се вият грациозно на американските балетни сцени.

Елена Колчагова е родена в град Сейнт Луис, Мисури, САЩ през 1919г. в семейството на емигранти от град Банско, България. Мария и Асен Колчагови от рано забелязват таланта на своята дъщеря. Тя пее и танцува прекрасно. Родителите й решават да се преместят да живеят в Ню Йорк, където тя може да получи по-добро образование. Елена започва да посещава известното частно балетно училище на руския хореограф Михаил Мордкин. Той е безспорен авторитет в областта на балетното изкуство, партньор на великата Анна Павловна, пресъздал много образи на балетната сцена като танцьор. Изключителните качества на Елена карат Михаил Мордкин да и отделя по-голямо внимание по време на обучението и неговите очаквания за успех се сбъдват. Елена Колчагова приема артистичното име Виола Есен. През сезона 1937-1938 на премиерата на неговия балет "All American Ballet" Луси Чейс и Виола Есен се представят блестящо и културната общественост на Ню Йорк е впечатлена от техния талант. Много са образите пресъздадени за да бъдат изброявани, ще спомена само нейното участие в балета "Себастиан" по музика на Джанкарло Меноти, партньор на Виола е изключителния танцьор Francisco Moncion. Дълго време се задържа на сцената и балета Hollywood Pinafore, където партньор на Виола е Robert Chetwood.

Виола Есен е свързана предимно с балетното изкуство и Бродуей, но тя участва и в няколко игрални филма от които най-известен е "Спектъра на розата" през 1946г. Бен Хехт, продуцент, сценарист и режисьор възлага ролята на младата балерина надявайки се, че тя ще повтори успеха на британската балерина Мойра Шиърър в "Червените обувки" по приказката на Кристиан Андерсен. Виола има всички качества като външност и грациозност като балерина да бъде дори по-добра от Мойра. За неин партньор е избран големият балетист Иван Киров, участват също Джудит Андерсен и Михаил Чехов. За съжаление филмът е финансова катастрофа,въпреки това и до днес ценителите на филмовото изкуство продължават да коментират брилянтното представяне на балерината. Кариерата на Виола Есен е фокусирана на балетния подиум и нейното участие във филми е едно допълнение към артистичния и репортоар. През 1955г. тя участва в телевизионната продукция "Песен от пустинята" на Макс Либман, в ролята на Азури. Тя участва в телевизионния сериал "Toast of the Town", заедно с Ед Съливан (шоуто на Ед Съливан), където играе самата себе си като балерина.

Българският художник Кирил Василев, емигрирал в САЩ рисува балерината през 1937г. Приятелство свързва двамата българи с легендарния маркиз Жорж Де Куевас. Виола е свързана с него професионално - играе в "Grand ballet du Marquis de Guevas", а Кирил Василев рисува един от най-добрите портрети на маркиза. Жорж Де Куевас е роден в Чили, балетен импресарио и хореграф. Женен е за Маргарет Рокфелер Стронг, любимата внучка на Джон Рокфелер.

Виола Есен, Кирил Василев и Жорж Де Куевас са млади, красиви, амбициозни и решили да покорят света. Тримата постигат големи професионални успехи, като най-голям е шанса на Куеваз, тъй като освен личните си качества и харизма, той разполага с парите на Рокфелер. През 50те години Виола се омъжва са известния американски актьор Габриел Дел, познат в България с участието му в телевизионния сериал "Бар на ъгъла". Те двамата имат син, роден през 1956г., чието име е Бо Дел Векио.

Виола Есен е име познато на почитателите на балетното изкуство. Тя е една от създателките на американския балет, нейното име фигурира във всички справочници, книги и учебници, отразяващи историята на американското балетно изкуство и навсякъде тя е представена като балерина от български произход. Тя винаги е афиширала своя български произход, говорила е прекрасно български и много от нейните приятели са българи,така както Виола не забрави никога България нека и ние не я забравяме. Тя умира на 16.01.1970г.

понеделник, 17 май 2010 г.

Забравеният майстор


Забравеният майстор

„Българинът Христо Стефанов е един от най-известните художници в Европа, вероятно един от най-великите творци на модерната ера...” – така европейската преса преди Втората световна война определя професор Стефанов.

Той е роден на 6 април 1898г. в Казанлък. Първите си опити в областта на рисуването прави като дете, изобразявайки красивата българска природа около родния си град. Завършва гимназия в Русе, учителят му по рисуване го насочва към Художествената академия в София. През 1920г. Христо е студент в класа на големия художник Иван Мърквичка. Видял големия талант в младия студент, Мърквичка е не само негов преподавател, но и покровител. През 1924г. младежът завършва с отличие академията и година по-късно е известен в артистичните среди като талантлив художник. В същия период получава поръчка и рисува „Панорама на боевете при Стара Загора – 1877-1878г.”. Цар Борис ІІІ, министъра на Народната просвета и военният министър, виждайки творбата му са изключително впечатлени от таланта на младия художник и той е удостоен с титлата професор.

По време на престоя си във Виена в периода 1926-27г., Христо започва да рисува по нов метод, използвайки вместо четка палетен нож, техника която придава триизмерен вид на картината. Индивидуалност, невероятен маниер на нанасяне на боята. Ефектът на масата на боята доминира и създава усещане за величие, блясък и пищност. През 1927г. той вече работи в Будапеща, в студиото на Филип Ласло – един от най-известните портретисти в света. Унгарският регент Миклош Хорти купува негова картина. Българинът вече е сред най-известните художници в Европа. Мусолини му позира за портрет, италианският крал Виктор Емануил купува негова картина. Започва поредица от изложби в градовете – Будапеща, Букурещ, Белград, Триест, Венеция, Рим, Неапол, Мадрид, Барселона, Варшава, Мароко, Кайро, Ерусалим, Париж, Лион, Казабланка, Дамаск, Багдад, Анкара, Амстердам, Монте Карло. Неговата слава като портретист е толкова голяма, че той прави портретите на: испанският президент Нисето Алкала Замора, швейцарският президент Джузепе Мота, на индуския поет Рабиндранат Тагоре(посетил България). Негови картини се намират в музеи и в частните на колекции на: цар Борис ІІІ, Виктор Емануил – италиански крал, Хорти, регент на Унгария, Вилхемина, кралица на Холандия и други.

Слава на Христо Стефанов прехвърля границите на Европа и през 1931г. той има изложба в Чикаго, САЩ, която протича с огромен успех. Христо Стефанов посещава Холивуд, където се запознава с американските актьори Грета Гарбо и Конрад Вейт, чийто портрети той рисува.

През 1934г. той се установява да живее и работи в Полша. Три години по-късно се жени за полякинята Ирена Плудовска, а през 1939г. приема полско гражданство. Впечатлен от полската история и природа, той рисува много картини, които продава на благотворителна изложба. Известно време живее със съпругата си в полските Татри, в градчето Закопане. В този период той рисува много зимни пейзажи.

Българското сърце на Христо Стефанов е отворено за чуждите страдания и той става член на Зегота – съвет за спасение на евреите в Полша. Така той е арестуван през 1944г. от Гестапо и въдворяван в различни концентрационни лагери. Като затворник №93494 е бил в затвора “Gross Rossen”, а под №111706 в „Nordhausen Dora” накрая в лагера “Bergen-Belsen”.

След ужаса на войната и концентрационните лагери първата му изложба е в Бреда, Холандия. Изключително активен като гражданин през 1946-47г. той организира „Полска католическа асоцация” в Бреда, на която е избран за президент. Успехът му в Холандия като художник е много голям и следват изложби в Маастрихт, Тилбург и Амстердам. Христо Стефанов прави един от най-хубавите портрети на холандската кралица Юлияна.

През 1951г. той се установява да живее в Канада. Артистичните среди в Монреал го посрещат сърдечно и той организира изложба, а през 1955г. е вече кандаски гражданин. Рисува портрет на кмета на Монреал Camilleau Houde и на кардина Пол Емил Леже.

Неговата мечта е да основе „Арт център Стефанов”, на 6.06.1961г. той вече има вече всички официални разрешения за да създаде фондация „Стефанов”. По негови проекти този център трябва да включва музей, библиотека, църква, училище по изящни изкуства и балет, амфитеатър и общежития за студентите. Съдбата е решила друго и той умира на 8 март 1966г. неуспял да осъществи своята мечта. Погребението се извършва в църквата „Св. Агата”, една от многото църкви, които приживе той е изрисувал.

Определян от различни източници като български, полски и канадски художник, явно талантът на Христо Стефанов прехръля границите не само на държавите, но и на континентите. Характерно за него е, че той отказва да следи модните тенденции в изобразителното изкуство и се придържа към собственото си вдъхновение.

В статия на канадския вестник “The Metropolitan” от месец септември 2008г. се разисква въпроса както за творчеството, така и за наследството на Христо Стефанов. Неговата вдовица, въпреки високите цени, ревниво пази неговите творби, така че по-голяма част от тях са съхранени в музея Стефанов във Вал Давид, Квебек, който е затворен повече от 30 години след неговата смърт. Христо Стефанов няма деца, ние не знаем на кого неговата съпруга е завещала неговите произведения. Нейният племенник Роберт Плудовски заявява: „Ние трябва да направим всичко възможна той да бъде запомнен...”. Плудовски е наел адвокат, който да защитава неговите интереси и да издирва творби на Христо Стефанов.

Христо Стефанов е български художник, ученик на големия Мърквичка и аз смятам, че българите и българската държава трябва да бъдат активни в издирване и съхраняване творчеството на този велик българин.

П.С. Връзка към видео с материал от музея Стефанов във Вал Давид, Квебек.

http://www.youtube.com/user/miro2424 Christo Stefanoff